Да се определя ли случващото се в Украйна като нашествие?

Когато руският президент Владимир Путин разреши на войски да преминават границата и да влизат в районите, контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти, Белият дом първоначално не стигна дотам да го нарече нашествие. Това се промени вчера и ключови съюзници в Европа също заявиха, че Путин е пресякъл червена линия. “Това е началото на руско нашествие в Украйна”, заяви президентът на САЩ Джо Байдън. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше също толкова ясен. “Миналата нощ видяхме, че нови руски войски навлязоха в Донбас, в части от Донецк и Луганск”, заяви той вчера, визирайки двата района от Източна Украйна, контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти. “Това, което виждаме в момента, е как една страна, в която вече имаше нашествие, е подложена на по-нататъшно нашествие”. Но не всички нашествия са разглеждани еднакво. В отговор на въпроса дали решението на Путин да изпрати това, което той нарече “миротворци” се равнява на нашествие, върховният представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел каза: “Не бих казал, че това е пълномащабно нашествие, но на украинска територия има руски войски”. Използването на термина “нашествие” в случая е важно, защото той поставя основата за това, което според Байдън може да се превърне в множество серии от икономически санкции, в координация със съюзниците от НАТО и други страни, които смятат агресията на Путин за нарушение на международното право и заплаха за реда в Европа. Санкциите са основният инструмент за възпиране на западните страни, тъй като те изключиха военни действия срещу Русия. Какво се случва на терен в Украйна? Картината е мрачна и не изцяло ясна. Путин заяви в понеделник, че Русия признава независимостта на бунтовническите региони “в границите, съществували, когато те обявиха” независимостта си през 2014 година. Това включва територия, контролирана от украинската армия. Путин издаде и указ, разрешаващ използването в региона на това, което той нарече миротворци, макар че руски представители не са потвърдили, че войски на страната са прекосили границата в отговор на указа. Освен това руски депутати дадоха на Путин разрешение да използва въоръжените сили в чужбина, засилвайки опасенията от голямо нашествие, включително операция, целяща свалянето на правителството в Киев. Нашествие ли е това? Трудно е това да бъде разглеждано като нещо, различно от нашествие, макар че хората могат да спорят за терминологията. Разногласията обаче ще изчезнат, ако – както мнозина очакват – Путин започне пълномащабна офанзива за сваляне на правителството в Киев. Байдън заяви, че е противно на логиката да се смята, че Путин е предприел толкова мащабна военна подготовка, включително струпване на над 150 000 военни на границата и изпращане на запаси от кръв в тези райони, по причини, различни от нашествие в съседната страна. “Нямате нужда от кръв, освен ако планирате да започнете война”, заяви Байдън. Според Мари Елън О’Конъл, професор по право в Университета “Нотр Дам” и експерт по международно право и употреба на сила, всяко прекосяване на национална граница с военни сили е незаконно, дори ако е наречено с име, различно от нашествие. “Законният отговор се преценява според мащабите и ефекта на нашествието”, заяви тя. “Използването на сила за поставяне на цяла страна под контрол, сваляне на правителство и лоялни към него военни сили, е най-екстремната форма на нарушение”. Какъв беше първоначалният отговор на Вашингтон? След като в понеделник Путин изложи обосновката си за признаване на независимостта на Донецк и Луганск, служител на Белия дом избегна внимателно въпроса дали действията на Путин представляват военно нашествие. Служителят заяви, че руски войски са действали в контролираните от бунтовниците райони вече осем години. “Сега изглежда, че Русия ще действа открито в този регион и ние ще отговорим по съответния начин”, каза служителят. Каква ще е следващата стъпка на Вашингтон? След като заяви публично, че Русия отново навлиза в Украйна, въпросът е колко далеч Байдън ще стигне в отговора си. Той вече заяви, че няма да изпрати войски на САЩ в Украйна, но вчера заяви, че е наредил преместване на разположени в Европа американски войски в три страни членки на НАТО, които се чувстват най-изложени на потенциална руска атака: Естония, Латвия и Литва. Тези три балтийски страни бяха анексирани от Москва след Втората световна война и си върнаха независимостта след разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Байдън обяви тежки финансови санкции срещу руски банки и олигарси и заяви, че ще бъдат наложени и други, ако Путин продължи нашествието си. Глобалната реакция срещу действията на Путин в Украйна беше бърза, без особени спорове за законността й. “Москва премина от прикрити опити за дестабилизиране на Украйна към открити военни действия”, заяви вчера Столтенберг пред медиите. “Това е сериозна ескалация от страна на Русия и крещящо нарушение на международното право”. Ще се ограничат ли руските войски до нашествие в Украйна? Путин не е давал признаци, че има намерение да започне война на територията на НАТО, но съюзническите страни въпреки това се притесняват. Точно затова администрацията на Байдън изпрати този месец още 4700 военни в Полша и подсили персонала на генералния щаб в Германия, като в същото време премести 1000 военни от Германия в Румъния. Столтенберг заяви, че съюзници от НАТО имат над 100 самолета във висока бойна готовност и повече от 120 военни кораба в готовност в морето от Северния полярен кръг до Средиземно море. “Всичко показва, че Русия продължава да планира пълномащабна атака срещу Украйна”, заяви Столтенберг. По БТА

Прочети цялата публикация