Управляващите приеха на първо четене закриването на спецсъда

Управляващата коалиция направи в сряда първата си крачка към изпълнение на едно от основните си предизборни обезщения – закриването на специализаните съдилища и прокуратури. Законпроектът бе приет ъс 134 гласа "за" и 73 "против", като управляващата четворна коалиция бе подкрепена от "Възраждане". Очаквано ГЕРБ и ДПС бяха "против". По време на дебата Христо Иванов (ДБ) коментира, че решението е за закриване на един политически съд, който е бил създаден, за да се избегне темата за реформа на прокуратурата "Специализираният съд и прокуратура, работейки по същия процесуален и материален закон, би трябвало да са просто инструмент за по-ефективно реализиране на наказателната политика, но се превърнаха в друго нещо. Те станаха символ за това как в България се упражнява властта и то в репресивния апарат", каза Крум Зарков (БСП). Острие на опозицията бе Дани Каназирева (ГЕРБ), която не е експерт по наказателно право, но се е вкарала в ролята на основен парламентарен защитник на специализираното правосъдие. Според нея обвързаностите на местно ниво ще доведат до значителни рискове пред борбата с организираната престъпност и корупция. Тя предупреди, че ще има и хаос с преназначението на специализираните магистрати. "Това, което ще свършите, е да поставите под риск висящите много тежки наказателни дела и да прехвърлите организираната престъпност по места, там където всички знаем, че тези групи, техните лидери и участници имат изградени трайни позиции и съответно не само не преодолявате тези зависимости, но и ги задълбочавате", каза Каназирева. По време на дежата тя многократно обяви, че закриването на органи в съдебната система не може да се нарече реформа. Димитър Гочев (Продължаваме промяната) отговори, че ако има местни зависимости в прокуратурата , главният прокурор трябва да реагира. "Главният прокурор Иван Гешев призна, че има информация за зависимости между прокурори и местни структурни. Защо не се е задействал и да започне дисциплинарни производства, за да контрира тези зависимости?", попита Гочев. "Защо ще искате да закриете специализираното правосъдие? Защото има хиляди томове дела по това правосъдие. И знаете ли какъв е предметът на тези дела – проституция, наркотици, наркотрафик. Ще се превърнете в пазители на всички тези, които българското правосъдие иска да изправи пред разпоредбите на закона и да ги обяви за виновни или невинни", каза Десислава Атанасова (ГЕРБ). Какви са фактите? До този момент няма нито една оконателна присъда за корупция по върховете на властта по обвинителен акт, внесен от спецпрокуратурата. За сметка на това има множество брутални скандали, като черепката на тортата е аферата "Осемте джуджета". Иван Гешев признава неохотно неуспехите, но твърди, че вината е Наказателно-процесуалния кодекс, а не в прокуратурата. Специализирана прокуратура е създаден през 2012 година с щат от 22-ма прокурори. През 2021 година щатът на спецпрокуратурата е 125 прокурори. Увеличението е близо шест пъти. Само командированите прокурори в институцията са 16, а съдебните служители са 106. Около 200 дела всяка година в спецпрокуратурата се водят на "специален надзор". Всеки непредубеден наблюдател би помислил, че това са наистина изключителни дела, които би трябвало да водят до тежки съдебни процеси, а прокуратурите да се борят като лъвове за присъди. Данните обаче показват друго. За десет години съществуване Специализираната прокуратура на първа инстанция са приключили с присъда след съдебен процес едва 382 дела. Това са едва по 40 дела на година. Спецпрокурорите са два пъти повече присъди (683) след сключване на споразумения с подсъдимите. Иван Гешев казва, че това е така, защото законът го позволява. Той законът позволява на прокуратурата и да не търси споразумения, но тя ги търси, а резултатите са занижени присъди. През миналата година около 40% от всички разследвания са били поставени на нещо като "трупчета". Колко работи един спецсъдия? През последните десет години в първоинстанционния Специализиран наказателен съд са работили средно по 20 съдии. На всеки спецсъдия се падат средно по 1.9 присъди и 3.4 споразумения годишно. Останалото е явяване по мерки за неотклонение, което се явява основната работа на спецсъдиите и спецпрокурорите. Още по-малко работа изглежда имат апелативните спецсъдии. От основаването на Апелативния специализиран наказателен съд в него работят по средно 13 съдии. Те са гледали общо 394 съдебни процеса за цялото време на съществуването на съда. Това са по 3 наказателни дела на година на съдия. За сравнение средната натовареност на наказателните съдии от Софийския апелативен съд е 11 дела на година. Какво представлява борбата с "мафията"? Главният прокурор говори за борбата срещу "мафията". Статистиката на Върховния касационен съд (ВКС) обаче показва друго. До този момент във ВКС е разгледал 192 дела на специализираното правосъдие. Тези от подсъдимите, които са осъдени, са признати за виновни за извършени от тях престъпления от компетентността на общите съдилища – районен и окръжен съд, а не по текстове от компетентност на специализирания наказателен съд. Близо 1/3 от всички дела са всъщност за кражба. Делата са вкарани в спецсъда, защото подсъдимите са обвинени едновременно за кражба и за участие в организирана престъпна група. Това е значителна част от "мафията", за която говори главният прокурор Иван Гешев. През октомври 2017 година управляващата коалиция ГЕРБ – Обединени патриоти с подкрепата на ДПС прокараха промяна в Закона за съдебната власт, която предвиди специално за спецмагистратите до 6 заплати допълнително на година като бонус за усилията. Това бе мотивирано от факта, че тогава парламентът прехвърли към спецправосъдието и делата срещу лицата с имунитет – т.е. корупцията по върховете на властта. На този фон шефът на апелативния спецсъд Георги Ушев попита управляващата коалиция дали искат да закрият спецправосъдието, защото са платени.

Прочети цялата публикация