Няма доказателства за убити българи в сблъсъците в Одеса на 2 май 2014 г.

Мина Киркова е завършила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност "Кино и телевизия". Професионалният ѝ път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ – България, на тема "Здраве на прицел". Загиналият по време на размириците от 2 май 2014 г. в Одеса "Иван Милев" не е от български произход; Няма установени факти за загинали българи на този ден в украинския град; Българският културен център не е бил умишлено опожарен. От началото на руската инвазия в Украйна активно се разпространяват неверните твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Особено популярна е историята за "българи, изгорени живи" по време на събитията в Одеса на 2-ри май 2014 г. Говори се конкретно за "българина инж. Иван Милев – жив изгорен в Одеса на 2 май 2014 – деец на българската общност". Чрез социалните медии и различни сайтове тези твърдения са достигнали до над един милион потребители. Събитията в Одеса се разиграват в контекста на остро противопоставяне между украинските граждани с проруски настроения, настояващи за федерализация на Украйна и привъържениците на Майдана, които са за запазването на единството на страната и за европейската ѝ интеграция. За улеснение и яснота в текста двете групи са обозначени като проруски и проукраински настроени граждани. Какво се случва в Одеса на 2-ри май 2014? Информация за случилото се на 2 май 2014 г. в Одеса е запазена от "Група 2 май" – сдружение, създадено от журналисти от местни медии, експерти и активисти. Те провеждат собствено разследване и събират архив с цялата налична информация за събитията от деня, който включва свидетелства на очевидци, интервюта с органите на реда, видеоклипове от сблъсъците в града. Украинските власти са критикувани остро от международни организации, сред които Върховният комисариат на ООН за човешките права за това, че години след събитията все още не е потърсена отговорност за убийствата, извършени на Майдана в Киев и в Одеса през 2014 г. Според доклад на организацията, публикуван броени дни след събитията в Одеса, случилото се там е довело до втвърдяване на позициите и изостряне на риториката на омразата. Отправен е и призив за мобилизация с цел включване в местните въоръжени групи в източните региони Донецк и Луганск. Каква е хронологията на събитията, представена в архива на "Група 2 май": В Одеса се играе футболен мач между местния отбор "Черноморец" (Одеса) и "Металист" (Харков). Преди срещата проукраински настроените феновете и на двата отбора излизат на шествие по улиците на Одеса, заедно с още местни активисти и жители на града – общо около 2000 души. В същото време, на площад "Куликово Поле" пред Профсъюзния дом е разположен палатков лагер на проруска група. Когато разбират за задаващото се шествие, протестиращите бързо събират хора за контрашествие. Техният брой е около 300 души, но според свидетелствата, те са далеч по-добре организирани. Проруските протестиращи се опитват да притиснат проукраинската група на една от големите улици в града. Започва стрелба и от двете страни и няколко души са ранени. Численото превъзходство на проукраинското шествие все пак оказва влияние и проруските протестиращи се разпръскват, като голяма част от тях се опитват да намерят убежище на покрива на Профсъюзния дом в центъра на града. Те са обкръжени и сраженията продължават. Свидетели информират, че и двете страни са хвърляли самоделни бомби коктейл "Молотов" едни срещу други. Използването им води до пожар в Профсъюзния дом. Вратата на сградата е залостена от проруските протестиращи, които са се барикадирали вътре. Пожарната служба не отговаря достатъчно бързо на повикванията и 42 души загиват при пожара. Полицията също не успява да реагира адекватно, въпреки че местните власти са предупредени за очаквана ескалация на напрежението. Разследването на "Група 2 май" заключава, че трагедията е резултат от провокация на проруските групи. По думите на Урс Швингер, цитиран от Дойче Веле, при идването си в Одеса те са били въоръжени. Кой е Иван Милев и бил ли е "изгорен жив"? Постове, многократно споделяни в социалните мрежи у нас, твърдят, че сред жертвите на сблъсъците в Одеса има и българин – "инж. Иван Милев". Нещо повече, внушава се, че предполагаемият му български произход има нещо общо със смъртта му – бил е "изгорен жив" от украинците. Кой е обаче е Иван Милев и има ли доказателства, че е българин? Единствената следа към човек с подобно име води към списъка с жертвите на пожара в Профсъюзния дом в Одеса, които по официална информация на украинските власти са починали от задушаване. Популярността на твърдението предизвиква и много потребители да потърсят истината за Иван Милев. Един от тях е блогът "Землевеж", където авторът установява, че името на загиналия в пожара всъщност не е Иван Милев. В списъка с жертвите на пожара от 2 май 2014 г. фигурира името Иван Мильов – на украински то се изписва така: Іван Мільов. На руски език името се пише по друг начин – Иван Милëв. Двете точки на буквата "е" обаче рядко се изписват в рускоезичните издания. Така, четейки списъка с жертвите от трагедията в Профсъюзния дом в Одеса на руски език, човек може да се заблуди, че става дума за Иван Милев, което не отговаря на официалната информация за жертвите на пожара. Българин ли е Иван Мильов? След смъртта на Иван Мильов в пожара в Профсъюзния дом, в Украйна възниква полемика именно около неговата самоличност. Някои медии публикуват, че Мильов е от гагаузки произход и е роден в Молдова, като дори се споменава, че гагаузката общност в Молдова ще плати за погребението му. Няколко седмици по-късно близките на Мильов пишат официално писмо до украинските медии, в което опровергават твърденията за произхода на загиналия. Според написаното от сестра му, публикувано в няколко медии, Иван Мильов е четвърто поколение украинец и е роден в Одеса. Никъде не се споменава, че този човек е от български произход. Защо тогава се твърди, че "българинът Иван Милев" е изгорен жив? На сайта на Асоциацията на българите в Украйна може да се открият сведения за човек на име Иван Милев. Този човек обаче изобщо не живее в Одеса, а в друга област на Украйна – Запорожие. Там той е основал местно българско дружество през 2000 г. Този човек обаче няма връзка със събитията в Одеса от 2014 г. В "Уикипедия" може да бъде открита и страница за мнимия Иван Милев, който е "бил изгорен жив" в Одеса. Сайтът вече е маркирал тази страница като съдържаща дезинформация. Основното сведение, на което се позовава тази страница в "Уикипедия" е интервю на Българското национално радио от 2015 г. с бесарабския българин Григорий Шишман. Той определя загиналия в Одеса Иван Милев като "български общественик". Интервюто може да бъде чуто тук , но в него не се споменава нищо за Иван Милев. Освен Иван Милев, в широко разпространената публикация се твърди и че още един българин е загинал по време на размириците на 2 май 2014 г. – Александър Николов. В пълния списък със загинали в деня на сблъсъците обаче не може да бъде открит човек с такова име. Запален ли е умишлено българския културен център в Одеса? Публикацията твърди, че българският културен център в Одеса е бил "опожарен". Това е далеч от истината – пожар в Българския културен център в Одеса е имало на същия злополучен ден – 2 май 2014 г, но той със сигурност не е бил "опожарен". По време на сблъсъците между двете протестиращи групи коктейл "Молотов" е ударил един от прозорците на седалището на Българския културен център. Той се намира на ул. "Вицеадмирала Жукова" 9. Това е точно до мястото, където са се водили най-ожесточените сражения между двете групи протестиращи – Гръцкия площад. Пред българския сайт eurochicago.com директорът на Българския културен център по това време Дмитрий Терзи казва, че тъй като сградата се намира в центъра на града, където са станали размириците, те също са станали обект на вандализъм. Официалната позиция на Министерството на външните работи от 2014 г. е, че българският културен център не е бил обект на целенасочено нападение и е понесъл минимални щети. Проверено: Противопоставянето между проруските и проукраинските активисти и въоръжените сблъсъци между тях нямат нищо общо с българската общност в града. Внушението, че украинците са извършвали престъпления на етническа основа срещу българи, не се потвърждава от събраните факти за случилото се. Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България срещу дезинформацията.

Прочети цялата публикация