Какви са причините за засилването на напрежението около руско-европейските газопроводи?

С настъпването на зимата отново възникна напрежение около доставките на газ от Русия за Европа, но този път по отношение на транзитния газопровод "Ямал-Европа", който минава през Полша и Беларус, информира Франс прес, цитирана от БТА.   Съоръжението обаче е само елемент от по-голям пъзел, в който се намесват икономически интереси и политически натиск, и то в разгара на нова криза между Русия и Запада заради Украйна.   Газопроводът "Ямал-Европа", открит през 1994 година, е дълъг над 2000 километра и свързва централния руски град Торжок с Германия.   Мощността му е 30 милиарда кубични метра годишно и той е един от основните маршрути за доставка на руски газ за Европа.   От 21 декември обаче газопроводът спря подаването в посока от изток на запад и вече девети ден работи в реверсивен режим, като газът се подава от германската граница към Полша, по данни на компанията оператор Газкейд (Gascade).   Полските предприятия обикновено купуват необходимия им газ, включително руски, от германски търговци, които трябва да продължават да изпълняват договорните си задължения въпреки спрените доставки през "Ямал-Европа". Затова те трябва да търсят други източници за доставка.   Руският газ обаче продължава да постъпва в Европа през други големи газопроводи като "Северен поток-1" и "Турски поток".   Всичко това се случва в контекста на опасения от руска военна инвазия в Украйна.   Германското правителство заплашва да спре сертифицирането на друг газопровод, "Северен поток-2", като ответна мярка.   Някои европейски страни, сред които Полша и Украйна, обвиниха Москва и руския газов гигант Газпром, че намаляват газовите доставки, за да окажат натиск върху Запада по тези два въпроса.   Има разнопосочни мнения защо газопроводът работи в обратна посока. Руският президент Владимир Путин обясни спирането на руските доставки с липса на нови европейски поръчки и отхвърли всякакви намерения за използването на газа като политически инструмент.   Газпром определи обвиненията, че доставя малко газ за европейския пазар, като абсолютно неоснователни и упрекна Германия, че черпи от резервите си, за да снабдява съседна Полша. Берлин отхвърли в понеделник всякаква намеса, като министерството на енергетиката изтъкна, че не правителството определя газовите потоци, а пазарът и търговците. Предвид силно нарасналото търсене на газ е възможно също така Газпром да дава предимство на собствените си газопроводи, за да постигне максимални доходи за сметка на съоръженията, които не контролира на 100 процента, какъвто е случаят с "Ямал-Европа", обяснява Георг Захман, специалист по енергийните въпроси в брюкселския институт "Брюгел". По думите му, ако има минимално спазване на договорите, няма да има проблеми до март. Но ако Русия не може или не иска да доставя газ по технически или някакви други причини, възможно е да настъпи недостиг, предупреждава той.   Всички тези проблеми допринасят за скока на цените на газа, които са нараснали седем пъти в сравнение с началото на годината. Поскъпването обаче се обяснява и с особено студената зима и засилването на активността, свързано с възстановяването на икономиката след ковид кризата.   Съществуват подозрения, че Москва се възползва от това напрежение на световния пазар, за да намали предлагането и да повиши цените, при положение че 40 процента от консумирания газ в Европа се доставя от Русия.

Прочети цялата публикация