Безусловният базов доход – утопия или резонна мярка за излизане от кризата?

Всеки гражданин да разполага с гарантирана сума пари на месец, без значение от своя имуществен, работен или друг статус – това е основната идея, стояща зад термините безусловен или универсален базов доход. През последните години тя отново попадна под светлината на прожекторите, след като в нейна подкрепа се изказаха видни фигури от Силициевата долина като основателите на „Тесла“ Илон Мъск, на „Фейсбук“ – Марк Зукърбърг и на „Туитър“ – Джак Дорси. Още по-силен тласък на дебата даде световната криза, последвала пандемията от коронавирус, пише bTV.

В този момент европейска гражданска инициатива събира подписи с искане за въвеждането на безусловен базов доход в целия Европейски съюз. Срокът на петицията е март догодина, а ако тя получи поне 1 милион подписа и броят на подкрепилите я в 7 или повече държави членки надвишава съответната национална квота, Европейската комисия ще е длъжна да се задейства по изпълнението ѝ. Според социологическо проучване на Еuopinions и Bertelsmann 71% от всички европейци подкрепят идеята за някакъв безусловен доход на ниво ЕС.

От теория към практика

Първи идеята за безусловен основен доход формулира през 1516 г. английският философ хуманист Томас Мор в книгата си „Утопия“. Едва през 60-те и 70-те години на миналия век обаче икономистите започват по-сериозни разсъждения как тя би могла да бъде приложена на практика. Следват експерименти в малък мащаб в различни държави по света. Единственият, който просъществува, е решението през 1982 г. на щата Аляска да разпределя част от печалбите от добива на петрол на всички свои жители. Според експеримент в Намибия, при който на 1000 жители на бедно село са раздавани по 7 долара месечно, вследствие посещаемостта на училищата се е увеличила с 92%, а детското недохранване е спаднало от 42% на 10%. Резултатите от друг експеримент в Канада сочат, че благодарение на месечни чекове за бедните семейства се е подобрило тяхното психично здраве, а хоспитализациите са спаднали с 8,5%. Изводът от по-скорошна бразилска програма, предоставяла по 57 долара месечно на бедни семейства: от 2007 до 2009 г. тя е довела до спад на бедността с 59% и спад на крайната бедност със 140%. С обратен знак: според тестов проект във Финландия от 2017 и 2018 г., предоставящ по 560 евро месечно на 2000 безработни, това не ги е стимулирало да си търсят работа. Статистици обаче отбелязват, че мащабът на експеримента е прекалено малък, за да се направят категорични изводи.

Лек срещу последиците от пандемията?

В разгара на COVID кризата различни държави по света, сред които Великобритания и Канада, започнаха да обсъждат въвеждане на нещо като универсален доход. Испания вече задейства най-големия подобен проект, определян и като най-мащабния икономически експеримент в света. Той засяга 850 000 сред най-бедните испански семейства, които от миналото лято насам получават по между 462 и 1015 евро на месец. Според предварителните сметки програмата ще струва на държавата по 3 милиарда евро годишно. Изследователите я наблюдават с повишено внимание, тъй като очакват да направят по-правдоподобни изводи за резултатите от такава мярка.

Широка база от поддръжници

Безусловният доход намира подкрепа от разнообразни посоки. Отляво го определят като антидот срещу бедността и неравенството. Отдясно в него виждат начин за засилване на ефикасността на социалната държава – чрез опростяване на сложните системи от държавни помощи и намаляване на бюрокрацията. Според много специалисти основните предимства на базовия доход не са финансови, а социални. Той не дискриминира по пол, възраст, етнос, семейно положение или приходи и премахва социалната стигма, която ражда расова и друг вид омраза (например, „те харчат нашите данъци“). Също така дава много повече сигурност на уязвими групи като деца в домове, жертви на домашно насилие или на младежите, тъкмо навлизащи на трудовия пазар. Футуристите виждат в безусловния доход решение на бъдещите проблеми, пораждани от автоматизацията и технологизацията на труда – или на срива в търсенето на работна ръка. Според Марк Зукърбърг пък подобна финансова подкрепа би стимулирала иновациите и предприемачеството, давайки „гръб“ на хора, експериментиращи с нови рискови идеи.

Колко би струвало?

Ясно е, че дори да не обхваща цялото население на дадена държава, всяка подобна мярка трябва да се финансира отнякъде. Списание „Икономист“ калкулира колко биха могли да изплащат 34-те държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ако премахнат всички социални помощи, несвързани със здравеопазването. Най-висок доход биха могли да получават гражданите на Люксембург: по 15 290 евро на човек годишно. На второ място биха били датчаните с по 9363 евро годишно. В свой доклад от май 2017 г. обаче от ОИСР отбелязват, че финансирането на някакъв безусловен доход би било възможно само след ново повишаване на данъците. САЩ биха могли да изплащат по 6300 долара (5412 евро) на човек годишно, което е по 525 долара месечно. Ако месечният базов доход би бил 1000 долара, това би струвало на държавата 2,8 трилиона долара на година, което е почти половината от предложената разходна част на федералния бюджет за 2022 г.

Прочети цялата публикация