Срамота, позор, отврат, Стоян Михалев

Демократи за силна партия (ДСБ) преизбра председателя си и с бодра крачка тръгна по пътя на смъртта, по пътя на СДС, по пътя на кариеризма и клиентелизма - характерна черта на ГЕРБ, от която преизбралите Атанасов за председател на партията уж се гнусят.

Освен с обективните речи за кошмарното текущо състояние на Демократи за силна България на някои от членовете на партията, 17-тата Национална конференция на ДСБ ще се запомни с потрисащото нормалния човек изказване на музиканта Стоян Михалев, който за мое съжаление, а вярвам вече и за съжаление на мнозина други, е член на партията и даже народен представител.

То е потрисащо, защото статуквено партийните матросовци винаги предизвикват отвращение у почтения човек, но в дадения случай и заради откровените манипулации, и заради удобното пропускане на някои факти - в случая за кадровия принос на Иван Костов към държавата и партията, на която е съосновател и бивш председател.

Относно пропуснатите факти. В собственото си мазнене (простете ме за израза), внушаващо непогрешимост, Михалев изтъкна голямата мъдрост на Иван Костов, а след това, изреждайки определени имена, сам я опроверга. Музикантът заяви, че Атанас Атанасов не се огънал на мачкането от страна на Никола Филчев и Богомил Бонев и пазел гърба на Иван Костов. "Старият демократ" Михалев обаче удобно забравя, че Богомил Бонев и Никола Филчев са назначения на боготворения от него бивш премиер Костов (безспорно най-успешният министър-председател на посткомунистическа България). Никола Филчев, преди да стане главен прокурор с абсолютното одобрение на Иван Костов, е бил заместник-министър на правосъдието в кабинет Костов (1997-1999 година). В същото правителство Богомил Бонев 2 години е министър на вътрешните работи.

Освен това, депутатът Михалев хубаво говори за ченгета в речта си, но някак също така удобно пропуска, че Атанас Атанасов е работил в "правосъдната система" на престъпния комунистически режим.

Но всички тези пропуски в речта не са най-скандалното по съдържание в нея. Най-неприемвливото бе опитът на Стоян Михалев да внуши, че младите искат да превземат ДСБ и след това да пристанат на ГЕРБ, давайки пример с Петър Николов и Даниел Митов. И забележете - те са някогашни младежи, които ОТНОВО са плод на кадровата политика на Иван Костов - този път в качеството му на председател на Демократи за силна България (изглежда Костов не е непогрешим).

Изключително грозно е да внушаваш, че всички млади ще последват примера на Николов и Митов.

И още нещо по речта, тъй като настоящият законотворец спомена за някакъв консерватизъм в ДСБ. Той явно живее още в края на миналия век - в ДСБ няма нищо консервативно. Не само това - партията като цяло е умъртвила идейната си основа.

А защо беше тази няколкоминутна логорея, ще се запитат по-незапознатите. Просто е - най-вече от благодарност. Но и от късогледство.

Стоян Михалев със сигурност е изключително благодарен на Атанас Атанасов, че го уреди с първото място във варненската листа на "Демократична България" на миналите парламентарни избори. В противен случай, музикантът едва ли щеше да успее да се докопа до място в парламента. И в противен случай, виждайки нрава му, убеден съм, че вчера щеше да громи слабото партийно управление на Атанасов заради неналичието на голямата депутатска заплата.

А късогледство заради простичката бъдеща реалност - Демократи за силна България скоро съвсем ще изчезне от публичния живот. С други думи - окончателно ще умре и посредством нея вече няма да има опция за хранилка от дейности, от които по принцип такива като Михалев не разбират много.

Част от преизбралите генерал Наско (така е наричан често Атанас Атанасов в социалните мрежи) за председател на партията, са същите като Михалев - трудоустроени някъде благодарение на ДСБ председателя. И е изумително, че всички те явно вярват, че ще е все така. Но... българска психология. Бившите управляващи от ГЕРБ също си мислеха, че завинаги ще са на власт.

Жалко, наистина за жалко за младите хора, които по почтен начин, чрез партийна дейност имат желание да променят средата в България в добра посока.

Доколкото Стоян Михалев, жалко за гласоподавателите на "Демократична България" от Варненския регион и жалко, че народният представител не говори със същия плам от трибуната на Народното събрание, с който му се налага да отстоява вътрешнопартийното статукво.

Прочети цялата публикация