Слаба работа

Не видях нито един експерт по обществено здравеопазване, само общи приказки и то за неважни от реформаторска гледна точка неща. Няма как да се промени нещо, ако се „кара“ така.

Ето подарявам на заинтересованите (ако има такива), моите препоръки за реформа в здравеопазването, базирани на доказателствата:

1. Има хроничен финансов дефицит за здраве, затова трябва да се стремим да достигнем относителният дял на средствата за здраве (обществените, без доплащането кеш) като % от БВП към средноевропейския (10%), но поне 8%, вместо досегашния постоянно движещ се около 4,5% обществени средства, за да се ограничи дела на доплащане от пациента до разумни граници от 15% (средноевропейско) , вместо досегашните 47% кеш и то официални, от общо 8,1% разходваните пари за здраве... а неофициалните т.нар. „под масата“ са неизвестни. Средствата от данъчната и акцизна политика от тютюн, алкохол и вредни храни, да отиват пор предназначение за ЗДРАВЕ, понастоящем не зная къде отиват.

2. Освен повишаване на здравната вноска, трябва и обхващане на здравноосигурените не по-малко от 95% от населението (вместо досегашните 82%), за да се покрият базисните му нужди, като държавата, която е най-нередовният платец, трябва също да започне да внася в пълен размер дължимото за държавните служители, полиция, военни студенти, деца и пенсионери. Официално доплащане може да има, НО само след реално остойностяване на медицинските услуги и труда на медиците, което изисква и промяна на досегашният модел на заплащане по КПътеки.

3. Собствеността в здравеопазването няма значение, контролът и управлението имат значение. Понастоящем ведомствените болници са ясен пример как видът на регистрацията няма никакво значение за качеството на медицинската помощ и управлението, подобно на държавните болници от близкото минало.

4. Може дори да се помисли и за промяна на финансирането на Здравеопазването, Примерно, преминаване към бюджетно финансиране, т. нар. Беввъридж модел (известен като Семашко у нас преди 2000г), какъвто има в страните с най-ефективно здравеопазване (Испания, Португалия, Италия, Ирландия, Скандинавските страни, Канада) или по-скоро аз съм за промяна на сегашният ни здравно-осигурителният модел Бисмарк (Германия, Австрия, Белгия, Люксембург, Холандия, Франция)- от изцяло солидарен, както е досега към смесен може би, като всеки да си има и лична партида средства (допълнително осигуряване), които ако не се налага за здраве може да използва за други нужди или да ги прехвърля на близки или да се унаследяват, справка Сингапурски модел - симбиоза между здравно осигуряване с повишена лична отговорност и модела на бюджетно финансиране на здравните услуги. Философията е използването на икономически стимули за създаване и проявление на лична отговорност на индивида за здравното му състояние (за която има крещяща нужда у нас), допълнена с обществена подкрепа на социално слабите членове на обществото. Този модел мотивира хората да спазват по- здравословен начин на живот, за да не харчат парите си само за здраве. В сегашният модел всички плащат различно според доходите си, като по-богатите плащат повече, но разходват по-малко, за сметка на по-бедните, които плащат по-малко, но разходват повече.

5. Поради това, че темпа на нарастване на парите за здраве, постоянно изостава от темпа на нарастване на ползвателите на тези средства (основно прекалено многото болници), винаги ще има и има дефицит на средства, поради което трябва да има ограничително (озаптителни?) мерки в тази посока, една от които е т,нар. здравна карта, която трябва да е не „само на хартия“. И не, не трябва да има болница във всяка паланка и/или в труднодостъпни региони, както искат БСП, защото не е важно само да попаднеш в най-близката болница, в която може не само да не ти се помогне, а ЖИЗНЕНОважно е да попаднеш в най-близката болницата, в която ще ти се окаже ефективно лечение, за което трябва да има и висококвалифициран персонал и високотехнологично оборудване, каквито не могат да се осигурят в паланките, а и не е нужно. Затова са нужни малко, но достатъчно на брой високотехнологични болници във всяка област, според здравната карта и съответна организация на извънболничната и спешната помощ, осигуряващи транспортиране до съответната районна болница.

6. Освен това, трябва да се коригира и неправилното разпределение на наличните средства вътре в системата (болнична, извънболнична, лекарства) , което допълнително влошава положението: нужно е пренасочване на средствата от болнична и от лекарства към извънболнична помощ (вместо болниците да се използват като амбулатории), което разбира се, изисква далеч по-малко, но по-качествени болници и по качествена извънболнична помощ.

7. Въпреки че превенцията на болестите е най-важна за здравето на нацията, политиките за профилактика и промоция на здравето са слабо застъпени, като за тях почти нищо не се отделя като ресурс. Здравеопазването погрешно се отъждествява с медицинските грижи и процедури, които имат най-малко значение за човешкото здраве, та затова както обичам да казвам „Здравеопазването у нас действа предимно като болничноопазване“. Наистина, съвременната медицина е високотехнологична, даже страхотна, но въпреки това тя има относително МАЛКО значение за човешкото здраве. За сметка на това разходва над 90% от средствата за здравеопазване. Всъщност, значимият фактор, определящ човешкото здраве, е превенцията - и то само чрез елементарна промяна в начина на живот, може да се намали с 50% заболеваемостта и смъртността от социално-значимите заболявания. В сравнение с лекарствата и медицинските процедури обаче, които са „основното средство“ на съвременната медицина, почти никакви пари не могат да се печелят от прoфилактика, т.е. няма бизнес в „промяната на начина на живот“, в което всъщност е и проблема, за съжаление....

8. За да се справим със здравните феодали, достатъчно е да отпадне изискването само хабилитирано лице да може да е началник клиника. По този начин ще отпадне и „мотивацията“ на повечето да се хабилитират с една единствена цел- да „руководат“ до живот....

9. За да се самоограничат високият брой ненужни хоспитализации, а оттам и разходите за това, както и за да се коригират огромните различия в заплащането на медицинският персонал, трябва също и да се унифицират заплатите на медиците, според квалификацията, а не според оборота, който понастоящем стимулира излишен прием и излишни процедури, като така ще се самозакрият и много ненужни структури.

10. Нужна е и “Защита“ на някои специалности и най-вече тези на мед. сестра и акушерка, за да се увеличат кандидатите и да се запълни значителният им дефицит.

Това са глобалните проблеми и не само на "Проблема Здраве" , а за решаването им от страна на Управляващите ТРЯБВА НЕ ПОЛИТИКА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, а ПОЛИТИКА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - образователна, демографска, икономическа, околна среда, хранително-вкусова и най важното, без което сметките са криви, е повишаването на БВП. Ако няма такова, няма да има и онакова... ще живуркаме само, както досега.

Здравната сигурност е целта на здравната политика

Политика в буквален превод, означава държавни дела.

Политиката е свързана с понятията стратегия и мениджмънт. Стратегията отразява преди всичко крайната цел – водещата, дългосрочната цел. Политиката отразява задачите /тактиката, конкретизираните цели/ за постигането на тази крайна цел. Мениджмънтът представлява реализация на политиката, чрез специфични управленски технологии. Докато политиката се отнася преди всичко до главните, кардиналните решения, мениджмънтът е ориентиран предимно към ежедневната дейност /тази разлика е условна, тъй като съществува и стратегически мениджмънт/.

Та, така, де....

Трябва ни ясна ПОЛИТИКА за Здравеопазването и СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ за постигането ѝ, което изисква екип от „баш“ експерти....

Всичко останало е безотговорно плямпане от всички страни!!!

Текстът на д-р Сардовски е публикуван във Фейсбук

Прочети цялата публикация