Covid e трета водеща причина за смърт у нас през 2020 г.

Коронавирусът е бил третата водеща причина за смърт у нас през 2020 година. Наблюдаваната през последните години структурата на смъртността по причини се променя през 2020 г., като Covid-19 заема трета позиция (6.9%) след болестите на органите на кръвообращението (60.6%) и онкологичните заболявания (14.9%). Това показват данните в Годишният доклад за 2020 г. за състоянието на здравето на гражданите, който беше приет в сряда от Министерския съвет. През 2020 г. се наблюдава значително нарастване на броят на починалите – 124 735 души и на коефициента на смъртност – 18.0‰ (15.5‰ за 2019 г.). Показателят остава значително по-висок от средния за ЕС (11.6‰). Запазва се тенденцията смъртността да бъде по-висока при мъжете (19.6‰), отколкото при жените (16.4‰) и в селата (24.2‰), отколкото в градовете (15.7‰). Запазват се и териториалните различия по области. Най-високо е нивото на общата смъртност в областите Видин (27.7‰), Монтана (25.5‰) и Кюстендил и Габрово (24.0‰), а най-ниска в София (столица) (13.4‰), Кърджали (14.4‰) и Варна (14.7‰). Към съществуващите основни причини за високата смъртност през 2020 г. се отчита и смъртността от Covid 19, която отне живота на 8 554 души в България. Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) се запазва на същото ниво и през 2020 г. е 20.5%. При мъжете (26.6%) преждевременната смъртност е почти 2 пъти по-висока от тази при жените (13.7%). През 2020 г. в страната са умрели 301 деца на възраст до 1 г. (342 за 2019 г.), като коефициентът на детската смъртност е намалял от 5.6‰ през 2019 г. на 5.1‰ през 2020 г. Тези данни потвърждават изразената тенденция от последните години към снижаване на детската смъртност, но тя все още е по-висока от средната за ЕС (3.4‰). Този показател е индикатор за качеството на медицинската помощ, но върху него влияят и жизнения стандарт и здравната култура на населението. В селата показателят остава по-висок от този в градовете (съответно 8.0‰ и 4.7‰). Броят на родените през 2020 г. е 59 440. Живородените деца са 59 086 (99.4%), а мъртвородените – 354 (0.6%)2 . Броят на живородените деца намалява с 2 452 в сравнение с предходната година. В градовете живородените са 43 829 (с 2162 по-малко от предходната година), а в селата – 15 257 (с 290 по-малко от 2019 г.) Коефициентът на общата раждаемост е 8.5‰ (8.8‰ за 2019 г.), като остава по-нисък от този за ЕС (9.1‰), но се доближава до нивото в повечето европейски страни.   По-малко хронично болни под наблюдение и спад на хоспитализациите Данните за дейността на извънболничната помощ показват, че през първата година от пандемията има два периода на намаляване на дейността. Първият период е март-април 2020 г., а вторият – ноември-декември 2020 г, което съвпада с извънредното положение и пикът на епидемията от края на миналата година. В резултат има драстично намаляване на броя на диспансеризираните пациенти от четирите основни групи хронични незаразни болести (на органите на кръвообращението, на дихателната система, на ендокринната система и болести на храносмилателната система). Установява се устойчива тенденция за намаляване броя на хората под диспансерно наблюдение за сърдечно съдовите, ендокринните, белодробните и неврологичните заболявания. Най-вероятната причина за отпадане от диспансеризация за изброените социално значими заболявания е смърт на диспансеризираните. При хоспитализациите също се отчита спад: те намаляват с 621 786, въпреки хоспитализираните с Covid-19, което като дял представлява намаление с 25.8%. Намаление се наблюдава при хоспитализациите във всички класове болести, но най-значимо е намалението при болестите на органите на кръвообращението – 91 990 по-малко хоспитализирани; болестите на дихателната 260 система – 81 381 по-малко хоспитализирани и новообразуванията – 66 667 по-малко хоспитализирани; болести на храносмилателната система – 47 467 по-малко хоспитализирани и т.н. Структурата на хоспитализациите през 2020 г. се запазва сходна на структурата през 2019 година. Въпреки намаляването на хоспитализациите като абсолютни стойности, като дял, най-често са хоспитализирани пациенти със заболявания на органите на кръвообращението – 13,2% от всички преминали болни; със заболявания на храносмилателната система – 9,8%; със заболявания на дихателната система – 8,3%; с новообразувания – 5,9%. Трябва да се отбележи, че болните, хоспитализирани с Covid-19 през 2020 г. са само 3% от структурата на хоспитализациите. Друга характерна особеност за хоспитализациите и тяхното изменение от началото на 2020 г. е, че нивата на хоспитализации по месеци остават по-ниски от тези през месец февруари, 2020 г. – последния без Covid-19. Обяснение може да се търси в трансформирането на болнични легла от различните клиники и отделения в легла за лечение на пациенти с Covid-19.  Друго възможно обяснение е спирането на плановия прием в лечебните заведения в изпълнение на разпоредбите за спазване на противоепидемичните мерки, а вероятно има и психологически аргументи за отлагане на хоспитализациите.   Covid e повишил и болничната смъртност   През 2020 г. се наблюдава привидно намаление в болничната смъртност, сравнена с 2019 година, но без да се има предвид новия клас болести – Covid-19. През 2020 г. в болниците са отчетени 25 134 починали, докато през 2019 година починалите са били 29 629. Това представлява намаление в абсолютна стойност с 4 495 души, а като процент намалението е с 15.2%. Когато се добавят данните за починалите с диагноза Covid-19 числата се променят значително. С диагноза Covid-19 в лечебните заведения за болнична помощ през 2020 г. са били отчетени 7 674 починали пациенти. Това превръща 2020 в година с повече умирания в болниците, сравнена с 2019 година. Като абсолютно число смъртността в болниците през 2020 г. надвишава 2019 година с 3 179 починали, а като процент нараства с 10.7%.   По-малко задължителни имунизации   През 2020 г. и на регионални, и на национално нива се отчита намаление на имунизационния обхват при имунизациите и реимунизациите от задължителния календарспрямо предходната година. Причините, които допринасят за по-нисък имунизационен обхват са свързани отново с епидемията от Covid-19, която силно повлия върху нормалното провеждане на имунизациите в страната, но и с определяне на действителния подлежащ на имунизации контингент, с осигуряването на ваксини за изпълнението на имунизационния календар, с миграция на население, с отказ от имунизации.  

Прочети цялата публикация