Адв. Емил Георгиев за ФАКТИ: Болестта е наличието на главен прокурор. Мерките за контрол само лекуват симптомите

Конкретни законодателни мерки за въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и за повишена отчетност на дейността му са разписани от служебното правителство в Плана за възстановяване и развитие. Това съобщи вчера в интервю за БНТ правосъдният министър Иван Демерджиев.

Изпълнението на тези мерки е обвързано и с получаването на заложеното в плана за финансиране, обясни той.

Мерките са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост в частта, която касае реформите за противодействие на корупцията, необходими за “Справедлива България” (стр. 192 и 193; линк за сваляне на Плана).

Конкретни мерки са главният прокурор да може да бъде разследван само от прокурори с ранг на обвинители от Върховната касационна прокуратура (ВКП); временно отстраняване от длъжност на главния прокурор и неговите заместници в случай на образувано наказателно производство срещу тях; случаен подбор на прокурора, който води разследването срещу главния прокурор; възможност този прокурор след разследването да стане съдия със същия ранг; промени в Закона за съдебната власт относно обхвата на правомощията на главния прокурор и привеждането им в съответствие с Конституцията на Република България.

Дали тези мерки са стъпки в правилната посока - по този въпрос от ФАКТИ разговаряхме с адв. Емил Георгиев от Инициатива “Правосъдие за всеки”.

Само прокурори с ранг на обвинители от ВКП да разследват главния прокурор

“Първо, добре е, че се говори в множествено число, че не се простират само до един-единствен прокурор, както беше в предложението, направено в края на 44-тото Народно събрание с т. нар. прокурор за разследване на главния прокурор. Някои политици бяха кръстили въпросния прокурор Гешо Иванов, в смисъла, че Иван Гешев ще бъде разследван от Гешо Иванов”, коментира адв. Георгиев.

“Второ, добре е също, че очевидно се вземат предвид магистрати, които са накрая на своето кариерно развитие - тоест прокурори с ранг на обвинители от Върховна касационна прокуратура или прокурори от Върховна касационна прокуратура. Трябва да направим уточнение, че не е задължително това да са хора, които действително работят във Върховна касационна прокуратура, а такива, които заради натрупания трудов стаж като прокурори вече са с такъв ранг. Тези прокурори могат да са на някакво друго ниво - на апелативно, на окръжно”, каза още той като поясни, че рангът на прокурори от ВКП се получава с натрупан стаж след определено прослужено време и със съответната атестация.

“Ако магистратът не расте истински нагоре в йерархията, дори и без атестиране, заради натрупания стаж, който има, придобива и различен ранг. Разбира се, роля играе и дали няма някакви дисциплинарни наказания и т.н.”, допълни той.

Рангът на прокурори от ВКП предполага, че въпросните прокурори са с голям стаж и вече са в най-високите нива на йерархията. “Според мен съставителите [на Плана] са имали точно това предвид - че на прокурор, който е накрая на кариерното си развитие, ще може по-трудно да му се упражни някакво влияние или въздействие от главния прокурор. От друга страна, вероятно роля е играло и съображението, че това няма да са новопостъпили, млади и все още неопитни прокурори, а ще са магистрати, натрупали повече стаж. Те биха имали както нужния професионален, така и нужния житейски опит, тъй като да се захванеш с това да разследваш главния прокурор на България, особено знаейки как е конципирана длъжността главен прокурор у нас, се изисква малко повече от добро познаване на закона или добро професионално развитие. Заради това житейският опит е важен и тази мярка може да се окачестви като положителна”, посочи още той.

Случаен подбор на прокурора, който води разследването срещу главния прокурор

“Това е наистина важно и е пряко свързано с първата мярка. Така ще е възможно от някакъв определен брой прокурори на случаен принцип да бъде избран един, на когото да се възложи да води разследването. Така няма да се знае кой ще бъде този прокурор изначално, за да не може предварително да му се въздейства”, коментира адв. Емил Георгиев.

“При стария механизъм, предложен от 44-тото Народно събрание, който беше в голямата си част обезсмислен от последвалото решение на Конституционния съд, се знаеше, че има един прокурор, избран да разследва главния. Този прокурор имаше фиксиран мандат, подобно на мандата на главния прокурор. Това има някакви плюсове, но преобладават минусите, тъй като е предварително ясно към кого трябва да бъде прицелена атаката. С този случаен подбор на прокурора няма да се знае изначално кому може да бъде възложено да провежда разследване срещу главния прокурор”, обясни той.

След въпросното решение на Конституционния съд от 11 май 2021 година, с което фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор и неговите заместници беше обявена за противоконституционна, за пореден път се заговори за необходимостта да бъде въведена следващата мярка, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост - а именно:

Главният прокурор да бъде временно отстраняван от длъжност в случай на образувано наказателно производство срещу него

“Това е много старо предложение, като не знам чие е авторството за него. Откакто аз се развивам в тази сфера, това предложение винаги е било “на масата”. Без временното отстраняване нищо не се постига. В крайна сметка наказателният процес предвижда за всеки друг да бъде временно отстранен от длъжност, за да не пречи на разследването. Защо това да не бъде така и по отношение на главния прокурор?”, пита адв. Емил Георгиев.

“Това предложение е положително и най-сетне се е възприело. Мога да кажа, че е наистина старо и може да бъде намерено в доклади и препоръки на Венецианската комисия към Съвета на Европа. То не е просто някаква стара българска родна хрумка, ами идва и от авторитетни международни институции, които с това се занимават - особено Венецианската комисия, която се нарича Европейска комисия за демокрация чрез право - тоест тя се занимава единствено с такива въпроси”, обясни той.

Прокурорът, който ще разследва главния, да има възможност да стане съдия със същия ранг след края на разследването

“Това би означавало прокурорът да стане съдия с ранга на съдия от Върховния касационен съд. Не означава, че ще бъде назначен като съдия във Върховния касационен съд, а че ще може да смени статуса си - от прокурор на съдия. Идеята тук очевидно е на базата на механизма на свидетелската защита - да му се създаде възможност да се промени професионално, така че да не попада директно под обсега на главния прокурор. Тук се има предвид при неуспешно разследване - разследване, което не е довело до обвинение или пък обвинението не е издържало в съда. Никой не е щастлив и не е доволен от това, че го разследват. Особено в българския контекст човек може да си помисли, че когато разследването е пропаднало, този, когото са разследвали, може да потърси някакво отмъщение, възмездие”, каза адв. Георгиев.

Той припомни и конкретни събития по отношение избора на настоящия главен прокурор Иван Гешев: “Когато гласуваха избора на Иван Гешев във ВСС, единият от гласовете против беше на съдия Красимир Шекерджиев от професионалната съдийска квота във ВСС. Той публично заяви мотива си защо няма да подкрепи Иван Гешев, който беше в посока, че Иван Гешев му се струва твърде отмъстителен и като човек, който ако получи тази власт, не се знае какво би направил с нея. Не го каза точно така, перифразирам (б.р. “Моето впечатление от Гешев е като на човек, който е готов да води всяка битка, в която бъде въвлечен, да отговори реципрочно на всяко едно нападение, на което той или колегите му бъдат подложени”, К. Шекерджиев).

Аз мисля, че ние видяхме тази отмъстителност с много ясната демонстрация, направена с нахлуването в Президентството. Първо бяха извадени президентските СРС-та, няколко месеца по-късно имаше и нахлуване в Президентството, което административната ръководителка на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова нарича “пристъпване”. Те били пристъпили към Президентството, били ги поканили там едва ли не с бяло сладко и турско кафе”.

“Тази мярка разбирам по този начин - че на прокурора, който ще разследва главния прокурор, му се дава възможност след това да има един допълнителен ход като стане съдия. Това обаче е палиативна мярка, само и само да се запази фигурата на главния прокурор. Не е прицелено срещу истинската цел. Не е лекарство за болестта, а за симптоматиката”, допълни той.

Правомощията на главния прокурор според Закона за съдебната власт да бъдат приведени в съответствие с правомощията му по Конституция

“По Закона за съдебната власт главният прокурор реално има много повече правомощия, отколкото по Конституция му е замислено. Случва се едно недопустимо или дори противоконституционно разширение на правомощията му чрез конкретни членове - 138, 139 и т.н. от Закона за съдебната власт. Ако има сериозна политическа воля да се измени Законът за съдебната власт, ако се измени и Наказателно-процесуалният кодекс, така че главният прокурор да не може да променя и изменя актове на прокурори, когато те не подлежат на съдебен контрол, ако се преразгледа ролята на главния прокурор във ВСС, то тогава може би повечето от отровните зъби, с които по настоящем тази фигура разполага, ще бъдат извадени”, коментира той.

“Разбира се, като член на Инициатива “Правосъдие за всеки” ще кажа, че каквито и механизми да се измислят за контрол на главния прокурор, те винаги ще бъдат недовършени, недодялани, палиативни, тъй като няма да могат да засегнат основния проблем. А този проблем е наличието на фигурата на главен прокурор в съдебната йерархия - фигура, която е толкова овластена и оправомощена.

Ние поставяме под съмнение изобщо необходимостта от главен прокурор. Даже сме приятно изненадани, че някои политически партии вече започнаха да вкарват този въпрос в програмите си и да споделят тази идея.

В изминалите два парламента, особено в 46-тия, имаше изслушвания на главния прокурор. От тези изслушвания разбрахме, че той е просто административен ръководител на другите административни ръководители, не знае нищо, не може да каже нищо по конкретни дела. На тези изслушвания главният прокурор много умело манипулираше незапознатите си слушатели и събеседници. Това, че той няма задължение да се информира по конкретни дела, беше интерпретирано от него напълно погрешно, че едва ли не му е забранено да пита и да се интересува по конкретни дела, че едва ли не по този начин той ще наруши вътрешното убеждение на съответния прокурор, който работи по делото или по преписката. Ако това е действително така, както го постави главният прокурор, то си задаваме въпроса кому той е нужен. Щом като едва ли не той няма никакви правомощия, едва ли не от него нищо не зависи, той нищо не може да каже, направо да премахнем тази фигура.

Ако нещата опират само до това кой ще пише методическите указания за прокурорите, каквото пише в Конституцията, то няма пречка това да е един колективен орган - да се съберат трима или петима души от Върховна касационна прокуратура, които на ротационен принцип да пишат методическите указания в наказателноправната сфера, също толкова души да се съберат от Върховна административна прокуратура, където прокурорите имат по-малко правомощия, които да пишат методически указания за административното производство и да указват методически надзор за точното и еднакво прилагане на законите. За това не е нужно да имаме отделна фигура, която е абсолютно несъответна на другите в съдебната власт и която е пълен господар на Прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет, като по този начин може да влияе на целия Висш съдебен съвет, включително на Пленума на ВСС, който взима много решения, далеч не ограничени само в прокурорите, а отнасящи се за всички останали, най-вече за съдиите. Фигурата на главния прокурор може да се преосмисли спокойно”, каза още адв. Емил Георгиев.

“Трайната позиция на “Правосъдие за всеки” е точно тази - че каквото и да правим, както и да го увъртаме, лекуваме просто симптоматиката, а не прицелваме лекарството към туморните клетки. Положително е, че това виждане вече се появява и в политически програми. Ние представихме за първи път тази идея миналата година – през юли 2020 година. Тогава направихме една конференция с хибридно участие - присъствена и виртуална заради наложените мерки. Колегата Велислав Величков изготви доклад по темата, аз направих сравнителен анализ как е уредената фигурата на главния прокурор в други държави от ЕС, където има такава. За пореден път се доказа това, че никъде другаде няма толкова овластен едноличен орган, който е орган в органа - главен прокурор в рамките на прокуратурата.

Ако съпоставим какво е свършил той като орган по времето на различните си титуляри - независимо дали това е Гешев, преди него Цацаров, преди него Борис Велчев, ние ще видим, че тази фигура нито върши особена работа, нито се е доказала с особена полезност за обществото. В същото време тя е винаги готова да се намесва в политическите решения на страната, без обаче да е подложена на политически и на демократичен контрол.

Тези опити за изслушване, тези опити за реализация на действащо право биват атакувани от главния прокурор в Конституционния съд. Той не иска да бъде изслушван, не иска да дава обяснения. Впрочем това е в категорично противоречие с концепцията, с която Иван Гешев кандидатства да бъде избран за главен прокурор през 2019 година. В края на тази концепция се казва, че той самият ще даде личен пример, че главният прокурор изобщо не е толкова недосегаем, като още повече задълбочи сътрудничеството с парламента, като ходи да го изслушват, ще обяснява и т.н.. Там говори едно, а впоследствие когато се намери един малко по-смел парламент, който да го вика, се отметна. В 44-тото Народно събрание виканията на главния прокурор бяха абсолютни фарсове. Той отиваше, изчиташе си доклада и нещата приключваха. Единствено през 2020 година, когато имаше протести, трима депутати от БСП - Крум Зарков, Явор Божанков и Кристиан Вигенин, си позволиха да му задават малко повече въпроси. Всички други бяха “пас” или се надпреварваха да го защитават като Красимир Ципов от ГЕРБ или, разбира се, Хамид Хамид от ДПС”, коментира още той.

Встрани от темата за разследването на главния прокурор, в края на разговора адв. Георгиев коментира изразената от служебния правосъден министър Демерджиев теза, че е необходимо да бъде намалена парламентарната квота във ВСС, като изрази подкрепа към тази теза, уточнявайки, че тя също е старо предложение, подобно на предложението главният прокурор да бъде временно отстраняван от длъжност, когато е обект на разследване.

“Не пречи да има задълбочено изслушване на кандидатите за парламентарната квота във ВСС в парламента, да има някакъв вид събеседване, а не както бяха избрани членовете на настоящия състав на ВСС от парламентарната квота. Нямаше абсолютно никакво време, а Емил Димитров - Ревизоро, който тогава беше народен представител, а по-късно стана министър, направи процедурно предложение тези хора да бъдат гласувани набързо без да се представят и да отговарят на въпроси. Припомням на вашите читатели, че тогава тези хора бяха избрани за нула време и то с някакви невероятни мнозинства. Хората на ГЕРБ, на БСП, на ДПС, на “Атака” са избирани с невероятни мнозинства от по 180-200 души. Смятайте за какви политически договорки става въпрос. Тя бяха избрани без да е проведено изслушване, без да са зададени въпроси, без да кажат какво ги мотивира да участват в този избор, с какво ще допринесат и т.н.”, завърши адв. Емил Георгиев.

Прочети цялата публикация