Международната инвестиционна банка отпусна заем на "Еврохолд" от 7 млн. евро

Международна инвестиционна банка (МИБ) и "Еврохолд България" АД сключиха ново двустранно споразумение за 7-годишен заем от 7 млн. eвро за по-нататъшна подкрепа на международното развитие на бизнеса на групата, включително в страните членки на МИБ, съобщиха от финансовата институция. МИБ беше сред консорциума от банки, които кредитира "Еврохолд" за купуването на електроразпределителното дружество ЧЕЗ, което доставя ток на Западна България. "Еврохолд Груп" е основата през 1995 г. и е една от най-големите диверсифицирани холдингови компании в България и Централна и Югоизточна Европа. Стратегическите ѝ интереси обхващат застраховане, финансови и инвестиционни услуги, енергетика, продажба и лизинг на превозни средства. Географското присъствие на групата включва 14 европейски държави, три от които - България, Румъния и Русия, които са държави-членки на МИБ. Следователно важна характеристика на тази транзакция е отчетливият интеграционен ефект, постигнат от изпълнението ѝ, посочват от банката. МИБ и "Еврохолд България" АД си сътрудничат от 2014 г., когато банката предостави финансова подкрепа на холдинговото дружество за първи път за разширяване на присъствието й в Румъния. Заедно с текущата сделка, общият размер на инвестициите, разпределени от МИБ в полза на "Еврохолд България" вече надхвърля 54 млн. eвро. "От началото на сътрудничеството между Международната инвестиционна банка и "Еврохолд България", дружеството демонстрира "история на успеха", като консолидира позицията си на един от водещите диверсифицирани финансови и икономически холдинги в региона", казва Георги Потапов, заместник-председател на Управителния съвет на МИБ, отговарящ за кредитирането и инвестициите. Той допълва, че ще се търсят възможности за продължаване на "ползотворното партньорство" и в бъдеще. България е една от най-активните страни членки на МИБ с трети по големина дял във внесения капитал на банката. Към днешна дата обемът на кредитния портфейл "България" надхвърля 130 млн. eвро. От рестартирането на банката през 2012 г. над 380 млн. eвро са разпределени за подкрепа на ключови сектори на българската икономика като развитие на инфраструктура, енергетика, телекомуникации, хранително-вкусова и фармацевтична промишленост, посочват от финансовата институция. В момента редица български проекти на стойност над 100 милиона eвро са на различни етапи на оценка в МИБ. МИБ е основана през 1970 година. Банката е междуправителствена организация и е регистрирана в Секретариата на Организацията на обединените нации. Страните-членки на банката са България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Словакия, Унгария и Чехия. Уставният капитал на МИБ е 2 млрд. евро, а внесената му част е 326 млн. евро. България е със статут на страна учредителка, като дяловото участие на страната ни се равнява на 12.9% от уставния капитал, или 123 млн. евро. Централата на банката е в Москва, а през февруари 2021 г. беше открита и офис в Будапеща. "Непрекъснатото разширяване на дейностите ни и нарастващата роля на банката в подкрепа на икономиките на страните ѝ създадоха солидна основа за друго наистина историческо събитие - през декември държавите-членки взеха единодушно решение да предоставят достъп до членство в МИБ на Република Сърбия. Уверен съм, че резултатите от изминалата година ще дадат нов мощен тласък за по-нататъшния растеж на Банката и ще ни позволят да постигнем амбициозни цели, поставени за бъдещи периоди", казва Николай Косов, председател на Управителния съвет на МИБ. За 2021 г. банката отчита "рекордна нетна печалба" в най-новата си история от 7.9 млн. евро. Това е с 8% повече от същия показател за предходната година и се дължи главно на увеличение на приходите от основни дейности. Същевременно, в края на 12-те месеца на 2021 г. общият обем на активите на МИБ възлизат на 1.8 млрд. евро, което е ръст с над 10% спрямо 2020 г. Основният двигател на растежа на активите е разширяването на кредитната и инвестиционната подкрепа, предоставена от банката към своите държави-членки, в това число сделки, насочени към икономическо възстановяване за преодоляване на негативните последици от пандемията, посочват от финансовата институция.  

Прочети цялата публикация