Mediapool.bg | 26.01.2022 06:54:37 | 86

Поне 600 млн. лв. трябват за размразяването на стотици проекти


Стотици проекти - за строителство на пътища, детски градини, благоустрояване на селата и градовете, са замразени. Работата по някои от тях въобще не е почвала. Причината е повишаването на цените на строителните материали и енергоносителите. По-голямата част от тях се изпълняват с европейски пари, което създава риск за загуба на средства. Има и проекти, финансирани с държавни и общински средства. В тази ситуация са 110 проекта в 71 общини, показват данните на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). За да бъдат завършени ще са нужни допълнително поне 63 млн. лв. за индексация на цените, каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ пред Mediapool. Освен общински, има и редица големи инфраструктурни проекти във ВиК сектора и пътищата. Разчетите на строителната камара показват, че общо за решаването на проблема ще са нужни около 600 млн. лв. Те трябва да бъдат заложени в Бюджет 2022. Проблемът беше представен от общините още по времето на служебния кабинет на Стефан Янев през октомври, но решението беше оставено за редовния кабинет на Кирил Петков. Държавата ще изработи общ механизъм за индексиране на цените в строителството, за да се довършат започнати проекти, които се финансират с европейски и бюджетни средства, обеща вицепремиерът и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов в началото на януари при представянето на приоритетите си. Проблемът беше засегнат и по време на преговорите за управление между четирите политически формации - "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", БСП и "Демократична България". Тогава настоящият вицепремиер и финансов министър Асен Василев не беше много склонен на индексация на цените на строителите, заради скандала с инхаус поръчките и раздадените авансово милиони на няколко строителни компании. Преговарящият от името на БСП бивш регионален министър Асен Гагаузов обаче предупреди, че трябва да се вземе решение, за да не се окаже, че ще загубим 500 – 600 млн. лв. вместо да дадем 100 млн. лв. и да завършим проектите. Очевидно Асен Василев е променил мнението си, защото в екипа му беше назначен за заместник-министър на финансите Андрей Цеков. Той е бивш изпълнителен директор на най-голямата строителна компания у нас "Главболгарстрой", която също взе обекти с инхаус възлагане, и беше член на Управителния и контролния съвет на Камарата на строителите в България. Към момента все още няма решение на проблема, защото предстои среща в Министерството на финансите. Тя се бави заради карантината, под която бе поставен вицепремиерът Асен Василев след КСНС при президента, а във вторник стана ясно, че е болен и от коронавирус.   Цените на материалите са поскъпнали средно с около 24% за годината На годишна база средното поскъпване на цените на строителните материали е около 24%, каза Благой Козарев, председател на Контролния съвет на Камарата на строителите пред Mediapool. Той обясни, че е имало две вълни на поскъпване. Едната е била в началото на 2021 г. Тогава рязко са поскъпнали стомана, желязо, дървен материал, пластмаси, заради нарушените вериги на доставки. Другата вълна е свързана с резкия скок на енергоносителите, започнал втората половина на миналата година. Така дървеният материал е поскъпнал с над 55%, изолационните материали - с 53%, арматура и стомана - 35%, ВиК тръби - над 31% за година, сочат данните на строителната камара. Замразените проекти В резултат на резкия скок на материалите общините са се сблъскали с отказа на строителите да изпълняват проекти или никой да не се явява на търгове. Най-общо спрените проекти могат да се групират в три групи. Едната е със започнати проекти. Тяхното изпълнение обаче е спряно, защото ако строителите продължат да работят, ще фалират. Другата група е с проведена обществена поръчка, има избран изпълнител, но той отказва да подпише договор. Казва, че му е по-изгодно да загуби внесената гаранция, отколкото да работи на 30 – 40% по-високи цени и да фалира, разказа пред Mediapool Донка Михайлова, кмет на Троян и заместник-председател на НСОРБ. Третата група са проектите с обявени обществени поръчки, но по тях кандидати няма, посочи Донка Михайлова. Тя обясни, че този проблем е особено голям за проектите, които се финансират по Програмата за развитие на селските райони. Причината е, че те са одобрени от фонда преди две-три години и посочените количествено-стойностни сметки са страшно острели с днешна дата. В същото време общините нямат право да актуализират цените. Същото обаче се отнася и за останалите европейски програми – "Околна среда", "Регионално развитие", "Транспорт". Там, по някои от започнатите проекти, строителите работят, твърдят от камарата. Други са стигнали до някакъв етап, взели са междинно плащане и са спрели работа. По тази причина е необходимо вземането на общо решение, което да важи за всички проекти, изпълнявани с европейско и национално финансиране. Индексация с ръста на инфлацията Предложението на Камарата на строителите е договорите да се индексират с ръста на инфлацията. "Изхождайки от позицията, че говорим за публичен ресурс, който трябва да бъде разходван прозрачно, настояваме за въвеждане на специална методика, която да индексира плащанията по договорите с ръста на инфлацията", каза инж. Благой Козарев. "Ако в момента в държавата се изпълняват проекти за 3 млрд. лв. и средната тежест на строителните материали в тях е 50 на сто, а поскъпването на материалите е между 38 и 40 на сто, общото индексиране трябва да е около 600 млн. лв.", посочи той. Председателят на Контролния съвет на строителната камара посочи, че Румъния е решила този проблем още през август 2021 г. с постановление на Министерския съвет. Твърди, че цените в строителството вече са индексирани в Германия, Англия, Белгия, Франция и други европейски страни. Камарата на строителите е представила и методика, по която да бъде направена индексацията в МРРБ. "Като цяло съм оптимист, към момента срещаме пълно разбиране. Общественият интерес е обектите да бъдат завършени", каза инж. Козарев. Възможните решения – плоска корекция или договор по договор Mediapool не успя да се свърже с заместник-финансовия министър Андрей Цеков, който отговаря за решаването на този проблем. Около месец преди да бъде назначен на поста в интервю за изданието на строителната камара – в.“Строител“ той развива възможните сценарии за решаване на проблема.  Според Цеков могат да се вземат два типа мерки. Едните са за бъдещи договори, в които да има клаузи, отчитащи инфлацията. За целта НСИ трябва да направи индекси примерно за жилищно, промишлено, пътно и ВиК строителство, които следи. "След като НСИ произвежда ежемесечна информация за всеки един строителен материал, то този индекс сам ще излиза. Ако някой е сключил договор за сградно строителство, когато си прави сертификата и се види колко се е изменил индексът спрямо датата на сключване на договора и ако надвишава стандартния процент инфлация, би трябвало да се прави индексация. Така е на Запад – в Англия, в Германия, включително и в Румъния", казва Андрей Цеков. За заварените случаи казва, че са необходими спешни мерки, за да се даде възможност да се довършат започнатите обекти."Никой дори не говори, че трябва да се печели, просто трябва да се довършат започнатите обекти", казва Андрей Цеков. "Как може да се направи това за сключени договори и извършени плащания? Това е производно на отговора на въпроса ще има ли администрацията капацитет да направи одит договор по договор? При този одит да установи за всеки обект кои са основните материали в себестойността на конкретния обект и как може да се индексира. Другият вариант е плоска корекция, но там може да се получи изкривяване. Съвсем различна е ситуацията при някой, който трябва да изгради груб строеж и е жестоко засегнат от свръхцените на желязото, и при някой, който прави зидария, защото при цените на тухлите и на блокчетата итонг инфлацията е 5 – 6%. Същото е при някой, който прави асфалтиране, и друг, който само доставя камъни. Инфлацията в цената на трошената фракция е 8%. А при битума е 54%. Плоската корекция ще е трудна за администриране и не може да кажем, че еднакво засегнати са всички", коментира още Андрей Цеков. Относно договорите по европроекти той твърди, че европейските правила не забраняват индексацията. Проблемът е, че финансирането по тези проекти е одобрено и договорите са сключени отдавна при съвсем други ценови нива. "Оттук има и две линии на поведение. Проблемът е паневропейски, той е ясен и според мен правителството трябва да го постави на ниво Брюксел. Примерно в Плана за възстановяване и устойчивост да се предвидят средства, които да допълнят бюджетите на програмите, за да компенсират инфлацията. А другата възможност е държавният бюджет. Това са двата пътя", казва Андрей Цеков. Как ще се реши проблемът, ще стане ясно след като вицепремиерът и финансов министър Асен Василев оздравее и управляващата коалиция вземе решение.    

Прочети цялата публикация