"Земята ни е отровена": как Турция се превърна в бунището на Европа

"Тези сажди и пушекът ни съсипват. Задушаваме се от тях, а земята ни е отровена", казва пред Анадолската осведомителна агенция турският фермер Мустафа Шакир. Според него изгарянето на смет става все по-интензивно, а това наблюдение се потвърждава и от ново изследване на Грийнпийс.

Пластмасови сламки, чашки, бутилки, найлонови торбички: в Турция расте грамадата от европейски боклук, четем и в новинарския сайт web.de. Бизнесът с боклука процъфтява, а покрай него и редица незаконни дейности, които увреждат природата и здравето на хората в Турция. В районите Чукурова и Шейхан, както и в цялата провинция Адана, се трупа смет от Германия, Великобритания и Италия - в ями, в реките, край пътищата. Тези боклуци не се рециклират, макар че тъкмо с тази цел са докарани в Турция. Пред web.de Седат Гюндогду от университета в Адана казва: "Европейските граждани трябва да знаят едно: отпадъците, които те така грижливо сортират, не отиват във фабрики за рециклиране".

Как тровят едни от най-плодородните земи

Не се знае колко от вносните боклуци накрая се складират на нелегални сметища в Турция, но западните фирми плащат за тяхното извозване, а за турските подизпълнители явно е по-изгодно да не влагат допълнителни усилия за рециклиране. Официално пластмасовите отпадъци трябва да се рециклират в пластмасов гранулат, но очевидно излиза по-евтино всичко да се изсипе просто на някое открито сметище и да бъде изгорено. Преди половин година и Интерпол предупреди, че незаконните сделки с пластмасови отпадъци се увеличават в световен мащаб. Природозащитниците се опасяват, че проблемът с европейския боклук, който се паркира в Турция и в други страни по света, става все по-тежък в резултат от пандемията и огромното количество изхвърлени маски, ръкавици и други медицински отпадъци.

"Турция се превръща в сметището на Европа", казва пред германския "Тагесцайтунг" (ТАЦ) Нихан Темиз Ата от Средиземноморската група на Грийнпийс. Той потвърждава, че положението е особено тежко в низината край Адана, която е една от най-плодородните в Турция.

Споменатото ново изследване на природозащитната организация припомня, че при изгарянето на пластмасови отпадъци възникват карциногенни вещества. От Гринпийс са взели проби на различни места в Адана - от почвата, от водите, от калта в реките и от пепелта след изгаряне на отпадъците. Резултатите надминават дори най-лошите опасения: измерено е най-високото равнище на диоксин, познато в Турция - повече от 400 000 пъти над нормалното. В пробите са открити и други отровни вещества.

Природозащитниците смятат, че главният проблем в Турция произтича от липсата на прозрачност и контрол по отношение на вносния боклук. "Вносът на пластмасови отпадъци трябва да бъде забранен. Турция не може да се справя дори със собствената си смет", казва Гюндогду. Но турската политика е глуха за тези призиви: та нали в рециклирането на отпадъци са заети почти 1 милион души. Все пак през септември Министерството на околната среда нареди на съответните фирми да съкратят наполовина вноса и да запълват освободените си капацитет с турски отпадъци. По този повод експертката от Грийнпийс Виола Волгемут обяснява пред агенция ДПА, че в миналото от Германия към Турция са били изнасяни и отпадъци, които не подлежат на рециклиране. "Бремето вече е толкова тежко, че през 2021 година Турция наложи забрана върху вноса на определени видове отпадъци." Според нея обаче тези мерки са половинчати, а вина носят и самите германци: "Тъкмо нашите отпадъци обременяват природата по цял свят. И ние носим отговорност това да не се случва в бъдеще", казва тя.

И все пак в Турция могат да се открият и положителни примери. Авторите на web.de дават пример с фирмата на Зафер Каплан, която преработва в текстилни влакна пластмасови отпадъци от САЩ и Европа. Каплан твърди, че влакната от неговата фабрика се изкупуват от такива известни фирми като H&M, Zara и IKEA. "Преработването на отпадъци в Турция е много добре развито", казва Каплан и обяснява, че търсенето на рециклирани материали расте както в Европа, така и в страните от Близкия изток.

Как да се реши проблемът с пластмасовите отпадъци?

В същото време в пет турски средиземноморски пристанища вече от една година чакат 114 контейнера с нелегални пластмасови отпадъци от Германия, които никой не желае да вземе обратно, пише ТАЦ. Грийнпийс иска държавите износителки да бъдат принудени да приемат обратно незаконно експортираните пластмасови боклуци и да понесат отговорност за отровената почва. Според природозащитниците единствено по този начин може да се прекрати практиката проблемът с отпадъците да се прехвърля на юг.

Прочети цялата публикация