Съдия или бивш политик – кой ще оглави Конституционния съд

На 16 ноември членовете на Конституционния съд ще гласуват кой да оглави институцията след края на мандата на Борис Велчев. Изборът е решаващ, защото бъдещият председател на КС има знакова роля – той може да гради или да руши консенсуса, да натиска за реформи или към застой, да прокарва политическо влияние или да се опитва да му противостои. Кандидатите за позицията са знакови. Единият е бившият политик проф. Атанас Семов, който бе назначен в КС от президента Румен Радев през 2018 година. Професорът по европейско право в Софийския университет е известен като един от най-острите критици на управлението на Бойко Борисов. Той продължи с безкомпромисната си линия на поведение срещу бившия премиер и след като бе избран за член на КС, което е нетипично за действащ конституционен съдия. Проф. Семов е бивш заместник-председател на Народното събрание и на „Ред, законност и справедливост“ – партията на Яне Янев. Проф. Семов бе част от РЗС преди Янев да клекне пред Борисов и от остър критик да му пристане като личен съветник за борбата с корупцията. Другият кандидат за председател на КС е съдия Павлина Панова. Тя бе избрана от квотата на съдебната власт. Съдия Панова има дълга професионална биография, която е преминала изцяло в съда. Тя също е остър критик на статуквото в съдебната система, но дори мнозинството около главния прокурор във Висшия съдебен съвет не успяваше да намери повод да я критикува за политическо говорене. Панова беше съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, бивш заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на неговата Наказателна колегия. Самият профил на кандидатите за председател на КС ще предопредели очакванията към институцията след избора. Ако бъде избран Атанас Семов, може да се очаква засилване на политическото начало в КС, изостряне на тона и разширяване на влиянието на президентската институция. Ако бъде избрана Панова, това е залог за по-балансиран и неполитизиран Конституционен съд. Източници на Mediapool в КС коментираха, че изборът на 16 ноември засега не може да бъде прогнозиран. Съдът е в непълен състав, а в закона има неяснота дали има успешен избор при разделяне на гласовете 6 на 5 в полза на някого от двамата кандидати. Това, което със сигурност може да се каже за КС, е, че съдът навлиза в период на по-голяма непредсказуемост. Конституционалисти коментираха пред Mediapool, че проф, Борис Велчев е бил изключително способен в изпълнението на основната задача на председателя – граденето на консенсус и консолидацията на съда. Сега се очаква КС да стане много по-непредсказуем и това може би е за добро. При всички положение влиянието на ГЕРБ в КС започва да намалява. Борис Велчев бе номиниран за член на КС от президента Росен Плевнелиев (ГЕРБ) през 2012 година. Професорът по наказателно право си спечели репутация като най-безконфликтния главен прокурор, който България е имала през последните 30 години. По негово време изглеждаше, че българската прокуратура може би навлиза в период на европеизация, но тенденцията бе рязко секната от Сотир Цацаров. Проф. Велчев беше много дипломатичен и на позицията като председател на КС. В същото време съдът често е бил обвиняван в конформизъм към доминиращите обществени нагласи и удобството на управляващите. В този контекст обръщението „братиньо“ на Бойко Борисов към Борис Велчев не изненада особено много хора. Борисов никога не е имал причина да не харесва Велчев. Другият член на КС с изтичащ мандат на 15 ноември е бившият депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов, който е първият възпитаник на Академията на МВР, станал конституционен съдия. Третият конституционен съдия, който ще си тръгне, е Георги Ангелов, излъчен от квотата на съдебната власт. Той не може да бъде обвиняван в политически пристрастия, но не бе и сред най-активните членове на КС. Новите попълнения в съда са много по-действени юристи. Съдиите успяха да изберат съдия Соня Янкулова, която никога не се е страхувала да се изправя срещу статуквото в съдебната система. Президентът изпрати в КС служебният министър и бивш депутат от БСП проф. Янаки Стоилов. Проф. Стоилов спечели уважението на мнозина, след като стана първият правосъден министър, който реши да поиска отстраняването на главния прокурор за уронване престижа на съдебната власт. Проф. Стоилов е известен като много добър юрист с консервативни позиции по много въпроси, критик на либералната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От друга страна, никой не може да обвини бившия депутат, че позициите му са мотивирани от задкулисието. Последната и най-важна дума за облика на КС след 15 ноември ще има новият парламент, който трябва да излъчи останалите два членове. Мандатът на Гроздан Илиев изтича през февруари следващата година. Няма да е пресилено да се каже, че изборът на двамата нови членове на КС ще бъде първият сериозен тест за реформаторските намерения на новия парламент. Включително за възможностите за формиране на мнозинства около определени фигури и ценности.

Прочети цялата публикация