МОН ще плати 20-те милиона на университетите срещу по-високи изисквания към преподавателите

Образователното министерство ще преведе заложените в Бюджет 2022 допълнителни 20 млн. лв. за повишаване на заплатите във висшите училища след реформа на системата за атестация на преподавателите, става ясно от съобщение на ведомството на акад. Николай Денков. В последно време опозицията критикуваше министъра, че бави допълнителните средства за висше образование. Предвижда се до два месеца от влизането в сила на публикуваните за обсъждане промени в атестацията всяко висше училище да представи в МОН правилник за атестиране на академичния състав, съобразен с приетите на национално ниво критерии, показатели и методика. После специална комисия към министъра ще оцени правилниците и ще предложи как да се разпределят 20-те милиона лева за допълнително заплащане на преподавателите. МОН публикува в четвъртък актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Освен това министерството е разработило и общ подход за академично израстване на преподавателите в университетите и тяхната периодична оценка (атестация). Той се основава на единни критерии, съобразени със спецификите на професионалните направления и научните области. Това предвиждат два пакета от промени в подзаконови нормативни актове, публикувани за обществено обсъждане до 30 май 2022 г. Новите минимални изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте области на висше образование и съответстващите им професионални направления. Те обвързват постиженията на кандидатите с възможностите за тяхното академично израстване. Критериите в таблиците с наукометрични показатели са разпределени в три групи. В първата група са научните постижения и постиженията в художествено-творческата или спортната дейност в зависимост от конкретното професионално направление, както и отзвукът на тези постижения в научната литература. Показателите отчитат брой научни публикации, включени в базите данни Web of Science и/или Scopus, монографии, дисертации, научни публикации в специфични за даденото направление бази данни, цитирания и т.н. Минималният брой точки, необходим в тази група, е по-висок за научните организации, отколкото за университетите. Показателите от втората група са свързани с възпроизводството на научния състав и включват научно ръководство, изготвяне на учебни помагала за студенти и обучение извън учебния план. Тук от значение е дали ученият е ръководил успешно защитили докторанти, дипломанти, постдокторанти, дали е публикувал учебник или помагало, дали има лекции в чужбина или водени курсове и др. Минималният брой точки, необходим в тази група показатели, е по-висок за висшите училища, отколкото за научните организации. Показателите от първите две групи са в голяма степен общи за всички професионални направления. В третата група са показателите, свързани с приложението на научните знания, които са специфични за отделните професионални направления. Тук са от значение получените средства от научни и иновационни проекти или по програмата „Еразъм“, ръководството на и участието в такива проекти, наличието на научно-популярни публикации, участието в изготвяне на стратегически документи, в квалификация на учители и др. Въвежда се обща методика за атестиране на преподавателите във всички държавни висши училища. Тя е изготвена в съответствие с целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. Нейната задача е да осигури висока квалификация на целия академичен състав, като стимулира постоянното актуализиране на знанията, уменията и компетентностите на преподавателите. С предстоящите промени ще се регламентират нормативно общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател трябва да постигне съобразно своето академично ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Възприемането на подобен подход ще повиши мотивацията на преподавателите и ще създаде допълнителен стимул за млади учени, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път. Методиката включва няколко различни показателя. Един от тях е учебно-преподавателската дейност, която се измерва чрез учебната натовареност. Друг е студентското мнение, което се отчита по правила, утвърдени от Академичния съвет на съответния университет. Атестирането включва също резултатите и отзвука от научните постижения на преподавателите, участието им във възпроизводството на научния състав и приложението на научните им резултати по показатели, съобразени със спецификата на конкретните професионални направления и научни области.

Прочети цялата публикация