Делът на младите роми със средно образование се е удвоил за 9 години

Делът на по-образованите роми бележи чувствителен ръст в последните 9 години, като паралелно с това нараства и делът на хората от общността с постоянна заетост. Това сочат данните от доклад на фондация "Тръст за социална алтернатива", изготвен заедно с Алфа Рисърч.   Ромите с незавършено начално образование намалява почти три пъти (от 15.3% през 2011 г. на 5.6% през 2019 г.). Причините за това са в смяна на поколенията и вливане на кохорти, които са с по-висока степен на завършено образование. В резултат на това е налице спад в дела на лицата с начално образование (от 31% на 13.8%) и увеличение на тези с основно образование (от 31% на 39.7%).   Делът на лицата с основно образование нараства в най-голяма степен сред по-възрастното поколение роми (над 56 г.). Едновременно с това наблюдаваме и тенденция на нарастване на дела на ромите със средно образование (от 22.8% на 34.5%). Принос в този ръст имат по-младите поколения (19–35 г.), при които лицата със средно образование нарастват в най-голяма степен (от 19% на 35% във възрастовата група 19–25 г. и от 11% на 24% при възрастовата група 26–35 г.).   Отчита се и нарастване (шест пъти) в дела на лицата, които са завършили висше образование (от 0.2% през 2011 г. до 1.2% през 2019 г.). Този скок се дължи на ниската база, от която стартира показателят през 2011 г. Групите, при които ръстът на висшистите е най-голям са младите поколения, в поголяма степен при жените, отколкото при мъжете. Ако прибавим към групата на висшистите и завършилите полувисше образование, общото нарастване като номинална стойност показва ясна тенденция, а поради ниската изходна база, ръстът в рамките на изследвания период, е много голям.   Делът на завършилите висше образование е два пъти по-висок сред лицата, които са посещавали детска градина, като е налице ясна тенденция с увеличаване броя на годините в детска ясла и градина да се увеличава вероятността за завършване на висше образование.   Увеличава се делът на лицата, обхванати в училищното образование. Сравнение между двете изследвания показва, че във възрастовата група 7–15 г. делът на обхванатите в училище роми през 2019 г. е 92.8%, докато през 2011 г. той е бил 82.2%. Във възрастовата група 16–19 г. увеличението е с 16 п.п. (от 32.7% през 2011 г. на 49% през 2019 г. Такава е тенденцията и във възрастовата група 7–18 години, където увеличението е с 12 п.п. (от 72% през 2011 г. на 84% през 2019 г.).   Важна илюстрация на по-високата образователна активност е делът на учащите (ученици и студенти) във възрастовата група 15+ (през 2011 г. в тази група учащите са били 4.2%, докато през 2019 те стават 6.3%). Запазва се делът на учениците, които не ходят редовно на училище, но все пак са обхванати от образователната система. Учениците с чести отсъствия във възрастовата група 7–18 г. са в рамките на около 8% и в двата изследвани периода. − Налице е тенденция на по-силна концентрация на ромските ученици в училища с преобладаващ дял роми. Делът на посещаващи училище, които са в учебни заведения с преобладаващо ромско население, се увеличава от 31% на 47%.   В сравнение с 2011 г., делът на ромите, които са в заетост през 2019 г. е над два пъти по-висок.   Във възрастовата група 15+ през 2011 г. заетите са били 19%, докато през 2019 г. те са 45%. Респективно, делът на безработните пада от 39% на 20%. Във възрастовата група 18+ тенденцията е сходна – работещите през 2011 г. са 20%, а през 2019 г. – 49%. Ако през 2011 г. съотношението на заети роми в частна фирма и в държавно или общинско дружество е било в съотношение 72%:28% (три към едно), сега съотношението е 81%:19% (четири към едно).   Причината за това са редица политики, които водят до по-добра интеграция на уязвими групи на пазара на труда, но също така и в недостига на работна сила, с който се характеризира пазарът на труда през последните години.   Друга положителна промяна в периода 2011–2019 г. е увеличение на дела на ромите, които са с постоянна работа (почти два пъти от 11% на 21%) и спад в дела на лицата, които са периодично заети във възрастовата група 15+ (от 10.8% през 2011 г. до 4.3% към 2019 г.), а във възрастовата група 18+ тази разлика е дори по-голяма (от 11.4% през 2011 г. на 4.3% през 2019 г.).   Като част от общата тенденция за повишаване на заетостта е и фактът, че делът на лицата, наети, макар и временно, също нараства. − Увеличава се делът на самонаетите лица (техният дял нараства около един път и половина). Сред лицата над 18 г. през 2011 г. самонаети са били 2.5%, а през 2019 техният дял е 3.7%. Сред активното население (сред лицата, които не са безработни), самонаетите роми нарастват близо три пъти (от 2.6% на 8.3%). Нараства делът на квалифицираните работници и ниско-квалифицираните работници, за сметка на неквалифицираните.   Увеличава се делът на домакинствата, в които има доходи от заплати, което е свързано с по-висока заетост и с увеличаване на дела на лицата, които са на постоянна работа (от 53% през 2011 г. на 64% през 2019 г.).   В същото време, делът на домакинствата, в които има доходи от пенсии спада чувствително (от 41% на 26%). От една страна, това се дължи на по-големият дял домакинства, в които живее само едно или две поколения, поради което делът на домакинствата с пенсионери намалява. От друга страна, се увеличава възрастта за пенсиониране, поради което делът на този тип доход при домакинствата, намалява. Допълнителен фактор вероятно е и това, че едни от най-засегнатите от прехода поколения от ромските общности, които нямат работа в продължителни периоди от 1990 г. до 2009 г. не им достигат години осигурителен стаж, за да излязат в пенсия и отлагат своето пенсиониране до получаване на право на социална пенсия. Увеличава се делът на домакинствата, които получават парични преводи от приятели и роднини в чужбина. Това е свързано и с нарасналия брой представители на ромския етнос, работещи в чужбина.   Без промяна остава делът на домакинствата, които получават детски добавки (48– 49%), обезщетения за безработица (7–8%) и други социални помощи (18%). Това показва, че в периода на двете изследвания сред ромските общности има приблизително сходен дял лица, които получават тези форми на подпомагане.   Тези резултати показват, че въпреки променената икономическа конюнктура и увеличени шансове за заетост, както и промяната в структурата на домакинствата, все още определени групи остават без възможности за други доходи, различни от социалните помощи.   Общият брой обхванати в изследването лица е 4 164, от които 3 655 лица, които живеят в ромски селища/квартали/махали, или райони с компактно ромско население, които се самоидентифицират с ромски произход и 509 лица, които живеят в квартали, с преобладаващо българско население или в квартали със смесено население.  

Прочети цялата публикация