Шолохов не е откраднал, той нищо не е написал

За някои писатели това ще бъде може би сензация, а за други - закономерен извод след края на съветския комунизъм. Веднага бързам да поясня - това не е злонамерен антикомунистически лозунг. Все пак става дума за Нобеловия лауреат Михаил Шолохов...

Преди време Александър Солженицин писа така за автора на "Разораната целина": "Дори простото художествено възприятие без излишно напрягане показва, че нивото му въобще не съответства, а да не говорим за светогледа. Дори грубоватият и простоват хумор на героя Щукар е абсолютно несъвместим с "Тихия Дон"...

И поради това Солженицин се усъмнява в авторството на Шолохов.

А днес вече стават известни задълбочените литературни анализи и разследвания на един съвременен руски лингвист, който доказва, че Шолохов не е автор не само на "Тихият Дон", но и на "Донски разкази", "Разораната целина", "Те се сражаваха за родината", "Съдбата на човека".

И така, кой е авторът на това сериозно обвинение срещу един от корифеите на съветската комунистическа литература? Той е известен в началото като филолога Володя Назаров, чиито първи статии разглеждат някои древногръцки текстове и са публикувани още докато авторът им е студент в изданието на Академията на науките на СССР. На 26-годишна възраст Назаров публикувал първата си книга за севернокавказките езици. По същото време обаче той влязъл в конфликт с тогавашната съветска власт. Конкретната причина не е ясна, като е известно все пак, че той не е от работническо-селски произход - по бащина линия е кръвен родственик на генерал Назаров, който бил избран за Велик донски атаман след самоубийството на Каледин...

Така или иначе, Володя Назаров бил принуден да емигрира в историческата родина на майка си - Израел, където приел името Зеев Бар-Селла.

Именно в Израел Назаров/Бар-Селла си поставил задачата да направи литературен анализ на текста на "Тихият Дон", изхождайки от работната хипотеза, че Шолохов е негов автор. Той бил убеден, че самият литературен текст може да се окаже най-главната улика за установяване авторството при отсъствието на уличаващи документи.

Назаров/Бар-Селла извършил колосален анализ, може би дума по дума. След много години къртовски труд той успял да напише книга въз основа на изследванията си, която предложил на едно френско издателство. Това станало известно на съветското посолство във Франция, което рязко възразило срещу издаването на книгата и то не се състояло... Сега неговата книга, озаглавена "Литературния котлован" се подготвя за печат в Москва1.

Какви са основните изводи в книгата?

Най-напред направило впечатление, че описанието на повечето от епизодите не се връзва по време с официалната съветска версия. Така например, след много детайлен времеви анализ, авторът стига до извода, че първата част от романа е написана определено до началото на Първата световна война, т.е. до 1914 г. А тогава Шолохов е бил само на 9 години! Кой тогава е истинският автор поне на тази първа част?

В търсенето му Назаров/Бар-Селла отбелязал, въз основа на литературния и лексикален анализ, няколко изходни пункта, които биха му помогнали за неговата идентификация:

По стила на текста, истинският автор явно е от кръга на постсимволистите и е близък на акмеистите. Ако се приеме, че той е е бил техен съвременник, това означава, че се е родил около 1890 г. Значи, трябва да се търси писател, родил се по това време.

Тъй като истинският автор бил запознат и с най-малките детайли от историята, живота и бита на Донското казачество, следвало да се приеме, че той е бил родом и живял именно в неговия край.

Истинският автор е бил добре образован.

Той би трябвало да е литератор, който е създал и публикувал и нещо друго, освен ръкописа на "Тихият Дон".

Както става ясно от контекста на романа, той би трябвало особено да е харесвал произведенията на Тургенев и Бунин.

Той би трябвало да е свързан с белогвардейците, тъй като било очевидно, че не познава добре живота на червените.

От текста на романа може да се направи извода, че е бил поклонник на генерал Корнилов.

Към момента на издаването на "Тихият Дон" (или дори по-рано), неговият истински автор не е бил нито в емиграция, нито сред живите - т.е. неговият живот се е прекратил около 1920-1922 г.

Изхождайки от тази схема Назаров/Бар-Селла успял да открие истинския автор на "Тихият Дон". Това бил Вениамин Алексеевич Краснушкин, литератор, който писал под псевдонима Виктор Сеевский. Той се родил през 1891 г. в донското село Филоновское, в богато казашко семейство, като на баща му била дадена дворянска титла. Получил висше образование в Московския университет, а от 1908 г. е професионален литератор. Бил редактор на вестник. Имал повече от 1000 публикации в местни и централни издания. Издал романа "Кървава слава" (1911) и биографическата книга "Генерал Корнилов" (1919). В Петербург публикувал статията "Внукът на Тургенев" за Бунин. През 1913 г., започнал да пише роман, първоначално само за един любовен триъгълник (Степан, Григорий, Аксиния). Но скоро започнала Първата световна война, след това избухнала съветската революция и в Русия започнала гражданска война... През 1920 г. авторът, заедно с незавършения ръкопис на романа, бил арестуван от чекистите в Ростов на Дон. Малко по-късно Краснушкин/Сеевский бил разстрелян, а ръкописа все пак чекистите запазили... Според Назаров/Бар-Селла именно този ръкопис залегнал в изходния текст на "Тихият Дон": напълно за първи и втори том, повече от половината за трети том, последните страници на четвърти том. Останалото било дописано, след като чекистите подбрали специална бригада от "литературни роби".

Може би някой ще попита: Защо е било нужно всичко това? Отговорът дал още Ленин, според когото дори и на готвачката би трябвало да се даде възможност да управлява държавата... Подобен революционен пробив трябвало да се осъществи и в културата. Пак според Ленин културата на всяка нация била буржоазна и пролетарска. Буржоазната култура трябвало да бъде унищожена, а пролетарската предстояло да бъде създадена и издигната на недостижима висота. Именно организираният от Ленин ПРОЛЕТКУЛТ обаче нещо не се справил с тази си задача и затова тя била прехвърлена на чекистите, които дори за целта сменили фирменото си название на ОГПУ... За тяхно щастие, в ръцете им се оказал ръкопис на равнището на Лев Толстой - оставало да се намери класово подходящ автор. Скоро избора им паднал върху 18-годишния артелчик (снабдител-магазинер) от Червената армия Михаил Шолохов. Това, че същият нямал дори и средно образование, за чекистите не било важно, това даже било добре!

Днес крушението на Шолохов като автор на "Тихият Дон" едва ли ще се приеме еднозначно от всички. Та нали съществуваше цяла кохорта от високопоставени "шолоховисти", които дълги години се хранеха на държавната и партийната трапеза с прославените си хвалебствия за "народния гений", някои от които на тълпи се въртяха около родното му село Вьошенское, търсейки прототипи на Григорий Мелехов и други персонажи... Други търсеха и "намираха" ръкописи на Шолохов, които никога не са съществували; трети, мъчейки се да обяснят времевите несъответствия, просто го обявяваха за дете-вундеркинд; четвърти, обратното, обясняваха просташкото и хулиганското му дори държане не с липсата на елементарно образование, а като образец на нравственост; пети дори го представяха като червен разузнавач, проникнал в стана на белите и затова така добре опознал техния бит и така нататък и така нататък...

Сега вече едва ли може да подлежи на съмнение, че авторът на "Тихият Дон" не е Михаил Шолохов и присъдената му за това Нобелова награда по литература може да се приеме за един от най-големите куриози на ХХ век.

А какво е положението с другите творения на Нобеловия лауреат?

Хронологически най-ранни, както е известно, са "Донски разкази" (1926). Официално те се представяха като свидетелство за творческата зрялост на Шолохов. Според анализа на Назаров/Бар-Селла обаче те са създадени от чекистката "литературна бригада", работила по "Тихият Дон" и то пак по фрагменти от ръкописа на Краснушкин/Севский, но затова пък доста по-некомпетентно: някои от фабулите на разказите са несмислени и невероятни, като си личи, че са разработвани от хора, които не са познавали елементарните закони на поземлените отношения сред Донското казачество.

Хронологически следващите творения на Шолохов не съответстват по авторски стил на "Тихият Дон" и "Донски разкази". До този извод са стигнали много критици. Единствен обаче Назаров/Бар-Селла засега е направил по-конкретни изводи. Според него "Разораната целина", макар че съдържа така наречения "корниловски мотив", който се наблюдава и в "Тихият Дон", няма нищо общо с истинския автор, а още по-малко с фалшивия - Шолохов. Той е успял да установи неговата личност - донският литератор Константин Иванович Каргин. Освен забележителната технологическа експертиза, която довела до този извод, Назаров/Бар-Селла открил и една удивителна корелация, която е доста поразителна - корелация между датите, когато са публикувани отделните части от романа и датите от сложната съдба на Каргин. Издаването на "Разораната целина", както е известно, ставало доста дълго време - от 1932 до 1960. Първоначално работата на Каргин била прекъсната от Втората световна война, по времето на която той бил пленен от германците. След края на войната обаче Каргин останал на Запад и бил обявен за "изменник на родината". По някакъв странен начин обаче, някой се договорил с него и през 1959 той се завърнал в Русия, бил опростен от съветската власт, а само след година излязла от печат дългоочакваната втора част от "Разораната целина".

Най-впечатляващи са откритията на Назаров/Бар-Селла по отношение на романа "Те се сражаваха за родината". Всъщност съмненията за авторството на Шолохов именно за този роман са били най-големи. Само фактът, че е започнат през 1943 и след 40 години работа е останал недовършен, е доста показателен. Затова анализът на Назаров/Бар-Селла е много детайлен и доста компетентен.

Но нека разгледаме някой пример: един от героите - Звягинцев, разказва един битов епизод от своя живот до войната, как неговата жена в изблик на гняв го ударила с чиния по главата; тогава той извикал: "Така ли Вие, Настася Филиповна, показвате своята културност?" Та Настася Филиповна е героиня в романа "Идиот" на Достоевски! Кой сериозен писател би заимствал от този класик героиня със същото име и презиме? Та такова нещо не би си позволил и несериозен писател... По-скоро подобна "бомба" би искал да заложи "литературният роб" по отношение на своя "робовладелец", при това бидейки уверен, че фалшивият автор, който щял да обере лаврите, бил толкова неук, че едва ли щял да забележи "литературната мина"...

А друг персонаж от същия роман с фамилията Лопахин "се шмугнал в градината. Но малко след това вишневите дръвчета го скрили от чужди погледи...". Боже мой, та това не е ли същият Лопахин от "Вишнева градина" на Чехов? Да, всеки средно запознат с руската класика от ХХ век би се досетил. Но "литературният роб" бил сигурен, че Шолохов е под това ниво и няма да забележи... Между впрочем в романа съществува и героят Попришченко - герой с почти същата фамилия - Попришчин, съществува и в "Записки на един луд" на Гогол.

И така, кой е бил този талантлив майстор на словото, заставен да бъде "литературен роб" на Шолохов? Това е бил способен литератор, който обаче по редица причини си изкарвал с труд насъщния и за когото пътищата към официалните места на съветската литература били затворени... Той е бил явно репресиран и готов на всичко, за да спаси себе си и близките си от ада на ГУЛАГ... И тогава при него идва старият познат на Шолохов, комуто Сталин току-що е поръчал да напише епопея за войната. Те отново, както и преди, седнали на бутилка водка в малката квартира на Тверския булевард. Именно тогава известният "белетрист" обещал на своя стар познат, че може да помогне за освобождаване на сина му от лагера срещу една дребна услуга - романче за войната...

Събеседникът на Шолохов, дори и съвсем да не му е бил приятел, не се оставил дълго да го убеждават - ставало дума за съдбата на сина му - та кой истински баща би отказал предложение от човек, който имал толкова силно влияние над "Първия"?! Според Назаров/Бар-Селла този талантлив, но репресиран литератор бил Андрей Платонов. Изведнъж отношението на съветската власт към него рязко се променило - Платонов бил назначен за фронтови кореспондент, синът му бил освободен от лагера, а семейството било дори зачислено на "специално снабдяване". Въобще за Андрей Платонов били създадени всички условия да напише НЕсвоя роман! Колкото успял, написал и предал написаното на поръчителя, докато не умрял - затова романът останал и недописан, макар че самият Шолохов живял още дълго и благоденно...

Всъщност Михаил Шолохов бил неспособен да напише дори и обикновена реч, или приветствено слово. Това доказва Назаров/Бар-Селла, след като успял да открие оригиналната простовата записка на самия Шолохов върху машинописния текст на "речта" му пред II конгрес на съветските писатели: "На Л. Ф. Иличев, скъпия приятел и автор на тази реч - с поклон и благодарност. М. Шолохов. Аплодисментите по равно: на мен, като изпълнител, на теб - като автор. МШ".

Бедният Шолохов, той дори не се досетил, че и неговият приятел Л. Ф. Иличев, тогавашен член на ЦК на КПСС, просто изпълнил заповедта на съветския посланик в Швеция - да отмени Нобеловата награда по литература на Пастернак и да я присъди на Шолохов...

Автор: Христо ДИМИТРОВ

Прочети цялата публикация