Пицата не е постна: Рекордни инвестиции са заложени в бюджет 2022 г.

Приходите в проекта за държавен бюджет за 2022 година са заложени на ниво 57,253 млрд. лева, а разходите - 63,153 млрд. лева. Дефицитът се предвижда да бъде 5,900 млрд. лева или 4,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Това обяви вицепремиерът и финансов министър на представянето му днес.

Министерството на финансите прогнозира увеличаване на брутния вътрешен продукт през тази година да се увеличи до 4,8 на сто, безработицата да намалее до 5 на сто, а средногодишната инфлация да е до 5,6 на сто.

Минималната заплата се предвижда да нарасне до 710 лева от април. Данъкът върху доходите и за фирмите остава 10 процента, а ДДС - 20 на сто. Ще има намалена ставка от 9 процента за ДДС върху определени стоки и услуги.

До 31 януари бюджетът ще бъде внесен в парламента, обяви министър Василев.

Обявяването на основните показатели в бюджета съвпадна с парламентарния дебат за удължаване на миналогодишния бюджет до края на март.

"Голяма част от политиките, които иска да води това правителство, няма как да бъдат заложени и остойностени в този бюджет, така че имаме предвидена актуализация в средата на годината", обяви вицепремиерът.

По думите му, философията на този бюджет е доста по-различна от това, което е виждано до момента.

"Това не е бюджет, който се опитва да изглади икономическия бизнес цикъл. Това е бюджет, който се опитва, и се надявам да постигне, трайна промяна в параметрите и в траекторията на икономическия растеж на страната", посочи той.

Още в началото на годината министър Василев бе категоричен, че бюджетът за тази година няма да бъде балансиран, а със сигурност ще бъде на дефицит. Днес той подчерта, че новият бюджет ще бъде бюджет на растежа и в него ще бъдат заложени двойно повече инвестиции в сравнение с миналогодишния. Рязко се увеличават средствата за Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), както и финансовата подкрепа.

Василев посочи три основни акцента на новия бюджет. Това са:

- Значително нарастване на капиталовите инвестиции, които правителството прави не само със средствата от ЕС, но и от националния бюджет;

-  Значително нарастване на инвестициите в хората, защото това е ключът към икономическия растеж;

-  Социална справедливост чрез подсигуряване, така че всички български граждани да имат нормален стандарт на живот.

"В този бюджет на икономически растеж е заложен ръст на БВП от 4.8%, което е с около 1.2% повече от ръста тази година. Заложено е намаление на безработицата от 5,4% на 5% и дефицит от 2,5% без COVID мерките, с COVID мерките - 4.1%. Няма как да има растеж, без да инвестираме в хората и капиталовата структура. По този повод е предвидено удвояване на капиталовите инвестиции от 2,9% до 5,8% от БВП. Има 30% ръст на капиталовите инвестиции в общините. Бюджетът на БДЖ и НКЖИ достига 663 млн. лв. Има допълнително 1,671 млрд. лв. за Републиканската пътна мрежа, с което бюджетът на АПИ достига до над 2.4 млрд. лв. Има 178 млн. лв. за капиталови инвестиции в болници, спортни площадки, 70 млн. за детски градини, възстановяване на концертни зали, музеи, галерии, опери, театри", изреди финансовият министър.

Предвиждат се инвестиции в детското здравеопазване, допълнителни субсидии за различни лечебни заведения и такива в отдалечени региони, които не могат да се издържат само през Здравната каса, увеличават се и средствата за донорство и трансплантация на стволови клетки.

13 милиона лева ще се инвестират в безплатни детски ясли от 1 април, като 1125 лв. е средната издръжка на дете. 280 милиона лева допълнително ще отидат за доболничната помощ. 23 милиона лв. се дават за финансиране на медицинско обслужване в здравните кабинети на училища, ясли и детски градини.

Учителските заплати се запазват на ниво 125% от средната работна заплата, което означава допълнително 315 милиона лева. 16 милиона се дават за подмомагане на храненето, за да имат нормални закуски децата.

70 милиона лева се отпускат за построяване и разширяване на детски градини, а 85 милиона лева се дават за безплатни детски градини за всички деца от 1 април. Родителите, които нямат възможност да запишат децата си там, ще има компенсации, обеща ресорният министър.

Новоемитираният външният дълг за годината е предвиден да достигне 7,3 милиарда лева. 4,3 милиарда от тези пари ще са нови заеми, които да се теглят във втората половина на година, а с 3 милиарда ще бъдат финансирани предстоящи дългови падежи.

Изминалата 2021 година завърши с бюджетен дефицит от 3 процента, с 0,6 на сто по-малко от предвидения в актуализирания бюджет за 2021 година. Това се дължи на по-високите приходи, със 7,9 млрд. лева повече от тези през 2020 година.

Прочети цялата публикация