Нали нямаше кого да лустрираме?!

Много често в последните години, когато ставаше дума, че в България трябва да бъде проведена широкомащабна политическа и не само лустрация, освен твърдите противници на идеята се чуваха и едни неподправено иронични въпроси и подхвърляния: "Кого да лустрираме? Те всичките са измрели".

Макар и не с ирония, миналата година по време на летните масови антиправителствени протести след свое участие в "Панорама" Кристиан Вигенин, виден кадър на БСП за целите на международните отношения, попита протестиращите същото: "Кого да лустрираме"?

С тези за тях самите риторични въпроси и с един привидно диалогичен тон този тип противници на лустрацията искат да ни кажат, че лустрацията е излишна.

Е, оповестяването на съветниците на министъра на външните работи Теодора Генчовска са най-актуалното, категорично и ясно доказателство, че лустрацията е точно толкова задължителна за нормалното развитие на България, колкото и основателно афишираната правосъдна реформа.

Пределно ясно е за по-запознатите, че нейното осъществяване е също точно толкова трудно, колкото и това на правосъдната реформа в нейната задължителна цялост, защото и лустрацията може да се случи само след промени в Конституцията, написана от тежки комунисти и заради това минирана за необходимите промени. Разбира се, комунистите във времето назад си бяха "вързали гащите" и с ченгета в Конституционния съд като агент Николай - Георги Марков.

В последна сметка обаче партиите и от настоящата управляваща коалиция, и предишните коалиционни управления, спокойно биха могли - без лустрационен закон, просто да не лансират ченгета от комунистическата Държавна сигурност на каквито и да е постове в държавната администрация. Те обаче го правят без свян - и предишните, и настоящите управленци.

В момента ставаме свидетели дори не на подмяна, а на опит за реставрация на клели се във вярност на Съветския съюз служители на БНА и комунистическата Държавна сигурност, филиал на КГБ.

Ето визитките на новите попълнения в Министерството на външните работи, представени от clubz:

Петьо Петев, роден през 1956 г., секретен сътрудник "Динов" от Първо главно управление на ДС. Началник на кабинета на министъра. Засега е известен с това, че гони всичките си посетители, които не се обръщат към него с "доктор Петев". Изключение прави за министърката, разбира се.

Петър Воденски, роден през 1951 г. и секретен сътрудник "Велинов" към Генералния щаб на Българската народна армия.

Иван Петров, роден през 1953 г., секретен сътрудник "Балинов" на Първо главно управление на ДС.

Лъчезар Петков, роден през 1949 година, който обяснява на колегите си, че очаква назначение в ръководството на министерството, което би било скандално предвид преклонната му възраст.

Това са "младежите на промяната" във външно министерство!

Но, дами и господа, или другарки и другари с оглед назначенията в МВнР, с тези ли "младежи" от най-тъмните години на комунистическата Държавна сигурност ли ще формираме външната политика на демократична България? С тези ли клели се във вярност на СССР, който има основна вина за сърбизацията на Македония, ще решаваме Македонския въпрос?

Теодора Генчовска е квота на "Има такъв народ" в правителството, човек с впечатляваща биография, която говори за пронатовска и проевропейска ориентация. С оглед това, хипотезите, които възникват, са минимум две.

Едната е някой друг да осъществява кадровата политика на г-жа Генчовска, което, ако е така, от своя страна показва, че тя няма собствена политическа воля и се примирява да е обградена от десарска ретроградност. И каква точно промяна е това?

Другата хипотеза е, че тя напълно съзнателно прави този избор и вярва на тези хора, което е сигнал към НАТО и ЕС, че са приели при себе си в нейно лице човек с меко казано противоречиви кадрови разбирания.

Време е и нашите партньори да кажат баста на двойните игри и псевдонатовците.

Ако това правителство иска да оцелее и доверието към него да не се срине скоропостижно, незабавно трябва цялостно да преразгледа кадровата си политика и начините, по които тя се осъществява. Неприсъствието на хора, работили за репресивния комунистически режим, в институциите на Република България е морален жест и първа стъпка към реалната промяна в страната. Такъв тип кадрова политика от една страна е минимумът, към който новото правителство е длъжно да прибегне, а от друга е максимумът, защото е сигурно, че то никога няма дори да опита да осъществи широкомащабна лустрация. И за да бъдат изпреварени комунистите, които ще ореват пространството, че лустрация трябва да има за политици и други личности от Прехода, казвам, че да, лустрацията трябва да обхване и тях, но тя започва с кадрите на злокобния комунистически режим.

П.П. В последните минути се заговори, че споменатите ченгета от ДС, плюс Петко Сертов, няма да започнат работа в Министерство на външните работи. Това обаче по никакъв начин не отменя горните редове по техния смисъл, особено предвид и факта, че те са били опция и вероятно са оттеглени вследствие на недоволството в социалните мрежи през последните 15-16 часа. Тоест отново виждаме работа на принципа "проба, грешка", тестване на обществената реакция към скандални назначения и постъпки. Точно по същия действаха и ГЕРБ, които сега се правят на праведници.

Прочети цялата публикация