Руснаците не разполагат с реална картина за това, което се случва в Украйна и по света

Русия трета седмица не може да превземе Украйна, въпреки очакванията за бърз военен успех. Това насочи вниманието към тесния кръг около Путин, където се взимат решенията. И повдигна въпроса дали не са получавали грешна информация, пише "Свободна Европа".

На 25 февруари, ден след началото на инвазията на Русия в Украйна, руски депутат, внук на един от най-известните дипломати на 20 век, каза пред руската Дума следното: „Врагът ще бъде победен и победата ще бъде наша. Нямам никакви съмнения в това“. Въпросният депутат се казва Вячеслав Никонов и е внук на Вячеслав Молотов. Същият, който договаря пакта за ненападение Молотов-Рибентроп, с който Съветският съюз и Нацистка Германия се договорят да си поделят Полша и по-голямата част от Източна Европа и който води до началото на Втората световна война.

Повече от 20 дни след началото на войната в Украйна, думите на Никонов, които многократно бяха повтаряни от много руски политици, все още представляват мираж. По-голямата, по-добра, по-мощна, реформирана и модернизирана руска армия се очакваше да прегази много по-малките украински сили. В прогнозите на Кремъл руските войски трябваше да бъдат приветствани в Украйна. Ако не с отворени обятия - то, в най-лошия случай, да срещнат слаба съпротива. Украинското правителство трябваше да се разпадне или да избяга, с което да освободи място, което Кремъл да запълни с удобни и послушни управници.

Нищо от това не се случи.

Разминаването между прогнозите и реалността накара десетки анализатори да започнат да търсят отговор на въпроса какво точно се обърка. Беше повдигнат и още един важен въпрос – дали силният човек в Кремъл и неговите приближени не са взели лоши решения на базата на грешна информация?

„Всичко върви по план“. Или пък не

На 11 март, по време на видеоконферентна среща с Владимир Путин, министърът на отбраната Сергей Шойгу отрече подобна възможност.

„Владимир Владимирович, всичко върви по план. Това ви докладваме всеки ден през изминалата седмица“, каза Шойгу, който е един от най-близките хора до Путин. ЦРУ обаче е на друго мнение. Директорът на американската разузнавателна агенция Уилям Бърнс каза по време на изслушване в Конгреса на САЩ на 8 март, че Путин и съветниците му не са очаквали, че Украйна е способна на подобен отпор. „Мисля че Путин е бесен и разочарован в момента. Представянето на собствените му сили е много неефективно“, каза Бърнс.

По време на същото изслушване директорката на националното разузнаване Ейврил Хайнс даде подобни сведения пред конгресмените. „От това, което наблюдаваме, Москва подцени силата на украинската отбрана и [надцени] степента на собствената си подготовка. Това включва зле изготвен план, логистични проблеми и проблеми с духа на войниците“ каза тя.

„Черната кутия“ на решенията на Путин

Начинът, по който Кремъл взема стратегически решения, е известен като „черна кутия“. Това название идва заради затрудненията, които чуждестранните разузнавателни служби изпитват при опита да проникнат и разберат начина на мислене на лидерите в Москва.

Месеци наред, преди началото на инвазията на 24 февруари, разузнаванията на страните от Запада твърдяха, че кръгът на съветници около Путин се е свил значително. Не е ясно до каква степен това е свързано със спада на доверието на президента спрямо тях, нито дали е функция на втвърдените мерки за допускане на хора до Путин заради пандемията от COVID-19. Без значение от причините, сред най-близките до Путин в момента са най-войнствените представители на управлението. Сред тях са шефовете на Федералната служба за сигурност (ФСБ), Министерството на отбраната и още няколко души, които от години са приближени на президента.

Сред тях например е Николай Патрушев, който е секретар в Съвета по сигурност на Путин. Той е известен с разпространението на конспиративни теории за падението на Съветския съюз. Друг такъв, по данни на дългогодишния журналист и анализатор Михаил Зугар, е Юри Ковалчук. Той е богат банкер и дългогодишен съюзник и приятел на Путин още от времето му в кметството на Санкт Петербург през 90-те. Той е идеолог, който споделя възгледите на президента, свързани с „комбинацията на православен християнски мистицизъм, антиамерикански теории на конспирацията и хедонизъм“.

„По мое мнение, нашите управляващи, не само че нямаха експертиза за Украйна (както и като цяло за бившия СССР), но и не искаха да имат такава“, казва Андрей Колесников, политически анализатор в Московския Карнеги център. По думите му управляващите са пленници на собственото си разбиране за реалността и идеологическите представи“. Той дава пример с много неясната историческа концепция за „Руския свят“, която Кремъл представя като границите, които е имала имперска Русия през 19 в. и в които се опитва да се върне.

А какво прави разузнаването?

Както повечето разузнавателни служби, така и ФСБ има отдели, които се занимават с политически анализи и разузнаване, което помага за вземането на решения на началниците, а впоследствие и на самия Кремъл. Отделът на ФСБ, който се занимава с международни политически анализи – Девета дирекция на Пети отдел, е направил поръчка за обществени проучвания в Украйна в началото на февруари, седмици преди инвазията. Според базирания в Лондон Британски кралски институт за отбрана и сигурност (RUSI), който е анализирал информацията от проучванията, резултатите от тях показват широкоразпространено недоверие на украинците спрямо институциите.

„В речта си преди началото на инвазията Путин многократно посочи провала на украинското правителство. Това беше отражение на картината, изобразена в проучванията на ФСБ. Докато тези проучвания може да са били точни по отношение на мнението на хората към онази дата, то казва малко на руснаците по отношение на това, което ще се случи при инвазия“, пишат от RUSI в анализа си. Според един от изследователите на британската организация, получената информация е била добра, но действията, които са предприети на базата ѝ, са били далеч от оптималните. Преди началото на войната основните проблеми, очертани от украинците, са били тривиални неща като цената на храните и горивата, както и корупцията. „Ако това е било използвано, ако това е било в основата за решение за инвазия - „ако влезем в Украйна, хората ще ни приветстват“, то информацията просто е била използвана много зле“, каза пред Свободна Европа Ник Рейнолдс от екипа на RUSI.

Кремълски интриги

В Русия обаче почти никой не говори срещу войната. Това се дължи основно на факта, че руските власти цензурираха всички опити за достоверно медийно отразяване на инвазията. Натискът от законодателите и регулатора Роскомнадзор доведе до спирането на дейността на независимите медии и редица социални мрежи. Стигна се дотам, че думите „война“ и „инвазия“ бяха забранени за употреба.

На 11 март се появи информация от друг журналист, известен с познанията си за службите и Кремъл, според която директорът на Пети отдел във ФСБ и заместникът му са били арестувани. Двамата са били заподозрени в отклоняване на средства, предназначени за операции в Украйна. Според разкритията на Андрей Солдатов двамата служители са били обвинени и в това, че съзнателно са подавали грешна информация за политическата ситуация в Украйна. „В качеството на анализите в Русия, които оценяват мястото на страната в днешния свят и отношенията ѝ с съседите ѝ, оценката за актуалните събития, виждам сериозно скъсване с реалността“, каза пред Свободна Европа Михалко Подоляк, един от ключовите съветници на украинския президент Володимир Зеленски. Според него руснаците "не разполагат с реална картина за това, което се случва по света, включително и в Украйна".

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Прочети цялата публикация