Истината за бурния живот и мистериозните последни часове на Мерилин Монро

През последните 60 години е невъзможно човек да обърне внимание на звездната кариера на секссимвола на Холивуд от 50-те години на миналия век - Мерилин Монро, без да се замислили какво е довело до нейната загадъчна смърт.

И все пак именно културният шок, който тя причиняваше приживе - излъчването на красота и харизма от екрана, докато бурният ѝ личен живот постоянно засенчва сериозните ѝ актьорски способности и амбиции - направи хората обсебени от преждевременната ѝ кончина.

От момента, в който 36-годишната Монро е намерена мъртва (или убита?) в дома си в Брентууд на 5 август 1962 г., за мнозина тя става загадка, която трябва да бъде разгадана, но същевременно и човек от плът и кръв, за когото трябва да се скърби.

Няма много информация за жената, родена като Норма Джийн Мортенсън, която да не е подложена на обстоен анализ през годините - от детството ѝ, прекарано между приемни семейства и непознаването на баща ѝ, през копнежа ѝ да има собствено дете, до аферите ѝ с високопоставени мъже и последвалите конспиративни теории, че любовният ѝ живот е довел до трагичната ѝ смърт.

Но както самата икона казва в новия документален филм "Тайната на Мерилин Монро": Как се пише история на живота? Защото истинските неща рядко влизат в обръщение. Обикновено се появяват фалшивите неща. Трудно е да знаеш откъде да започнеш, ако не започнеш с истината."

Филмът на стрийминг платформата Netflix започва с аудиозаписи от изследването, което журналистът и автор Антъни Съмърс започва през 1982 г., когато окръжната прокуратура на Лос Анджелис започва разследване на смъртта на Монро от свръхдоза барбитурати, предшестващо решението дали да започне задълбочено разследване.

През онези дни Съмърс е интервюирал хиляда души, от които 650 са записани на магнетофонни ленти, като две дузини от тях чуваме във филма.

Макар че по-голямата част от темата е добре проучена (като изключим другите безбройни задълбочени проучвания на живота и смъртта ѝ, този проект е изграден върху книгата на Съмърс "Богинята" от 1985 г.: Тайният живот на Мерилин Монро), противоречието между начина, по който светът е виждал актрисата, и реалността на нейния личен живот като суперзвезда, не спира да оставя въпросителни.

И ако не сте запознати с предполагаемата реална хронология на събитията, за която Съмърс претендира, че истината се е криела в края на някои добре подбрани телефонни обаждания, да го гледате как разказва за детективската си работа в това си качество може да бъде доста отварящо очите.

Ето всички случаи, в които историята на Мерилин ни накара да изкрещим пред телевизора "Ти заслужаваше много повече!":

Знаейки, че външният ѝ вид работи както в нейна полза, така и против нея (макар и предимно в нейна полза), Мерилин Монро иска повече от всичко да бъде възприемана като сериозна актриса.

"Ако съм звезда, хората са ме направили звезда... но аз искам да бъда прекрасна, разбирате ли?" - чуваме я да казва в аудиозапис. Друг път тя казва: "Това, което бих искала да постигна, е да бъда добра актриса, истинска актриса. Артист с почтеност."

Сред десетките стари клипове с интервюта, включени в документалния филм на Netflix, нейната колежка от "Джентълмените предпочитат блондинки" Джейн Ръсел разказва пред журналиста Антъни Съмърс, че са работили по цял ден, а Монро се е срещала с преподавателя си по актьорско майсторство през нощта. "Тя беше много умна и искаше да се учи", казва Ръсел и добавя: "и се интересуваше от всичко, което можеше да ѝ помогне да контролира кариерата си".

Джон Хюстън, който режисира Монро в един от първите ѝ филми, "Асфалтовата джунгла" от 1950 г., и в последния ѝ завършен филм, "Непригодните" от 1961 г., си спомня, че за първи път среща "много свежа, много привлекателна, по-скоро плаха, срамежлива" млада жена на прослушването, където тя "чете репликите си прекрасно".

А привлекателността ѝ надхвърля външния ѝ вид, отбелязва режисьорът. Въпреки че тя е "секссимволът на този век", той отбелязва, че през 80-те години на миналия век "изобщо не става дума само за секс. Жените се чувстваха по същия начин, както и мъжете. В Мерилин винаги имаше нещо дълбоко вълнуващо."

Монро се запознава със звездата на "Ню Йорк Янкис" Джо ДиМаджо, след като той се пенсионира, и двамата се срещат повече от година, преди да се венчаят в кметството на Сан Франциско на 14 януари 1954 г., което е втори брак и за двамата. И двамата искат да имат деца, но краткият им съюз е съпътстван от това, че не са на едно мнение за кариерата ѝ.

Известният с ревността си ДиМаджо е на снимачната площадка в деня, в който заснемат емблематичния момент с развятата от вятъра пола за "Седемгодишен сърбеж" пред манхатънския театър Trans-Lux на 52-ра улица, и избухва за това във фоайето. Говорейки със Съмърс, фризьорката на филма Гладис Уитън си спомня, че Монро е дошла на работа на следващия ден със синини по раменете. "С малко грим тя продължи да работи", казва Уитън.

Монро подава молба за развод през октомври същата година, като на пресконференция с адвоката си казва на репортерите: "Бракът ни не беше щастлив, той приключи за девет месеца, за съжаление. Не знам какво друго да кажа."

ДиМаджо, който има син от първата си съпруга, никога не се жени повторно, а адвокатът му Морис Енгелбърг, който е сред хората до смъртното му легло, когато умира през 1999 г., казва пред Vanity Fair, че последните думи на спортиста са били: ""Най-накрая ще мога да видя Мерилин".

Трайна травма в детството

Монро никога не назовава имена, но признава, че е била сексуално малтретирана в някакъв момент от детството си, когато е живяла в повече от 10 приемни семейства и е прекарала известно време в сиропиталище, докато майка ѝ е влизала и излизала от психиатрични клиники. Никога не е познавала баща си (предстоящ френски документален филм твърди, че разполага с нова информация за тази мистерия) и тази липса я преследва през целия ѝ живот.

"Тя познаваше хора, които бяха изпаднали в психоза от това, че са били малтретирани, и смяташе, че поне това е продоляла", разказва пред Съмърс приятелката ѝ - актрисата Пеги Фюри за отношението на Монро към насилието над нея. Монро веднъж казва, цитирана от Съмърс във филма на Netflix: "Знаех, че е грешно, но честно казано, мисля, че бях по-скоро любопитна от всичко останало. Никой никога не ми е разказвал за секса и честно казано, никога не съм смятала, че това е толкова важно".

Производителят на рокли и близък приятел на Монро Хенри Розенфелд твърди пред Съмърс, че Монро една вечер по време на парти игра, в която всеки споделял какво иска най-много на света, "казала, че иска да си сложи черна перука, да заведе баща си в бар, да го накара да прави любов с нея, а след това да каже: "Е, какво е чувството сега да имаш дъщеря, с която си правил любов?"

Монро е била безкрайно влюбена в драматурга Артър Милър, за когото се омъжва през 1956 г. А той вижда в нея... потенциал.

"Артър Милър смяташе, че тя е наистина интелигентна и има мозък, който никога не е бил култивиран. И точно заради това я ухажваше", изтъква приятелят на Монро Артър Джеймс пред Съмърс.

В Лондон, докато Монро е по д режисурата на Лоурънс Оливие в "Принцът и шоугърлата" през 1957 г., тя вижда някои от бележките на Милър, които са пръснати наоколо, и е съкрушена да прочете някои много нараняващи думи за това "колко разочарован" е бил от жена си и че е смятал, че тя е "някакъв ангел", но е грешал.

Междувременно тя разказвала на хората, че нямала търпение да приключи с филма (за който е номинирана за БАФТА за най-добра чуждестранна актриса), за да може да се прибере у дома и да роди дете на Артър.

Най-голямата рана в сърцето на Мерилин

След като прави спонтанен аборт през септември 1956 г. и губи извънматочна бременност през 1957 г., Монро забременява отново по време на снимките на филма "Някои го харесват горещо" през 1958 г. И въпреки че "през цялото време беше леко разконцентрирана", както казва режисьорът Били Уайлдър пред Съмърс, това е един от най-добрите ѝ и запомнящи се филми.

"Нямах никакъв проблем с Монро", подчертава Уайлдър. "Монро имаше проблеми с Монро. Тя имаше проблеми със себе си."

През декември същата година, след като приключват снимките, тя отново прави спонтанен аборт.

Не е на себе си

Когато Монро се явява на работа по филма "Непригодните", чийто сценарист е Милър, тя пие много и злоупотребява с наркотици - амфетамини, за да не спи, и барбитурати, за да спи.

"Много бързо разбрахме, че тя е проблем", казва режисьорът Джон Хюстън пред Съмърс. "Тя винаги закъсняваше на снимачната площадка. Понякога я нямаше цялата сутрин. Понякога беше добре. Понякога тя беше практически non compos mentis", което означава, че не проявява здрав разум.

Хюстън казва, че в хода на филма е разбрал какъв е проблемът и "спомням си, че един ден казах на Милър - връща се назад във времето стой, - че ако продължава с тези темпове, след две-три години ще бъде или в болница или мъртва". И казах, че всеки, който ѝ позволи да взема наркотици, трябва да бъде застрелян."

Три дни след приключването на филма "Непригодните" колегата му Кларк Гейбъл получава четвърти сърдечен удар и умира 11 дни по-късно, на 16 ноември 1960 г.

Монро и Милър се развеждат през януари 1961 г.

Монро прекарва четири дни в психиатричната клиника "Пейн Уитни" в Ню Йорк, а репортерите и фотографите я чакат в момента, в който излиза, след като са получили съобщение, че е там, за да се лекува от пристрастяване към сънотворни.

"Чувствам се прекрасно, благодаря ви", отговаря тя на въпроса как се чувства.

В настроение за любов

Монро става сравнително близка със семейството на психиатъра, който я лекува през последната година от живота ѝ, д-р Ралф Грийнсън. Той умира през 1979 г., но съпругата му Хилди, дъщеря му Джоан и синът му Дани разговарят със Съмърс за проследяването на последните дни на актрисата, които, както той обяснява в началото на филма, са били неразривно свързани с ранните ѝ дни.

Дани Грийнсън разказва на Съмърс, че баща му никога не е имал пациент, който да умре от самоубийство, и че никога не е лекувал никого толкова "нестандартен", колкото Монро. "Усещането му беше, че заради това, което тя беше, никога не можеше да бъде хоспитализирана", каза Дани, "така че, като се има предвид, че не можеше да направи това, усещането му беше, че най-добрият шанс, който имаше, беше да се опита да я лекува по този изключително необичаен, нестандартен начин, по който го правеше", включително и чрез телефонни обаждания към дома ѝ.

Синът признава, че винаги е смятал, че холивудската публика е противна, но е харесвал Монро и е оценявал факта, че тя е споделяла неговите леви възгледи в политиката.

Джоан си спомня, че Монро ѝ е разказала за "наистина страхотен, много спретнат и сладък" нов мъж в живота ѝ. Актрисата споделила, че той е твърде важен, за да го назове, а вместо това го нарича само "генерала".

Афера, която трябва да се помни

Според множество биографи на Кенеди и Монро предполагаемата афера на актрисата с президента Джон Ф. Кенеди се е случила по време на неговия мандат като президент и до голяма степен нейното място е Калифорния. Той отивал там уж за да посети своя зет и член на Rat Pack Питър Лоуфорд, който организирал разгулни партита в дома си в Малибу, както си спомня пред Съмърс бившата съпруга на Дийн Мартин - Джийн Мартин.

Но се смята, че "генералът", за когото говори Монро, е главният прокурор на САЩ Робърт Ф. Кенеди, по-малкият брат на Джон, който е женен и баща на 10 деца с още едно на път, когато е убит през 1968 г.

"Питър очевидно щеше да е нещо като сводник и на двамата Кенеди", казва Джийн за Лоуфорд, който планира събирания, служещи като параван за тайни срещи.

Монро "говорела съвсем открито" за чувствата си към Боби Кенеди, казва пред Съмърс нейният приятел Артър Джеймс. "О, това беше силна любов и възхищение."

На неподходящото място в неподходящото време

Тъй като Студената война е в разгара си, ФБР води досие на Монро, документиращо предимно интересите ѝ към лявата политика и евентуални комунистически връзки или симпатии от нейна страна. (Милър е член на Лигата на американските писатели, в която членуват редица комунисти, от 1935 до 1943 г. и прекратява приятелството си с Елия Казан, след като режисьорът назовава името му пред Комисията за неамериканска дейност към Камарата на представителите).

В допълнение към този контрол Монро попада и в центъра на продължителната вражда на администрацията на Кенеди с профсъюзния лидер Джими Хофа, който е помогнал за събирането на подкрепа за избирането на Кенеди, но след това е набелязан от Министерството на правосъдието на Боби. Затова той наема частен детектив, който да издири мръсни тайни на братята, издава частният детектив Фред Оташ, и това включва подслушване на домовете на Лоуфорд и Монро.

Междувременно Монро най-накрая се сдоби с това, което трябваше да бъде нейното безопасно място - къщата ѝ в Брентууд. "Баща ми я насърчаваше в това да притежава свое собствено място и да пусне корени", спомня си Джоан Грийнсън. "Силно я вълнуваше създаването на свое собствено семейство."

Последни снимки

През април 1962 г. Монро започва снимките на филма "Something's Got to Give" (с участието на Дийн Мартин). Както предава медицинската сестра на Джордж Кюкор, Робин Торн, на Съмърс, режисьорът е предполагал, че Монро ще се превърне в най-популярната актриса на своето поколение, ако не и на целия век - но е смятал, че най-добрата ѝ работа ще дойде едва на по-късен етап от живота.

"Тя имаше голям, неизползван драматичен талант", каза веднъж той.

Джон Хюстън също е казал за Монро, че тя "за всичко се впуска в личния си опит. Тя достигаше до себе си и извличаше от себе си нещо, което беше уникално и необикновено. Тя откриваше в себе си неща за женската природа. Тя нямаше техника, всичко идваше от самата нея. Не беше само Мерилин, тя беше Мерилин плюс."

Исторически рожден ден

Няколко месеца след историческото изпълнение на Монро на "Happy Birthday" за президента Кенеди в "Медисън Скуеър Гардън" на 19 май 1962 г., според многобройните свидетелства, Боби ѝ казал никога повече да не се обажда нито на него, нито на Джон.

"Тя беше наранена, ужасно наранена, когато ѝ беше казано директно никога повече да не се обажда и да не се свързва нито с Робърт, нито с Джон", казва приятелят ѝ Артър Джеймс пред Съмърс. "Това беше заповед. Джак не се е свързвал с нея, а Боб го е направил. И това я уби."

Загадъчните последни часове на Мерилин

Според добре познатия разказ за последните часове на Мерилин нейната домашна помощница Юнис Мъри си спомня, че актрисата се е оттеглила в спалнята си в 20:00 ч. на 4 август 1962 г. Около 3 ч. през нощта Мъри се събудила и видяла, че светлината в спалнята на Монро все още свети. Вратата била заключена и никой не отговарял, затова Мъри се обадила на д-р Грийнсън.

След изненадващото обаждане той пропътувал километър и половина до дома на Монро и видял през прозореца на спалнята звездата, която лежала в леглото си по корем. Полицията била повикана малко след това - в 4:25 ч. сутринта.

Съмърс обаче разкрива друга версия на събитията, според която Монро технически все още е била жива по време на пътуването с линейката до болница "Сейнт Джон" в Санта Моника, а след като е починала, е била транспортирана обратно до дома си.

Всичко това уж е трябвало да даде на Боби Кенеди достатъчно време, за да стигне до летището и да изчисти дома на Монро от всякакви следи от връзката ѝ с някой от братята. Но въпреки купчината инсинуации и сочене с пръст, заключението на Съмърс все пак е, че Монро е взела твърде много приспивателни сама, вследствие на което е починала.

Дали е имала намерение да се самоубие, или е било инцидент, остава неразрешима загадка, макар че душевните и емоционални травми, довели до тази нощ, карат нещата да изглеждат така, че тя е била достатъчно нещастна, за да не се интересува от това, което ще се случи с нея след поглъщането на фаталния брой хапчета.

Отбелязвайки колко "прекрасен" е бил с нея Кукор на снимачната площадка на филма "Something's got to give", който така и не е завършен, Монро казва: "Да бъдеш щастлив е почти толкова трудно, колкото да се опитваш да бъдеш добра актриса. Трябва да работиш и върху двете."

Разследването на окръжния прокурор на Лос Анджелис през 1982 г., започнало в резултат на подновените спекулации, че Монро е била убита заради политическите си връзки, отново потвърждава първоначалните заключения от 1962 г.

"Въз основа на доказателствата, с които разполагаме, се оказва, че смъртта ѝ може да е била самоубийство или да е настъпила в резултат на случайно предозиране с наркотици", заявява на пресконференция тогавашният окръжен прокурор Джон Ван де Камп.

"Позволете ми да изразя слаба надежда, че на Мерилин Монро ще бъде позволено да почива в мир.", завършва той.

Прочети цялата публикация