"Вашингтон таймс": Целта на Путин е да засили разделенията между САЩ и съюзниците им

Руският президент Владимир Путин печели време при кризата около Украйна, разчитайки на разногласия сред западните страни, коментира във вторник американският в. "Вашингтон таймс". Външнополитически анализатори смятат, че Путин получава стратегическо предимство, като проточва конфронтацията. Според тях крайната му цел е да засили разделенията между САЩ и техните съюзници в НАТО и да породи съмнение доколко ефективно би могъл да отговори Западът, ако руски войски навлязат в Украйна, посочва вестникът. Под повърхността се забелязаха подобни разногласия сред западните държави, макар Пентагонът да потвърди, че 8500 американски войници са поставени в повишена готовност за възможно изпращане в региона, а НАТО обяви изпращането на още кораби и изтребители в Източна Европа. Миналата седмица американският президент Джо Байдън призна, че евентуално "малко нахлуване" на руски сили в Украйна може да предизвика спорове в НАТО за това какво да се прави. Според специалисти пресметливият Путин разчита на подобни спорове. Въпреки че Западът до голяма степен демонстрира единство, изправен пред провокация от Русия, това единство може да се пропука, докато минава време, а дрънкането на оръжия от руска страна премине в сухопътно нахлуване, отбелязва изданието. Западните съюзници са единни по отношение на защитата на териториалната цялост на Украйна и отхвърлянето на исканията на Путин за широкообхватно изтегляне на натовските сили от Източна Европа. Но Германия има с Русия голям проект за тръбопровод, чиято съдба е несигурна, и по традиция се отнася с резерви към военни действия в чужбина. Франция настоява Европа и Европейският съюз да имат отделна роля във формулирането на стратегията. А малките страни до руските граници поддържат забележително по-твърдолинейни позиции за противопоставянето срещу Кремъл, отколкото някои държави по-далеч на запад. В Европа има все по-силно убеждение, че Путин може би се опитва да надхитри Запада, като предизвиква безкрайни спекулации и несигурност за това какво алиансът НАТО би или не би направил в отговор на руско нахлуване. Едно същинско нахлуване може да обедини Запада, но евентуални по-различни действия, включително организиране на преврат, извършване на кибератака или официално признаване от Русия на сепаратистки региони в Украйна, биха създали по-трудна ситуация, коментира "Вашингтон таймс". За Москва става по-трудно да отстъпи За Русия става по-трудно да отстъпи от агресивната си позиция, след като САЩ и НАТО обявяват, че ще разположат още войски на източния фланг на алианса. Евентуално едностранно оттегляне сега би поставило Москва в положението на явен губещ в противопоставянето, след като тя предизвика засилване тъкмо на присъствието на НАТО, което искаше да изгони от Източна Европа, пише британският в. "Гардиън". Неясната дипломация на Русия и безпрецедентното струпване на войски по украинската граница, включително в съседна Беларус, вече убедиха мнозина анализатори по сигурността, че Кремъл се стреми към война. Никога не е имало особени шансове руското външно министерство да получи удовлетворение на максималистичните си искания за "гаранции за сигурността", включващи изтегляне на НАТО от страните, които се присъединиха към алианса след 1997 г. Но Путин все още има възможност да се откаже. Едно връщане назад би го поставило в неловко положение и би направило по-вероятно в бъдеще Западът да не се вслушва в неговите предупреждения. Той обаче не би се сблъскал със значителна враждебна реакция у дома, ако заповяда оттегляне, и може да претендира, че е направил първата крачка към избягване на унищожителен конфликт, коментира изданието. Но подобно развитие става по-малко вероятно, след като Русия започва да се сблъсква със значителни икономически и политически последици от своя голям гамбит. Западните страни показват, че приемат сериозно заплахата за война, предупреждавайки за сурови санкции и дори започвайки да евакуират семействата на дипломатите от Украйна поради опасност от "значителни военни действия срещу Украйна", отбелязва "Гардиън".

Прочети цялата публикация