26 април 1986 г.: Как СССР взриви АЕЦ "Чернобил"

Точно в 1.23 ч. след полунощ на 26 април 1986 г. избухва взрив в четвърти енергоблок на атомната централа „Ленин“.
Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.
Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ.
Грешни решения и нещастни стечения на обстоятелствата довеждат до фатална експлозия, обобщава "Дойче веле".
Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с нестабилен бетонен пашкул.
Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР приблизително $50 млрд. изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза в СССР.
Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г..
Защото въпреки катастрофата, Украйна и днес залага на атомната енергия? Наличните 15 атомни реактора осигуряват близо 60 на сто от енергийното снабдяване. “Ние сме бедна страна, трябва ни атомна енергия”, казва украинската министърка на екологията Хана Вронска. Някогашната атомна катастрофа почти не се дискутира в днешна Украйна.
“Хората имат други грижи – конфликтът с Русия, корупцията, колебливото правителство, бедността”, казва пред Дойче веле една сътрудничка в германското посолство, която е израснала в Чернобил.
Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 "ликвидатори", се водят за "пострадали от катастрофата" в Чернобил.
Около 300 души живеят и до днес в 30 км радиоактивна зона. Това са хора, които за нищо на света не искат да напуснат домовете си, макар и те да са заразени с радиация. Те живеят по правилата на натуралното стопанство. Започват да се връщат по домовете си няколко седмици след аварията...
Прочети цялата публикация



Удар по Украйна: Как Орбан и Фицо правят услуга на Путин
Сериозен удар по Белия дом! Бизнесът започва битка за възстановяване на $175 милиарда след отменените мита на Тръмп
Защо Радев днес е на политическия терен? Защото Сглобката му отне властта
Магърдич Халваджиян не продава покани за финала на "Като две капки вода"
Много БГ звезди са съпричастни към драматичните събития в Близкия Изток
Войната срещу Иран ще е от полза за Кремъл и в ущърб на Европа
Дезинформацията на хомейнистите трябва да бъде посрещана нащрек и на щик
В "зоната на смъртта": какво се случва с руската икономика
Руската пропаганда: Искаме българите да благоговеят пред Русия и СССР
Изборите на 19 април – начало, а не край на промяната
Резерва изненада Ливърпул и даде аванс на Уулвърхемптън (видео)
Комо и Интер в тактически шахмат, 0:0 отлага развръзката за Джузепе Меаца
Как стига интернетът до пистите: един ден с инженерите от CETIN на Банско
Лийдс - Съндърланд 0:1 /репортаж/
Американските военни остават в Германия
Франция свали ирански дронове в небето над приятелски страни
Мерц не е сигурен, че властта в Техеран ще бъде сменена в резултат на ударите по Иран
Мерц: Европа няма да приеме споразумение за Украйна, сключено без нейно участие