Демокрацията губи почва пред авторитарните режими между Централна Европа и Централна Азия

Демокрацията бързо губи почва пред авторитарните режими в региона между Централна Европа и Централна Азия, според доклад на американската неправителствената организация "Фрийдъм хаус“, който бе публикуван днес и цитиран от БТА. Според доклада, озаглавен "Страни в преход 2022 г.: от упадък на демокрациите до авторитарна агресия“, миналата година за първи път през 21 век преобладаващият правителствен модел в този регион е "хибриден режим“, който комбинира елементи от демокрация и автокрация. От 2004 г. насам три бивши авторитарни страни са предприели демократични стъпки и са преминали в редиците на хибридните режими: Молдова, Косово, а вече и Армения. Според доклада обаче през същия период четири демократични страни са попаднали в сивата зона на хибридните форми на управление: Унгария, Черна Гора, Република Северна Македония и Сърбия. Руският президент Владимир Путин все по-силно позиционира Кремъл като опора за сходни автокрации в Европа и Азия, посочва неправителствената организация. През 2020 г. той подкрепи беларуския диктатор Александър Лукашенко, след като в страната избухнаха големи обществени протести срещу преизбирането му за президент с фалшификация на изборите. Путин оказа подкрепа и на президента Касъм-Жомарт Токаев по време на вълненията в Казахстан, породени от недоволство на гражданите от правителството и икономическото неравенство в страната. От 24 февруари Москва води безпощадна война за завоюване на съседна Украйна; ако усилията ѝ се увенчаят с успех, това ще е първият случай, в който авторитарна власт сваля насила свободно избрано правителство на друга държава в региона поне от края на Студената война насам, отбелязва докладът. Продължават да се влошават условията и в други утвърдени автокрации. Наред с Русия, Беларус и Казахстан, към най-зле представящите се страни, посочени в доклада, застават Азербайджан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, пише "Фрийдъм хаус“. Според неправителствената организация едва шест от 29-те държави в преход продължават да се вписват в определението "консолидирана демокрация“, като през 2004 г. тези страни са били осем. Става въпрос за Чехия, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения, всички от които са членки на НАТО и ЕС. Но дори и тяхното представяне през последната година е било по-лошо от обичайното. Най-зле се е представила Словения, като през този период премиерът Янез Янша е ограничил свободата на печата, подринал е общественото доверие в правосъдието и е раздели парламента, се посочва в доклада. Неотдавнашната смяна на властта в България (2021 г.) и Словакия (2020 г.) разкри тревожни модели на покровителство, конфликти на интереси и непрозрачни сделки. Бившите управляващи партии ГЕРБ и "Смер - Социална демокрация" очевидно са съживили вредните практики от периода непосредствено след прехода от комунизъм към демокрация, пише в годишния си доклад за състоянието на демокрацията по света "Фрийдъм хаус". Компрометирането на демокрацията, разкрито от новите национални и местни лидери в страни като България, Хърватия, Чехия, Словакия и другаде подчертава потискащата асиметрия между изграждането и разрушаването на либералните демократични институции. Както показва опитът на Унгария, Полша, а сега и на Словения, е относително лесно за недобросъвестни политици да увредят структурите на демокрацията и да подкопаят демократичната система. Подобни вреди върху демокрацията изискват доста повече време и усилия за възстановяването ѝ. България е начело сред държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа, чиито граждани са неудовлетворени от състоянието на демокрацията в страната (цели 62 процента са неудовлетворените). Резултатът е същият, както през миналата година, но все пак е висок, сочи проучване на Евробарометър. По индекс на демокрацията България (4,5) изпреварва Хърватия (4,25) и Румъния (4,36), но се нарежда след Полша (4,54), сочи проучването на Евробарометър, обхващащо държавите членки на ЕС от ЦИЕ. ЕС трябва в крайна сметка да започне предприсъединителните преговори с Албания и Република Северна Македония, като окаже натиск на България да вдигне ветото си срещу кандидатурата на последната, пише в доклада си "Фрийдъм хаус". Неправителствената организация посочва, че блокът трябва също да ускори разглеждането на молбите за членство на Грузия, Молдова и Украйна, намалявайки бюрократичните процедури, но едновременно с това запазвайки високи стандарти за ангажиментите, които трябва да изпълнят тези държави по време на предприсъединителния процес.

Прочети цялата публикация