Ето как действа завладяната държава в България

Коментар от Ясен Бояджиев:

На тази новина почти никой не обърна внимание. Така става обикновено тук - и най-гръмките скандали след време приключват тихомълком.

Историята

По-паметливите сигурно не са забравили как преди четири години решилата да се освободи от българския си бизнес в електроразпределението и електроснабдяването чешка компания ЧЕЗ си беше избрала за купувач фирмата "Инерком" със собственик Гинка Върбакова. През юли 2018 обаче Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) набързо забрани сделката. Мотивът на комисията беше, че след като се обединят съществуващите фотоволтаични бизнеси на "Инерком" и ЧЕЗ, фирмата на Върбакова ще се сдобие с господстващо положение на пазара за електроенергия. Тя предложи да се освободи от фотоволтаиците си, но комисията изобщо не ѝ обърна внимание. Накрая уговореният срок за сделката изтече и тя пропадна.

Решението на съда

Още тогава беше ясно, че това си е пладнешки обир, извършен от държавен орган. Което сега вече е ясно документирано в съдебно решение. Тези дни Върховният административен съд окончателно се произнесе, че КЗК е блокирала сделката незаконно. Методиката, по която работи тя, определя, че концентрацията не би възпрепятствала конкуренцията, когато общият пазарен дял не надхвърля 15% на съответния пазар. Направените в рамките на съдебното дело експертизи показват, че делът на фотоволтаичните мощности на ЧЕЗ и "Инерком" е бил общо едва 2,5%. КЗК обаче взима решението си без изобщо да извърши задължителната по процедура оценка за концентрация. Това, че "Инерком" и Върбакова печелят делото, не означава, че могат да си върнат провалената сделка, тъй като активите на ЧЕЗ отдавна вече бяха продадени на друг. Те обаче ще бъдат богато обезщетени, след като осъдят държавата за понесените щети. Така ще си върнат разходите по делото, както и 5-те милиона, загубени като капаро по сделката. Но освен това могат да претендират и за пропуснати ползи. Във всеки случай данъкоплатците ще трябва да платят милиони за безхаберието на КЗК. Което всъщност изобщо не е безхаберие, а напълно съзнателно изпълнение на политическа поръчка.

Моделът

При това случаят с "Инерком" е само един от много подобни. Достатъчно е да припомним само сделката за "Нова", когато се оказа, че забраненото за един при определени условия е законно за друг при абсолютно същите условия. Или солената глоба, наложена с изсмукани от пръстите аргументи на верига магазини за детски играчки, чийто собственик си позволи да подкрепи публично протестите през 2020 година. Такива случаи спечелиха на КЗК прозвището "Комисия за защита ОТ конкуренцията". За награда в самия край на управлението на ГЕРБ мандатът на членовете на комисията бе удължен от 5 на 7 години.

Поуките

Поуките от тази история са няколко. Първо, дейността на КЗК е ярка илюстрация за това какво представлява, как действа и какъв е ефектът от модела на завладяната държава. Всъщност само една от илюстрациите. Защото КЗК съвсем не е единствена. Същото е положението практически навсякъде, където има някакъв материален политико-икономически интерес - „независими” регулатори и агенции, всевъзможни контролни органи (да не говорим за върха на тази пирамида - прокуратурата). Навсякъде общественият интерес и законът са подчинени на силните на деня, чиито поръчки се изпълняват от послушни и зависими хора.

Второ, тази история в много отношения обяснява защо държавата е на това дередже - защо например инвестициите са на и под санитарния минимум.

Трето, тя дава представа за това колко колосално трудна е задачата на новото управление, което се зарича да разбие модела на завладяната държава, да върне държавата обратно на хората и да я подчини на закона и на обществения интерес.

Изпълнението на тази задача, естествено, ще среща яростната съпротива на онези, които биха загубили позициите си. Но това не е единственият проблем. Промяната ще бъде затруднена и забавена и от коалиционния характер на управлението, събрало в себе си различни интереси. Пречка, която на места се забелязва с просто око, е липсата на достатъчно хора, които да са достатъчно подготвени за тази задача. Които да знаят как действат процедурите и механизмите в държавната машина.

И накрая - новите управляващи не трябва да се поддават на съблазънта на свой ред да овладяват институциите, като поставят в тях верни "наши" хора за сметка на експертността, независимостта и морала.

Прочети цялата публикация