Масово българите не разбират защо поскъпва токът и се страхуват от режим

Кризата с цените на електроенергията остава неразбрана на над 60 процента от българите, повече от половината се страхуват от въвеждането на режим на ток и влошаване на ситуацията заради напрежението между Русия и Украйна. Също около половината от домакинствата вече пестят ток, голяма част са започнали да използват нощна енергия, а други са сменят уредите си с по-енергоефективни. Над 40% от хората пък смятат, че правителството не предприема достатъчни мерки в подкрепа на бизнеса и домакинствата. Това сочи изследване, проведено по телефона сред 403 пълнолетни граждани на 31 януари 2022 г. от "Алфа Рисърч" за предаването "Референдум" на БНТ. Според данните три четвърти от българските домакинства изпитват затруднения и се стараят да предприемат конкретни стъпки за намаляване на ценовия шок върху семейните си бюджети. Оценките за усилията на държавата за овладяване на кризата остават критични, а очакванията за влиянието на напрежението между Русия и Украйна – песимистични. Неяснотата около причините за сериозния ръст на цените допълнително съдейства за тази критичност, тъй като не позволява на хората да направят реална оценка дали правителството действа в правилната посока, или не, сочат изводите на анализаторите. Като засегнати от ценовата криза се определят 3/4 от запитаните, макар всъщност регулираните цени на електроенергията да не са мръднали от 1 юли 2021 г. и от средата на декември да са под мораториум до края на март 2022 г. Реално битовите сметки в момента се влияят само от количеството консумирана електроенергия. Въпреки това 49 процента от хората вече ограничават потреблението на ток, а 39% се пренасочват към нощните тарифи. Други източници за отопление и енергия са обявили, че ползват 28%, макар и цените на парното все още да не са повлияни от скъпия газ. 22 процента са започнали да подменят някои уреди с по-енергийно ефективни. Една четвърт от сънародниците ни не са предприели до момента специални мерки. Причините за това могат да са както невъзможност да се ограничи повече потреблението, така и липсата на такава необходимост (най-вече защото енергийните разходи за отопление не са свързани с електричеството), отбелязват от "Алфа Рисърч". Същевременно, мнението за предприетите от държавата мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата е противоречиво. Изцяло позитивна оценка изразяват едва 10%. Доминира нагласата, че се правят отделни неща, но не се използват всички възможности (49%). Значим е делът и на най-недоволните и ощетените, според които държавата не предприема мерки (41%). Бъдещ ръст в негативните оценки за ролята на управлението в справянето в енергийната криза може да доведе и до социално напрежение с трудно предвидими ефекти, смятат социолозите. Причините за увеличението цената на тока остават неясни за 63%, останалите се считат за информирани. Само по себе си това е сериозен проблем пред комуникационната политика на правителството, тъй като криза, която касае голямата част от българските домакинства и пряко влияе върху бита и потреблението им, продължава да е с неизяснени причини. Респективно, когато не знаят предпоставките, хората не могат да оценят правилни, или неправилни са предприеманите мерки, отбелязват от агенцията. Според проучването й са поляризирани очакванията на българите за развитието на енергийната криза. С минимален превес са страховете – 54% се опасяват от режим на тока, а 55% от влошаване на ситуацията в резултат от напрежението около Русия и Украйна. Домакинствата предприемат каквото е по силите им, за да намалят последствията от кризата. Това, в съчетание с убеждението за още неизползвани от държавата възможности, прави хората по-чувствителни към действията на управляващите. Всяка грешка на правителството би предизвикала обществена критика, но и всяка успешна стъпка би получила своевременно одобрение, завършват анализаторите.

Прочети цялата публикация