Откриха печат от аметист на 2000 години

Печат на повече от 2000 години е открит в скалните основи на Западната стена в Йерусалим, Израел. Изработен е от аметист и има уникална гравюра - птица и клон от рядко библейско „балсамово дърво“ с пет плода, съобщава Израелския департамент за антиките (IAA - Israel Antiquities Authority).

Малкият артефакт от периода на Втория храм (между 516 г. пр. н. е. и 70 г. н. е.) има отвор за закрепване на метална тел, което позволява да се носи като пръстен.

„Печатите са били използвани за подписване на документи и са използвани и като модни вещи, като бижута“, разказват изследователите.

Аметистовият печат е приблизително 1 см дълъг и 0,5 см широк.

Гравиран е с гълъб до дебел, дълъг клон с плодове.

"През последните десетилетия преди разрушаването на Втория храм някой – евреин, вероятно поклонник – вървял по внушителния път, който свързвал басейна Силоа в покрайнините на Йерусалим с Храмовия хълм. За важния повод той носел най-скъпите си дрехи и украшения, включително деликатен пръстен с гравиран камък от люляков аметист. Но в тълпата пръстенът се счупва, камъкът се плъзга на пода и след това в подземния дренажен канал.

Около 2000 години по-късно малкият артефакт е извлечен от доброволци, пресяващи почвата, изкопана по време на археологически разкопки в района", разказва вестник Jerusalem Post, цитиран от nauka.offnews.bg.

След като го разглеждат добре, експертите откриват допълнителна изненада: преливащият камък вероятно съдържа първото известно изображение на растение, споменато на видно място в Библията, както и в по-късни еврейски и други исторически източници, като Градът на Давид, съобщават от Управлението по антиките и Израелската агенция за природата и парковете (INPA).

Известно е като „балсам на Галаад“, балсамово дърво (nataf) или „райска ябълка“, но не е свързано с днешния добре познат оранжев плод райска ябълка (персимон).

Растението, гравирано на пръстена има съвременното научно име Commiphora gileadensis.

През периода на Втория храм растението е било използвано като една от по-скъпите съставки за производството на тамян, парфюм, лекарства и мехлеми.

„Към края на периода на Втория храм използването на каменни печати става все по-разпространено“, обяснява проф. Шуа Аморай-Старк (Shua Amorai-Stark), експерт по гравирани скъпоценни камъни. „Но в повечето печати, открити досега с растителни гравюри, е обичайно да се откриват растения, които са били често срещани в Израел по това време: лози, фурми и маслини. Но върху този каменен печат веднага забелязахме, че плодът върху него не прилича на нито един от плодовете, които сме срещали до момента.”

В Битие синовете на Яков хвърлят брат си Йосиф в яма, решавайки да го продадат в робство, и след това виждат „керван на исмаилитяни, идващи от Галаад, камилите им, носещи дъвка, балсам и ладанум, за да бъдат отнесени в Египет”.

По-късно, в Изход, видът е включен от Бог в съставките за храмовия тамян.

„Вечният каза на Мойсей: „Ще ти донесат благоуханни подправки, сок от балсамово дърво, ониха, галбан и други благоуханни подправки с чист тамян. Всяка от тях трябва да бъде с еднаква тежест и да се направи от него тамян, парфюм според изкуството на парфюмериста, чист и свят“, гласят два стиха в 30-та глава.

Балсамът на Галаад е известен също и като компонент на любимия парфюм на Клеопатра, легендарната царица на Египет.

„Това е важна находка, защото може да е първият път, когато е открит печат с гравюра на скъпоценното и известно растение, за което досега можехме да четем само в исторически описания“, разказва археологът д-р Ели Шукрон (Eli Shukron), който провежда разкопките в основите на Западната стена от името на IAA и града на Давид.

И дървото, и гълъбът са олицетворение на късмет и успех, смятат специалистите.

„Растението балсам е положителен символ, защото освен факта, че е било използвано за производството на парфюми и лекарства, на древната райска ябълка – която, между другото, изобщо не прилича на днешната райска ябълка – са се приписвали магически и церемониални свойства и е една от съставките, използвани за направата на храмовия тамян през периода на Втория храм, когато е направен този печат“, обяснява Шукрон.

„Гълъбът също е положителен мотив в елинистичния, римския и еврейския свят“, разказва Аморай-Старк. "Той символизира богатство, щастие, доброта и успех."

Собственикът на пръстена вероятно е бил богат човек, добавя археологът.

„Производството и търговията, които са се извършвали около растението райска ябълка, са строго контролирани по това време от евреи, живеещи в басейна на Мъртво море, където плодовете са се отглеждали“, разказва Аморай-Старк. „Предполагам, че собственикът на печата е бил човек, който е притежавал овощна градина за райски ябълки и когато е дошъл при майстора, който е изработил пръстена за него, е възможно да е донесъл клонка от райска ябълка, така че майсторът да знае какво да издълбае върху камъка."

Прочети цялата публикация