Новият Спайдър-Мен лъха на носталгия и загоряла манджа (ТРЕЙЛЪР)

Ех, колко е хубаво човек да се завърне у дома. След известна пауза най-накрая имам честта да ви представя своята гледна точка върху най-актуалните заглавия в киното, а какъв по-удобен момент за това от може би най-големия блокбъстър за 2021 г. - „Спайдър-Мен: Няма път към дома“. Предупреждавам ви, че в части от написаното по-долу може и да уловите нотка на спойлъри, но, както повелява традицията, ще положа всички усилия, за да ги избегна, но не и да спестя на негово величество зрителя субективната си оценка.

Изминалите 20 години несъмнено ще останат в историята на киното, като Епохата на комикс-адаптациите. Книжките с рисунки някога може и да са били удоволствие само за една малка отритната група от обществото, но днес едва ли има човек, който да не знае кои са Спайдър-Мен, Батман, Супермен или Железния човек. Холивуд дори успя да капитализира милиарди от манията по супергероите, възползвайки се от съвременните технологии на компютърната графика.

„Спайдър-Мен: Няма път към дома“ при всички положения е поредният шедьовър на кинематографията. Практически всяка една сцена изобилства от красиви кадри в близък и далечен план на персонажите и битките. Гамата от различни костюми на Питър Паркър несъмнено ще вдъхнови едно цяло младо поколение деца, което расте в момента. За съжаление в известна степен усещам, че филмът се изчерпва някъде там.

Запалените фенове на колаборацията между Marvel и Sony със сигурност знаят, че новият филм е на практика вдъхновен от анимацията за Човека-паяк от 2018 г., когато за пръв път видяхме да се смесва с теорията за мултивселената. Тогава глътката свеж въздух донесе Оскар на продукцията за чисто новия си прочит върху героя. Три години по-късно вдъхновението се превърна в чиста проба плагиатство, но със сценарий, пригоден за продължение на поредицата за Отмъстителите.

Режисьорът Джон Уатс сякаш е успял да изцеди максимума от пресъхващата крава на комикса, което му носи лични позитиви, но крайният резултат е много далеч от личните ми критерии за качествено кино.

Полъхът на носталгия със сигурност ще омае една огромна част от хората, които ще се решат да отидат на кино, за да гледат „Спайдър-Мен: Няма път към дома“. Все пак едва ли преди е било възможно да видим едновременно на екран и тримата актьори, изиграли някога любимия ни персонаж. Том Холанд, Андрю Гарфийлд и Тоби Магуайър през последните 20 години вдъхваха живот на Спайди, но в три съвсем отделни до този момент сюжета. Това е достатъчно време, за да може един човек да се роди и да се превърне в пълноправен член на нашето общество. Част от нас през 2002 г. са били в позицията, в която са днешните малчугани на 10-12 години, така че няма как да не ни стане приятно, че можем отново да видим Магуайър в червено-синия костюм, колкото и сбабичосан да е на пръв поглед.

Далеч по-силна обаче е миризмата на загоряла манджа в поредната екранизация. Хуморът във филма е по-подходящ за междучасието на четвъртокласници, отколкото за зрели мъже и жени, които искат да се върнат към детството си. Да не говорим, че на моменти продължителността му става досадна. Все пак два часа и половина филм за супергерой си е време, което трудно може да се изпълни с непрестанен екшън, а в конкретния случай си е дори невъзможно.

Всички, включително и аз, се бяхме превъзбудили, когато се появиха първите тийзъри с участието на Алфред Молина в ролята на Доктор Октопус. Нормално. А след това разбрахме, че Уилям Дефо, Джейми Фокс и Томас Хейдън Чърч също ще участват и очакванията ни се изстреляха в небесата. Но, когато еуфорията отмина, резултатът по-скоро показва, че студиото просто демонстрира финансова мощ, отколкото някакъв свеж прочит на историята, който да ни държи на ръба на седалката. В резултат просто стоях в салона и чаках да стане това, което вече знаех, че ще стане. И, о, изненада - всичко се подреди дори без щипка прогресивна мисъл.

Някъде тук осъзнавам, че мога да изпиша още доста редове за „Спайдър-Мен: Няма път към дома“. Явно ме е жегнал достатъчно, че да предизвика толкова емоции в мен. Следователно филмът си е свършил работата. Все пак основната задача на киното е да събужда емоциите у зрителя. Това ме кара да преосмисля малко първоначалната си оценка и да му дам 7/10 точки. Убеден съм обаче, че в боксофиса ще видим нов рекорд по коледните празници в пандемично време. Все пак Човекът-паяк е бранд от ранга на Джеймс Бонд, който ще има своите фенове независимо от всичко. Завиждам само на децата, които най-вероятно ще се изкефят на първия си допир със Зеления гоблин. Все пак върху тях не тегне бремето на хилядите часове, прекарани пред екрана в изследване на съвременното филмово изкуство. Дори вече подозирам, че ще поправят писмата си с желания към Дядо Коледа. А аз дори вече спрях да му пиша... ех, колко хубаво е да си дете!

Прочети цялата публикация