Жп ренесансът ще струва 664 млн. лв. тази година
Ренесансът на българските железници, по думите на транспортния министър Николай Събев, ще струва на данъкоплатците 664 млн. лв. тази година. Това е два пъти повече от държавната субсидия през 2020 г. (официални данни за 2021 г. все още не са публикувани). Нещо повече, финансовото министерство не споделя оптимизма на транспортния министър БДЖ да излезе на печалба и да спре да получава компенсации за превоз на пътници от 2024 г. В средносрочната бюджетна прогноза 2022 - 2024 г. е заложено "БДЖ Пътнически превози" да получава по 185 млн. лв. годишна субсидия за превоза на пътници. В публикувания проект на Закон за държавния бюджет 2022 не фигурира новата Национална компания "Български държавни железници" (БДЖ). Планът за нейното създаване предвижда в вливане на двете дъщерни дружества - "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози" в "Холдинг БДЖ". След това холдингът ще се преструктурира в НК БДЖ, обясни Симеон Евтимов, председател на директорския борд на БДЖ. "В сегашното си състояние БДЖ е в разпад. На практика ние събираме разпарчатосаните дружества", каза инж. Симеонов. Преструктурирането на БДЖ трябва да приключи до септември Преструктурирането на БДЖ трябва да приключи до септември, съобщи заместник-министърът на транспорта Илия Илиев, който отговаря за железниците. Министерството на транспорта и съобщенията предвижда поредица от политически и юридически действия, като първата стъпка вече е направена. Предстои публично обсъждане с работодателските и неправителствени организации, както и представяне пред Комисията по транспорт и съобщения на Народното събрание. Пътната карта предвижда десет стъпки, които очертават пътя към промяна и развитие на БДЖ, посочи Илия Илиев. Заедно с юридическата част на преструктурирането има редица съпътстващи действия, свързани с разработване на 5-годишен бизнес план, намаляване на времето за пътуване на дълги разстояния, повишаване на стандарта на обслужване, осигуряване на транспортна свързаност с европейската железопътна система. За реформата в БДЖ не е необходимо одобрение от Европейската комисия и такова няма да се иска, защото тя е в синхрон с европейското законодателство, заяви Веселин Василев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Това е регулаторният орган, който следи за спазването на евродирективите в областта на релсовия превоз. Управляващите от 2002 г. насам обясняваха точно обратното - "разпарчетосването" на БДЖ се прави по настояване на Брюксел. Причината - помощта, която държавата отпуска всяка година на БДЖ по обществения договор за пътнически превоз. Според Василев такова изискване на ЕК няма, а единствено се иска да се води разделно счетоводство, което ще бъде и направено. Единственото изискване на ЕК е за разделяне на инфраструктурата и превозвача, уточни Веселин Василев. Така Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която отговаря за релсовия път, остава, а по нейно подобие се прави НК БДЖ. 245.2 млн. лв. субсидия за "БДЖ Пътнически превози" По-голямата част от заложената субсидия в бюджета - близо две трети, отива в НКЖИ (418.8 млн. лв.), а за "БДЖ Пътнически превози" са предвидени 245.2 млн. лв. Субсидията за превоза на пътници се увеличава с над 11 млн. лв. и достига 196 млн. лв. през тази година. Ръстът е заради поскъпването на електроенергията и инфлацията. Засега поне не се предвижда вдигане на цените на билетите за влак. За 2023 и 2024 г. прогнозата е субсидията за обществения превоз да се върне на нивото от 2021 г. - 185 млн. лв. Увеличаване на обхвата на обслужваната жп мрежа не е заложено за целия период до 2024 г. и той остава 21 млн. влаккилометри. Капиталовият трансфер към "БДЖ Пътнически превози" за тази година е 49 млн. лв., а за следващите две се увеличава на 59 млн. лв. годишно. Предвидените средства ще дадат възможност да се купи нов подвижен състав и да се ремонтира съществуващият. Още 900 млн. лв. са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост за нови локомотиви и вагони до 2026 г. Без щедрите дотации от държавата пътническите превози отдавна да са фалирали. Преди пандемията приходите им са около 55 млн. лв. годишно. В първата година на пандемията през 2020, те падат на 38 млн. лв., а през миналата достигат 44 млн. лв. Средно на година около 20 млн. пътници ползват БДЖ. Пикът е бил през 80-те години на миналия век, когато около 80 - 90 млн. пътници са се возили на влак, но това няма как да се върне. Първата цел пред новото ръководство на железниците е да се оправи хигиената във влаковете. При товарните превози не се наблюдава спад и те запазват нивата си от около 7 млн. тона превозени товари годишно. "БДЖ Товарни превози" държи половината от този пазар у нас. Приходите от дейността му за миналата година възлизат на над 117 млн. лв., като дружеството излиза на малка печалба, каза Любомир Сяров, член на директорския борд на БДЖ. Той вижда поле за разширяване в спедиторската дейност (приходите от нея са едва 3000 лв. за 2021 г.) и участие в комбинираните превози. От изказването на изпълнителния директор на БДЖ Йордан Мирчев стана ясно, че БДЖ ще излезе на печалба, когато се установи справедлива система за достъп до пазара на транспортни услуги. По думите му това ще стане с увеличаването на обхвата на платените пътища и вдигането на цената на тол таксата. За НКЖИ субсидията е 418.8 млн. лв. Значително по-голяма е субсидията за Национална компания "Железопътна инфраструктура", която отговаря за релсовия път и гарите - 418.8 млн. лв. От тях 278.8 млн. лв. са предвидени за текущата дейност на дружеството. В тях влизат допълнителните 88.8 млн. лв. за поддържане и безопасна експлоатация на новите системи и съоръжения, придобити с безвъзмездно финансиране от бюджета и еврофондове. Заложена е компенсация от 42 млн. лв. за държавният и частните превозвачи за намаляване наполовина на плащането за ползването на инфраструктурата. Тази възможност се дава във връзка с еврорегламент за устойчив железопътен пазар с оглед на пандемията от Covid-19. За повишаване на заплатите в компанията са предвидени около 42 млн. лв. Държавната субсидия за текущата дейност на НКЖИ през 2023 - 2024 г. е предвидено да бъде по 190 млн. лв. годишно. Те са за текуща поддръжка и експлоатация на релсовия път. Капиталовият трансфер се запазва на равнището от миналата година и е 140 млн. лв. Той се използва за осигуряване на съфинансирането при изпълнението на големите жп инфраструктурни проекти. Те се реализират по оперативните програми "Транспорт" за миналия и настоящия програмен период, както и по механизма "Свързана Европа". При тези проекти има огромно закъснение и част от тях ще бъдат прехвърлени за следващия период 2021-2027 г., за да не се загубят европарите, стана ясно от думите на заместник-министъра на транспорта. В сряда правителството фазира проекта за модернизацията на жп линията Волуяк - Драгоман.
Прочети цялата публикация