Fakti.bg | 23.01.2022 11:19:31 | 96

Истинското име на Перикъл


Често повтарям, че имената разкриват истината за това, което е фалшифицирано в историческата книжнина. Подир величествената пеласгийска и Омирова епоха, в Егейския басейн, в Мала Азия и на Балканите следват мрачни времена, които могат да се обяснят само с нашествието на нискокултурен завоевател - гърците. Архаичната епоха се характеризира не с една, а с десет крачки назад в развитието на народите, населяващи този ареал.

Сетне настъпва пробуждане - стопанският и културен живот се възражда и кипи - само че под друго име - на гръцкия победител, определил себе си като аристократична и олигархична каста, а победените траки - като метеки, периеки, илоти - безправни роби и пр. Но в полисната аристокрация и олигархия тракийският елемент пак играе доминираща роля, макар и с прикрит, неафиширан произход и с променено етническо самосъзнание. Завоевателят е твърде малоброен, той няма числено превъзходство, за да попълни със свои чисти представители доминиращите класови структури в гръцките градове държави. Тракийските родове участват в управлението на полисите и са главен етнически източник на творческата интелигенция. Разцветът на Елада - нейният "класически период" , се дължи на тракийския интелект и творчески заряд - историческата наука го отрича, но го доказват имената.

Какво ще рече името на Перикъл - великият атински политик, идеолог и създател на "Златния век" на Атина, емблемата на класическа Елада?

Както е известно, Перикъл е от виден род, принадлежащ към висшата атинска аристокрация. Родоначалник на фамилията е цар Кодр, чието име било "варварско". Щом името и езикът, от който то произлиза, са "варварски", следователно и самият Кодр е "варварин", т.е.тракиец. Името Кодр силно напомня Котраг. Всъщност Атина е основана от пеласги и самото название на града, както и името на богинята, са пеласгийски и могат да бъдат преведени чрез българския език - А- тина - "некърмена" ( според мен ) или " татова" ( според сполучливия превод на друг изследовател на тракийската древност ). Двата превода са равнозначни, защото "ата"( баща ) е родителят, "който не кърми".

На Италийския полуостров, в Лациум, има два града с името Атина, построени в Сатурновата епоха, които по-късно - забележете - се оказват подвластни на волските.

Бащата на Перикъл, Ксантип, също носи име, отнасящо се до дълбоката пеласгийска древност - "яздещ кон ксант ".

Перикъл - Периклес на гръцки - е от тези имена, които, според тълковните речници, носят в себе си наставката "kleos" - слава. Такива имена са ХераКЛЕС ( Зевсовият син ), СофоКЛЕС ( великият драматург ), СоКЛЕС ( известен атински художник ), ПроКЛЕС ( философът неоплатоник ) и множество други.

"Слава, вечна слава, гръмка слава" и прочие - но дали това е така или иде реч за поредната заблуда на потомците?!

В понятието "слава" - "kleos", възприето като суфикс на тези имена, ме накараха да се усъмня два факта:

Първият - в никое от тях "kleos" не присъства в своята пълнота, наставката е "клес" ( после ще видим, че не е дори "клес", а "ле").

Вторият - името Хераклес навсякъде се превежда като "Слава на Хера!", а това е нелепо. Ами че тъкмо ревнивата Хера, бясна заради изневярата на Зевс ( той никога не е бил примерен съпруг ), стоварва толкова беди върху героя, син на прекрасната Алкмена и го прави подвластен на жалкия Евристей. Нима Херакъл е назован така, с цел да умилостиви гневната богиня? Едва ли. Името му несъмнено има друго значение.

Латинското произношение на Херакъл е Херкулес. Наставката "ул" в латинския език е умалителен суфикс - Херк-ул, Херк-чо - малък Херк. Всъщност името на героя, без значение дали е произнесено на латински или гръцки, е Херк или Херак. Напомня "герак", но сега няма да се занимаваме с това. Важното е, че няма нищо общо нито с Хера, нито със "слава" - kleos. Ако от Хераклес, премахнем весдесъщото гръцко "с", ще получим Херак-ле - истинското име на героя - Херак - и умалителната частица "ле", която ни води право в старинния български език. Тази умалителна частица, днес забравена или използвана само в загиващите български диалекти, във времената на моето детство все още можеше често да се чуе в българските села - човечле ( човече, малък човек ), дрешле ( дрешка ), рокле ( рокличка ), козле, орле и пр.

Същата умалителна форма наблюдаваме в името на драматурга Софокъл. Името на баща му е Софил. Според мен, двете имена са тясно свързани и дори името на сина директно произлиза от бащиното - но като умалено, галено - "Софик-ле", а не като "Слава на Софил!" или "Слава на мъдростта!". Имената на древните са били скромни и приземени, никой не е покривал с лаври отрочето си още с раждането му, помпозните имена са били смятани за лош билет в живота.

Нека разгледаме името на художника Соклес, живял в Атина през 6 в. пр. Христа. Елементарната логика сочи, че то е идентично с това на Соклей, един от синовете на Ликаон, син на Пеласг. Никакви "слави" и "лаври", а само красивото име Сокол - но в галена форма - "сокле". Същото наблюдаваме и в името Проклес - уж " прославен". На латински името Проклес е Прокул ( Proculus ) - Прок-ул - т.е. малък Прок. Указание, че оригиналното име е тъкмо Прок, а не някаква си фантастична "слава", ни дава името на Прокна от мита за Прокна и Филомена.

Най-старото име на град Месина в Сицилия, е Занкле - Zankle. Няма как да обявим това име за гръцко и да му залепим някаква съмнителна "слава". Островът в най-древни времена е заселен от сикулите, а по-късното име Месина ясно показва етноса на жителите му - месени, мизи. Занкле означава "малък Цанк" ( или Цан ) и това е е нищо друго, освен българското име Цано, Цанко, запазено и днес в Италия. В швейцарския кантон Тичино, населен в древността с лигури, фамилни имена като Zan, Zanoni, Zanini и Zanetti - са често срещани и днешно време.

А сега да се върнем към Перикъл. Според мен, това емблематично име, макар че е явно двусъставно - Перик - ле, не означава "Обграден от слава!", а нещо далеч по-простичко. В наставката "ле" е очевиден българският умалителен суфикс. Но какво ще рече първата му част, Перик?

Ако свържем "Перик" с омонимни слова като "пер", "пера" - "удрям", ще получим безсмислица, която няма да се различава много от въображаемата "слава". Ето защо моята отправна точка е името на одриския владетел Берисад. Думата "бери" съществува в euscara - баския език - и означава "нов". "Нов град" - така се превежда баското име Erri Berri на град Олите в Навара. Британското слово berry ( плод ) има същия произход - плодът е новата форма ( рожбата ) на растението. Оттам и идва и българският глагол "бера" и съществителното "берач".

Беро, Беров са имена, актуални и днес в България. Дали можем да приобщим и прадревното име Берое към същото смислово гнездо? Във всички случаи "новичък", "новороден потомък", " ново малко синче" са изрази, с които родителите посрещат на белия свят своята очаквана рожба и често тези изрази се превръщат в название, което съпровожда човека чрез целия му живот.

"Новичък", "ново синче" е моят превод на името ПЕРИКЛЕ и в правотата на това тълкуване ме убеждава одриското име БЕРИСАД - БЕРИ-ЧАД - "ново чедо". Двете имена са еднозначни.

Всъщност откъде мислите, че произхожда и "гръцката" дума kleos - "слава"? Тя също има тракийски и български корени - "блео", "блев", " хлево - уст" - от бръщолевя, мълвя и дори кълна - но в българския език тези слова са придобили негативен смисъл.

Как тогава да тълкуваме името на Аспазия, образованата интелектуалка, съветничката на Перикъл, жената, с която той споделя житейския си път и на която дължи част от славата си? Да, тази изключителна жена се е казвала Спасия - българско име, доскоро живо и популярно в България.

На тези, които смятат, че имена като Спас и Спасия, се явяват само след приемането на християнството, ще посоча името Сотер - Спасител. Но името Спасия - Аспазия - е чисто българско.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА

------

* По този въпрос по-подробно - в книгата "Връх България" ( 2016 г.)

Прочети цялата публикация