Батерии на ток може да изхвърлят ТЕЦ-овете на Доган и Ковачки като балансьор

Батериите за съхранение на електроенергия, които правителството планира да субсидира с пари от плана за възстановяване и устойчивост като част от слънчеви и вятърни централи, може да се превърнат в балансьор на електропреносната мрежа. Така те може да изхвърлят от този сегмент на пазара въглищните електроцентрали, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, и газифицираната ТЕЦ с мажоритарен собственик почетният лидер на ДПС Ахмед Доган. За целта обаче предвидените съоръжения за складиране на 25 на сто от произведената възобновяема енергия трябва да са нещо повече от средство само за съхранение на излишната енергия и отдаването й за изглаждане на пиковите часове на потребление. В момента, както е заложено в известните досега проекти в плана за възстановяване, внесен за одобрение в ЕК и подлежащ на обществено обсъждане по-късно в петък, батериите за тока имат само такава функция. По-бързо и по-евтино "Поддържането на честотата на електропреносната мрежа и балансирането на производството и потреблението с такива батерии е по-бързо и по-евтино от задействането на големи мощности", коментира Марияна Янева, директор политики и комуникации в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, пред журналисти по време на дискусия за енергийния преход като част от решението на проблемите с климатичните промени. В момента държавният "Електропреносен оператор" плаща годишно милиони левове за балансиране на мрежата. Преди това ставаше в търгове за студен резерв, при които годишно се разпределяха около 50 млн. лв., предимно за ТЕЦ "Варна" на Доган и ТЕЦ "Бобов дол". От края на 2020 г. започна провеждането на месечни търгове за поддържане на честотата на електропреносната мрежа, които се печелят също от тези две централи. Балансирането чрез батерии за съхранение на ток може да върше тяхната работа срещу много по-ниски цени и със задействане да секунди при необходимост. Пазар за стотици милиони По думите на Янева развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в комбинация със съоръжение за съхранение на електроенергията има голям потенциал. Инвестициите, които може да се привлекат са стотици милиони левове, коментира тя пред Mediapool, като уточни, че анализ за точната стойност на този пазар ще бъде представен около пролетта. "Инвестициите в производство на батерии се разрастват особено в страни с ясни политики за декарбонизация", отбеляза Янева. По думите й европейският пазар бележи ръст от 160 процента на инвестициите именно в такива системи Лидер е Великобритания, следвана от Германия, чака се да изсипят такива инвестиции и в Гърция, каза още представителката на асоциацията. 60 процента от експертите обаче смятат, че за България е ключово нормативното уреждане на бизнес моделите за привличане на такива инвестиции. Къде е правната рамка? "В момента България няма никаква правна рамка за проекти като съхранение на енергия – те не са нито генериращи, нито консумиращи. Няма правна рамка как те да участват на пазара. единствено е през търговете за ВЕИ проекти, предвидени в плана за възстановяване и устойчивост. Дали батериите да са към ВЕИ проекти или отделно подлежи на анализ как си управляваме мрежата. В момента на ЕСО не им позволява рамката да ги управляват директно, но може такива спомагателни системи за съхранение и батерии да участват в търговете за поддържане честотата на мрежата и да предлагат различни продукти по различно време, за да е печеливша инвестицията. Батерии може да има на всяка ниво – за малки потребители и за управление на мрежата за вдигане на микса на ВЕИ", посочи Янева. Балин Балинов от "Грийнпийс България" допълни, че за да стане зеленият преход трябва да се предприеме сериозно облекчаване на процедурите за присъединяване на малките ВЕИ за собствени нужди. В момента само подготовката на документацията за присъединяване струва 3 хил. лв, което е огромна сума за домашен проект за 14 хил. лв. например, посочи той. Според него трябва да се въведе виртуално отчитане на произведената и отдадена в мрежата електроенергия, за да може сгради със собствени ВЕИ да могат при недостиг на своя електроенергия да ползват онази, която са отдали в мрежата при излишък, вместо да плащат на електроснабдителните дружества. При развитие на такива проекти или създаване на енергийни общности, ще има и нужда от батерии за съхранение, смята Янева. 100 хил. нови работни места По думите й планиране на производствени хибридни проекти ВЕИ плюс батерии за ток е добър ход, който може да открие до 100 хил. работни места в България при развитие на този сегмент он електроенергийния пазар. Тя даде за пример, че има доста български фирми, които работят успешно в този сектор в чужбина и българският пазар би бил интересен за тях. "Цената на ВЕИ технологиите е падала над 80% за последните десет години и днес те са най-евтината алтернатива. Цената на климатичните и здравни промени е далеч по-висока от това, което виждаме на енергийните пазари. В момента съхранението на енергия е лисващото звено, а там технологиите са много и няма сребърен куршум за решаване на всички проблеми", продължи Янева и посочи, че в момента цената на слънчевия так е с 85 процента по-ниска спрямо преди десет години, а на този от вятър - с 56 на сто. Главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков отбеляза, че балансирането не е само при ЕСО, а и при електроразпределителните мрежи, където всъщност са присъединени директно повече ВЕИ проекти, но техните инвестиции постоянно се изпиляват от енергийния регулатор, за да се поддържат цените за домакинствата по-ниски. Може ли енергиен преход без развитие на мрежата? "Мрежата трябва да се развие – няма енергиен преход без развитие на мрежата. Искаме да трансформираме енергийната система без развитие на мрежата – още не е измислен начин за разнасяне на ток с кофи", коментира Стайков. "Зеленият преход няма как да стане, без вдигане на цените на енергията. Цената ще я платим, независимо дали чисто монетарно или чрез неудобство – като се съобразяваме как потребяваме, как се придвижваме и други промени. Бъдещето на енергийните цени е да се увеличават. Вече политиката не е фокусирана върху повече и по-енергийно ефективни горива, а как да замърсяваме по-малко. Решаваме уравнението по друг начин - не как да става най-евтино, а как да е най-щадящо за околната среда", посочи той. Според него обаче ката "лека полека ще виждаме реалната цена на енергийните ресурси, част от която например в момента е скрита през здравни разходи". "От сегашната ценова криза е ясно, че трудно може да се говори за национална енергийна политика, а тя има международно отражение, което означава, че не може да се фокусираме върху това България да е остров, да спрем износа на ток и да падат цените. Фокусът се измества към собствено производство, зелени технологии. Зелената сделка всъщност върви пазарно от поне десет години", допълни експертът. Според него обаче е хубаво политиките за зеления преход да са децентрализирани, за да се създаде конкуренция между технологии. Той разкритикува фокуса върху природния газ като преходно гориво и смята, че точно това е довело до вдигане на търсенето на тази суровия, съответно недостигът на пазара и вдигането на цените. Газът - спасение или ценови проблем? "Всички искат газ, защото преходът се случва благодарение на него. Азия и САЩ, Южна Америка разчитат на природния газ като преходно гориво и решението на ръста на цените може да е компенсации или хеджиране на риска. Но в Европа 90 процента е внос и това може а се хеджира само с дългосрочни договори, от които обаче ЕК се отказа. Важна е рамката и стимулите и посоката. В момента виждаме лъкатушене. Едните казват цените са много високи и тръгваме назад, което не е добре. Другият лагер казва, че всички това трябва да се ускори. Но ако сме тичали досега и сме си ожулили коленете - трудно е уморен да се тича по-бързо" посочи Стайков. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН отбеляза, че в момента се вземат решения за зеления растеж от финансово-икономическата власт, но е съмнително дали той наистина е такъв заради вноса на суровини и материали с голям въглероден отпечатък при производство в Китай или Индия, или месо от Аржентина. Той изрази мнение, че е грешно съсредоточаването да е само върху ръста на брутния вътрешен продукт и даде данни, че въпреки сериозният ръст на БВП у нас, доходите на българите спрямо него не са се повишили. Събев съща така смята, че със сегашната политика на социални помощи за енергийно бедните под формата на 139 млн. лв. за 265 хил. домакинства тази зима само се поддържа енергийната бедност и тези хора не биват приобщавани към зелените политики. Той даде пример, че в Гърция енергийно уязвимите граждани получават ток директно от ВЕИ. Калоян Стойков посочи като проблем пред развитието на енергийни общности и битови ВЕИ проекти недоверието на хората и проблемите с етажна собственост. "Проблемът е и поведенчески и трябва да се прави разлика между възможности и шансът това да се случи", каза той.

Прочети цялата публикация