Истерията с олиото: ще има ли дефицит на храни в България

Опашките за олио пред магазините в България са жална картина. Но как се стигна до тази истерия? Ще има ли дефицит на храни в България заради войната на Русия в Украйна? Емилия Милчева обобщава фактите.

Опашките за олио пред магазините в България са жална картина. Илюстрация на бедност и на недоверие към държавата и нейните институции. Хората, които чакат, за да си купят един, два, три или повече стека с бутилки олио, са предимно пенсионери, "работещи бедни" или просто бедни. И трите категории са добре представени в най-бедната държава в ЕС - от 6,5 милиона население пенсионерите са 2 053 473 (по данни за януари т.г.), безработните - 162 322, а работещите бедни - около 700 000.

Така че за близо 45% от населението на България цената на олиото определено е от значение - включително и за възрастния мъж в Бургас, починал на дългата 300 метра опашка. При средна пенсия от 536 лева и 3 лева по-ниска цена на бутилка пенсионерите пестят 18 лева от стек.

Ще има ли достатъчно олио и хляб

Но само бедността ли е причината за истерията с олиото? Преди дни видеа в социалните мрежи показаха бой за олио в магазин в съседна Турция. За разлика от Турция обаче, където инфлацията стигна връх от 54,4%, българската, макар и ускоряваща се, не може да я стигне.

Войната на Путин в Украйна наруши доставките на слънчогледово семе и зърно и много държави вземат мерки, за да осигурят вътрешния си пазар и да гарантират, че няма да има дефицит на храни за населението. Тези дни една от най-големите групи за производство на растително масло FEDIOL предупреди, че Европейският съюз е изправен пред недостиг на слънчогледово олио, тъй като войната блокира износа от ключовия доставчик Украйна. В изявлението бе посочено, че рафинериите в ЕС доставят 35-45% от слънчогледовото си масло именно от Украйна, а наличните запаси в ЕС се оценяват на четири до шест седмици.

България, както неколкократно уверяваше през последните дни и министърката на икономиката Корнелия Нинова, разполага с 1,5 милиона тона слънчогледово семе, което ще стигне за производството на олио за 4 години. Въпросът е налични ли са. Причина за зърнената криза през 1996, освен свободният износ, се оказаха и тоновете зърно, скрити от производители, за да не бъдат пуснати на вътрешния пазар. Сега сигналите от властта са, че упражнява контрол върху износа на зърно и храни, наред с масирани проверки на производители и търговци на олио.

Без забрани за износ. Засега.

Турция забрани износа на масла и маргарини, в т.ч. на рафинирано слънчогледово олио - и отрече, че има недостиг на продукти. Президентът Ердоган обвини опозицията, че умишлено предизвиква паника със слухове за дефицит на храни. А опозицията обвини правителството в провал на икономическата му политика, задето не е успяло да осигури доставки на основни храни. Северна Македония пък премахна ДДС върху основните хранителни стоки, наложи ограничения върху износа на зърно и олио и намали ДДС и акциза за горивата. Но нито Турция, нито Северна Македония членуват в ЕС.

Българските управляващи ще обмислят понижение на акциза върху горивата чак с актуализацията на бюджета през юни, а за забрана на износа на зърно в коалицията няма консенсус. Бизнесът също оказва натиск експортът да не бъде спиран. Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев мотивира липсата на ограничения за износ с факта, че в България има два пъти повече зърно, отколкото е необходимо до 2023 г. за зърнения баланс. "Но ако видим, че не може да се подсигури продоволствието, може би ще тръгнем и ние в тази посока", заяви Василев.

Правителството вече обяви, че ще изкупи жито, царевица и слънчоглед за 1,1 милиарда лева. А Корнелия Нинова съобщи, че на последната среща на министрите на земеделието в ЕС България е предупредила, че е готова да задейства чл. 36 от договора за членство, който позволява на страните да спрат износа при форсмажорни ситуации като война и пандемия.

Как олиото пържи мозъци

Колко от хората на опашките за олио са ваксинирани срещу Ковид-19? На пръв поглед едното няма нищо общо с другото, но и при двете групи е факт, че хранят недоверие към държавата и нейните институции. От една страна правителството уверява, че проблем няма и паниката е дело на злонамерена опозиция и регулатор като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто мандат ГЕРБ удължи до 2023 година. От друга страна обаче е обезпокоителен фактът, че изкупува зърно и слънчогледово семе като превенция и за по-голяма сигурност. Излиза, че прави това, което и хората правят - запасява се. Както и при ваксините срещу Ковид-19, ненавременната комуникация пак изигра лоша шега. Управляващите можеха да съобщят на гражданите какви икономически последици има руската агресия в Украйна и как възнамерява да се справи с тях. Сега изглежда, че действат под напора на събития, които не са предвидили.

А наред с всичко това олиото много добре пържи мозъци. "Българите се бием за олио, а украинците са без пари ол инклузив в хотелите", "Eто докъде водят санкциите срещу Русия - брюкселизация и демокрация в действие!", "След 30 години евроатлантизъм се редим за олио", "При Бойко Борисов такова нещо не е имало - дойдоха тия новите и объркаха всичко, че и във война ни вкараха", "Нали като паднеше Борисов, щеше да е цветя и рози всичко" - такива реплики пълнят форумите и социалните мрежи. Така олиото хем плаши хората, хем обслужва хибридната пропаганда, като сее недоверие в ЕС, пропутински симпатии и ксенофобски реакции срещу бежанците от Украйна.

Тази седмица една търговска верига в България е обявила в брошурата си, че ще продава до 15 бутилки олио по 3,69 лева. И ако пак се извият опашки, най-добре на място да дойдат министри и линейки, а не телевизионни камери.

Прочети цялата публикация