Сексът по време на чумната епидемия

Чумната пандемия, която през XIV век опустошава Европа, Азия и Северна Африка, историята нарича „Черната смърт“. Според различни оценки заразата става причина за смъртта на между 75 и 200 милиона души, пише dnesplus.bg.

Екстремните условия на живот тласкат хората към екстремно поведение, в това число и в сексуален аспект. Как хората от Средновековието са опитвали да поддържат „огъня на живота“ във времената, когато смъртта е вилнеела около тях?

Оргии на гробищата

Може да ви звучи ужасяващо, но хората от онази епоха, доведени до отчаяния от безсилието да се справят с чумата, също са искали да се чувстват по някакъв начин „живи“. На много места нещата стигат до крайни степени на сексуална разюзданост. В книгата си „Черната смърт и трансформацията на Запада“ историкът Дейвид Хърлихай пише, че хората „преднамерено демонстрират презрението си към мъртъвците и смъртта“, като започват да си устройват оргии директно на гробищата. Един пример: на гробището Champfleur се вихри такъв разврат, че се налага папата да издаде официална була, с която на „прелюбодейците и блудниците“ се забранява категорично да оскверняват гробовете на починалите със сексуалните си изстъпления.

Всъщност по онова време гробищата се превръщат не само в арена на секс оргии – хората се събират там и за да танцуват, да играят хазарт, да пиянстват… Вероятно това е бил техният начин да се убедят сами, че „лежането сред покойници“ не е чак толкова „страшно“.

По-малко секс – повече безопасност

Медицинските лица, обаче, са на обратно мнение и се опитват да пропагандират въздържание от секс в такива времена. Историкът Джоузеф Патрик Бърн пише в книгата си „Черната смърт“, че средновековните медици са убедени, че „сексът прегрява телата“. Поради това „прегряване“, то става по-лесно достъпно за „мръсния въздух“, който прониква през порите и увеличава рисковете за заразяване с чума. „Мръсният въздух“ попада в тялото и чрез дишането, а по време на секс, както добре ни е известно, дишаме по-тежко и затова поемаме „повече от заразата“.

Един немски лекар от онова време направо съветва хората да се откажат от всякакви физически натоварвания – бягане, подскачане, ревност, блудство… Препоръката му е да слушат приятна музика, да си разказват истории, което е по-добро занимание, отколкото безкрайното взиране през прозорците. Може да ви се струва познато, нали?

Процъфтяващата проституция

Изненадващо, но за жриците на любовта времената на „Черната смърт“ се оказват по-доходоносни. Джефри Ричардс, историк, в книгата си „Секс, дисидентство и проклятие: малцинствените групи през Средновековието“ обяснява случилото се по следният начин: „дефицитът от работна сила в средите на проституцията довежда до подобряване на условията на труда, който полагат“.

Леа Лидия Отис, автор на книгата „Проституцията в Средновековните общества“ пише, че с отшумяването на чумната епидемия се случва истинска революция в институционализирането на проституцията. Започват да се строят общински бордеи, където „работещите момичета“ са защитавани от специално наети охранители. Едновременно с това, тъй като по-рядко се случва хора да се разболяват от чума, търсенето на услугите на проститутките бележи значителен спад.

Моралните закони и етика

Всъщност проституцията не навсякъде се ползва с добро име. Мнозина са убедени, че „Черната смърт“ е проява на „божия гняв“ и много неписани морални норми се превръщат в писани закони, изпълнението на които е задължително за всички. Тоест, „аморалното поведение“ в буквален смисъл започва да се преследва по закон. Стига се до там, че например във Флоренция всяка жена, предлагаща плътски услуги, буквално бива изхвърляна от града. Когато бурята позатихва и чумата отстъпва, проституцията започва да се възражда, но в продължение на още няколко десетилетия във Флоренция е забранено на проститутките да предлагат услугите си на улицата.

Хомосексуалните мъже, каквито винаги е имало, също са подложени на нападки и преследвания, защото содомията се смята за един от най-ужасните грехове.

Самобичуващите се

Във времената, когато по света вилнее „Черната смърт“, по улиците на градове и села се разхождат хора, които налагат сами себе си с бичове. Така те се опитват „да умилостивят бог и с надежда, че той ще отвърне чумата от човеците“. Жителите на градовете плащат на самобичуващите се, за да продължат да се налагат и „да изкупуват греховете на всички“. Църквата не поощрява подобни начинания, но и не се впуска в преследване на самобичуващите се.

По-интересното е, че след флагелантите (такъв е латинският термин за самобичуващите се) се появяват и псевдофлагелантите. Тяхното поведение е точно противоположно, като подчертават, че ще се радват на живота до последно. В какво се изразявало това „до последно“? По най-простият начин – срещу заплащане правили публично секс, често с нетрадиционни практики. Църквата се намесва и забранява „дейността“ им, но това довежда единствено до повишен интерес към онова, с което се занимават.

Кръвосмесителни връзки

В Англия по време на „Черната смърт“ все по-масово се случват инцестните връзки. Нещата донякъде опират и до проста математика. Чумата отнема живота на приблизително една трета от населението на Острова. Малко или много екзогамията – забраната за сексуални отношения между роднини – се превръща в непрактично начинание. Това се отнася най-вече до родовете на благородниците, където е прието, че по своя статут жената следва да съответства на благородното потекло на съпруга си.

Стресът винаги е оказвал пряко влияние на сексуалния живот в личен и обществен план. Затова няма нищо чудно, че във времена на пандемия, когато страхът от смъртта и яростната жажда за живот едновременно диктуват ритъма на човешката психика, чрез секса хората се опитват да компенсират тревогите, които им поднася светът около тях.

Прочети цялата публикация