Иван Костов: ЕС тръгна по безобразен начин да въздейства на България

Тръгнаха по безобразен начин да въздейства на България, с абсурдни средства. Коментара за намесата на Европейския съюз в спора ни с Република Северна Македония направи Иван Костов - министър-председател на България в периода 1997-2001 г. - в интервю за БНР днес.

"Тръгнаха по безобразен начин да въздействат на България. Наистина абсурдни средства! В Европа говорят за мултикултурализъм, особено в Германия. И там, например, казват, че България не е имала национална държава през Средновековието. Което е абсурд. България е имала национална държава. България е имала държава с право, с език, със собствен превод на Библията на български, след това става църковно-славянски, но България е имала нация средновековна. Понеже никой не е имал по това време, или единични държави са имали нации в средновековния свят, хайде сега България, там, да го преглътне това някак си, да го забрави, ако може.

Какво значи мултикултурализъм? Мултикултурализъм значи на България да й се признае, че е била това, което е била. Била е!

От това, разбира се, не следват никакви претенции или кой знае какво основание за самочувствие. Нямаме основание. Тук много бъркат тези патриоти или националисти, които мислят, че оттам ще почерпят някакво самочувствие, идентификация в Европа. Това не е кой знае какво, защото по много причини ценностите са други, но това е факт, това е нещо, което е реално. Трябва е нещо, което трябва да се реши", коментира Костов.

Според него "Европейският съюз няма сили, няма желание или въобще не се интересува от това какви проблеми имат, и то дълбоки проблеми, неговите държави-членки".

"Щом вижда, че има неизпълняван договор от страна, която кандидатства да членува в ЕС със страна-членка на ЕС и че няма как двете страни да бъдат принудени да решат проблема си, ЕС трябва да вземе проблема и да го реши със свои средства. Това не е проблем на българската държава - категоричен е Костов. - Всички опити да бъде минимизиран този проблем, да бъде сведен до българско малцинство, да няма история, да се прехвърли на икономическа основа заобикалят фундаменталния проблем - че не се изпълнява договорът, който е сключен между България и Северна Македония. В огромната си част не се изпълнява от Република Северна Македония. Това, щом не може да бъде решено от страните, ЕС трябва да го включи в специална преговорна глава. Толкоз. Много е просто. Много е елементарно, ако имаш поне малко емпатия към страна, която е твой член, ако имаш поне малко разбиране за естеството на нейните проблеми."

Много лошо впечатление му правят твърденията на политически говорители в Северна Македония, че България не признава техните идентичност и език. Те "мамят населението си, лъжат хората". "Не мисля, че това е път, по който ще решат проблемите си."

Но - повтори Костов - нашата българска позиция не е проблем на България. "Това, което казах преди малко означава, че ЕС не може да защити ценностите, които прокламира. Например мултикултурализма."

Политическа криза

Според бившия премиер България не е излязла от политическата криза, напротив - "преживява втора продължителна криза, която има много дълбоки основи".

"За да излезем, трябва едно правителство да завърши цял мандат и да го завърши не така, както третото правителство на ГЕРБ го завърши – лишено от доверие и след бурни протести, изпуснало напълно управляемостта на страната, а да го завърши нормално и да остави една лесна за управление държава и общество в добро състояние. Такова нещо не се е случило."

"Думата „криза“ беше семантично близка до „катастрофа, бедствие, катаклизъм“. Сега се използва в целия свят като синоним на опасна близост, на критична, повратна точка, на време за трудни решения. Но когато тази девалвация на думите се прави от овластените институции, вместо да се управлява риск, се прави опит да се овладее криза и се правят трагични грешки. Това е причината да се наложи мораториумът върху цената на електроенергията. Преди това политиците крещяха, че има ценова криза, че има криза в енергетиката, едва ли не. Ако не в цялата, то на енергийната борса, че сме в икономическа криза. Нищо от това не беше вярно. Понеже не беше вярно, се приложи неприложими към управлението на рисковете, за които говорим, мерки", отбеляза Иван Костов и на въпроса мораториумът грешка ли беше отговори: „Фундаментална“.

Риск и криза

"Рискът е още не случила се, вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управлявана. Кризата е случила се опасност, например ако цените така разбалансират енергийната система, че се стигне до недостиг в управлението и срив в подаването на електроенергия. Такива енергийни кризи моето поколение е наблюдавало по времето на комунистическия режим.

Кризата, за разлика от рисковете, реално поразява и е неуправляем процес. Затова казвам, че тя се овладява, тоест възстановява се управляемостта, но чрез много сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на новите рискове, защото всяка криза може да породи нови, още по-опасни рискове. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели и преориентация. Твърдя това убедено, защото съм овладявал истински кризи. От тази гледна точка, със сигурност у нас можем да говорим за криза в политическата и институционалната система на държавата", заключи той.

Здравеопазването

Според него българското здравеопазване е друга система в криза, защото "то не може да спре свръх смъртността, която епидемията и собствената му дезорганизация нанасят на  българското население". За да се преодолее тя, са необходими сериозно преструктуриране, промяна на приоритети, политика на всички държавни институции, защото здравето е обща грижа. "Тя отдавна е занемарена."

Не само аз съм се вторачил в тази висока смъртност, вторачил се е целият свят, без българските власти, защото не знаят къде да гледат - отбеляза Костов.

"Нямат сетивност да усетят какво е най-страшното от тази епидемия. Най-страшното е намаляването на населението с много по-високи темпове, отколкото в обикновена ситуация. Всички говорят иначе за демографска криза, а не виждат този бич, който е превърнал спада на населението в неудържим процес. Всички институции не изпълняват задълженията си към българското здравеопазване. Заради това се получава така."

"В теорията на частните диференциални уравнения кризата се описва с една разтваряща се спирала, тоест нанасят се поражения, непрекъснато се увеличават и това става все по-неовладяемо. Това е българската криза в очите не на мен, а на ЕС, който през Съвета на министрите по правосъдието каза: „България няма върховенство на правото. България няма правна държава, няма закони, които да се спазват, за които да се следи от страна на всички институции, които да се налагат и на институциите, и на гражданите“. Това е най-тежкото поражение и заради това няма смисъл да се питаме защо не можем да овладеем здравната криза. Защото здравните институции не функционират нормално.

Бил съм в състоянието на човек, който е носел отговорността да се справя с много страшни кризи в 96-а, 97-а година с абсолютно парализирани институции и знам за какво говоря. Ситуацията е същата."

Бели петна

"На всеки нов управляващ му се струва, че предизвикателствата пред него са най-големите, които са се случили. Всеки е склонен да извърши това преувеличение на опасността от рисковете, да го нарече „криза“ и да приложи най-бруталните мерки, като мораториум. Всеки е склонен да направи това, когато има големи бели институционални представи. Когато петната на непознаване на институциите и техните функции, правомощия и взаимоотношения в изпълнителната и законодателната власт са толкова големи – те трябва, ако питат мен, много бързо да компенсират тези свои бели петна, поне да ги защриховат, да знаят кое какво за какво става въпрос.

България има четири регулаторни органа. Аз съм убеден, че в това Народно събрание и тази изпълнителна власт могат да се намерят един, двама души, които да ги изброят само като названия. Четири регулаторни органа, които не са изпълнителна, законодателна власт, стоят над тях по отношение на функциите, които изпълняват, и дълга, който имат към обществото. Това е КЕВР, това е Комисията за регулиране на съобщенията, това е Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията.

Тези управляващи трябва много бързо да поискат да им се изяснят отношенията между тези институции и институциите на изпълнителната и законодателната власт. Защото се случи така, че законодателната власт брутално влезе в правомощията на тези институции. Брутално влезе! И как ще излезе един Господ знае, защото пораженията, които може да причини това влизане, може да се окажат много по-тежки, да не дава Господ.

Сега всички признават, че са влезли там просто защото не са били наясно какво да правят", посочи бившият премиер.

Природният газ

Упреците от премиера Кирил Петков към КЕВР, че не си върши работата и не защитава обществения интерес и така се е стигнало до повишаване цената на природния газ Костов коментира така:

"Дълбоко се заблуждава премиерът, ако мисли, че причината е там, в КЕВР. Причината не е в КЕВР и в неговия състав, защото КЕВР не функционира така, както той си представя. КЕВР не е изпълнителна власт, не взема решения, той прави баланси, той балансира интересите на производителите, на търговците и на потребителите в секторите на електроенергията, енергийните ресурси и водата. Решава нещо като спорове. Представете си го като арбитраж.

Да се търси причината в състава на КЕВР, особено в господин Иван Иванов, това е толкова нелепо, че сигурен съм, че ще ги е срам след време".

На тезата за саботаж отвърна, че изключва това, което можел да твърди "само човек, който не знае как функционира самата комисия". Въпроса за връзките на председателя на КЕВР Иван Иванов с ДСБ Костов парира с отговора: "Ако нападнат друга от регулаторните комисии, ще реагирам по същия начин".

Според него сега държавата трябва да даде пълен приоритет на това да отговори на европейската критика за липса на върховенство на закона в България.

"Ако политиците не са наясно какво означава критиката на Съвета на министрите по правосъдието за България, ако не знаят какви последици ще произтекат от това, ако ние не отговорим, тогава това е много страшно."

Инфлацията

"Няма криза в цените - опонира финансистът на все по-често споделяната теза. - Ако това е криза, ако тези цени са криза, какво е било през 1996 година? Какво е било? Криза на цените има тогава, когато пазарът се опустоши, когато няма стоки. Цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити, когато рухва пазарът, когато в магазина има само парчета месо от някакъв стар салам и хляб. Това е криза на цените. Това ние сме го преживели два пъти – 1990-а и 1996-1997 г. А това сега в никакъв случай не е ценова криза. Това е динамични цени, да висока динамика на цените, да може би ще стане близка до двуцифрена, но това не е криза, това даже не е хиперинфлация."

"Много страшно е, когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите. Те предпочитат да го нарекат „криза“, за да оправдаят собственото си безсилие да управляват риска от ценовите нараствания. Ей така работи тази система на преувеличение на опасностите. Криза има в политическата система и институциите на страната", подчерта той и обясни:

"Световната теория за управление на кризи твърди следното: политически кризи, институционални се управляват по два начина. Лошият е концентрация на власт в един център. Аз виждам как, от гледна точка на сигурността и за да се пребори с тази голяма опасност и с тази тежка криза, в която се намира политическата система, президентът концентрира силна власт. Това е опасност. Концентрираш всички органи на сигурността, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, главният секретар – всичко това е назначено от президента Румен Радев. Разбирам, че го е направил, да кажем, с най-добро желание, за да се справи с тази фундаментална криза на българската политическа система, за която предупреждават от Европа. Но това не е добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне с обратен знак и се приложи същото – срещу това, с което иска да се справи, приложи неговите методи, тоест със същите методи, със същите основания започне да се бори с тази мафиотско-олигархична система, която трябва да се махне от България. Ако го направи с нейните средства, това ще означава, че всъщност има само смяна на караула на дълбоката държава. Това е големият риск.

Другият начин да се справи с криза една демократична политическа система е децентрализацията на властта, когато всеки поеме собствените си отговорности, всеки бъде натоварен да свърши работата, която му е възложена. Не да се отнемат функции от Комисията за енергийно и водно регулиране, а да бъде оставена да си свърши работата или да бъдат направени така правилата й, че да свърши по-ефикасно работата. Това е начинът, по който демократичните системи се справят с кризи – те се децентрализират. Те прехвърлят отговорност и възлагат отговорности, търсят пораженията там, където са. За пример да ви дам това, което направи Тръмп. Тръмп, когато управляваше епидемията в САЩ, стигна до извода... първо я отричаше, защото беше с огромно самочувствие, но когато реши да се справи с нея, я децентрализира. Каза, че щатите трябва да взимат мерките против кризата и това беше вярно решение. Сегашният президент Байдън отхвърли тази теза и се върна към същото решение. Защо? Защото Съединените щати са демокрация. Защото така е справянето със здравната криза. Не централизирано, а през местните органи, през децентрализирани отговорности, през овластяване на всички, които имат сила и които на място могат да поправят проблема. Аз виждам, че в България се тръгва по първия стереотип, който, за съжаление, ми е до болка познат".

Прочети цялата публикация