Кои са пеласгите. Бяла земя

Когато ме питат: "Защо в тезите си използваш преди всичко езикови доказателства?", аз отговарям: "Защото Бог е Слово."

С това изречение започва Евангелието на Св.Йоан, но отвъд всички идеи, които е вложило в него човечеството, то е просто "буквален" превод на първия знак от арамейската азбука - "alof" - "aloh". На арамейски "Aloh" означава Бог, което мигновено ни препраща към "аллах", но, разбира се, арабите са заели тази дума в една много по-късно епоха. В арамейското "Aloh" веднага се откроява понятието "loh" - Логос, Слово, Слог.

Арамейското А-Б звучи така: "Алох (Алоф) Байт", като "байт" (байто) е "къща" в ежедневния език, който и днес се говори в мъченическата земя на тоя древен народ, разделена между Турция, Сирия, Ливан, Израел и Ирак. Но "байт"може да означава и "бит", а също и "битие". Така че още с първите си букви арамейското писмо ни обявява: "Бог е" или "Боговете са (живеят, съществуват)".

"Aloh" изразява божествената същност -Логоса - в чистата ѝ форма. Но всички най-древни религии се характеризират с двуначалие - Добро и Зло. Бог Баал (Бел, Балох), Доброто начало, е във вечна борба с Молох (Абсолютното Зло, Сатана, Дявол). В арийския свят този антагонизъм се изразява на езиково и писмено равнище най-често чрез противопоставянето на звуците и буквите "б" и "м":

добро, благо, bonum, bene -

зло, malum, mal, male

битие, vivere (лат. ), като началният звук v e вариант на b -

сМърт, marg (иран.), mors, mort, morte

бяло, alBa (лат.), blanc, bianco -

черно, мрак, mela, melasa (гр.)

голям, бая, бол, big -

мал, малък, small

Антагонизмът между Баал и Молох се проявява и в противопоставянето на мъжкото и женското начало:

баща, pater (звуците p и b често преминават един в друг), babbo, бат, батко, брат -

майка, mather

В древните религии жената е потенциален служител на Злото, изкусителка - виждане, което е отразено и във Вехтия Завет (Тората), както и в християнската практика(без да почива на нищо, казано в Четвероевангелието, напротив, Исус защитава жената), явно следвайки дохристиянската традиция. Колкото и почитана да е Богинята Майка - Ма, нейната земна (черна) природа я противопоставя на мъжкото естество Ба, Бе, управлявано от по-висши стихии, първородно и по-близко до небесното, "бялото" начало - Баал, Baloh.

Дори само чрез българския език, предвид универсалността му, можем да преведем името или по-скоро епитета (защото имената на върховните богове са непознаваеми), Baal като "Бял". Това име (епитет) съществува и във вариант Bel, което във всички латински езици означава "красив" и очевидно произлиза от думата "бял", отразявайки разбирането, че бялото, белият цвят, бялата кожа, са красиви. Но защо върховният Бог на Доброто се свързва точно с понятието "Бял"? Отговорът на този въпрос може да разсече един гордиев възел в нашата историческа наука и да разреши един отколешен спор, разгорял се особено напоследък между изследователите, числящи се към т. нар. ново или алтернативно историческо познание. Това е крайъгълният проблем на българската историография, занимаваща се с дълбоката древност, а именно: "Кои са тайнствените пеласги, основоположници на европейската цивилизация?"

Известно е, че на гръцки "пелагос" означава "море". Всъщност тази дума се използва най-вече, за да се обозначи Бяло (Егейско) море, а иначе "море" на гръцки език е "таласса", очевидно произхождащо от тракийското и българско слово "талаз", вълна. Винаги съм се питала откъде е взело името си "Бяло", това море, което свързваме с люлката на европейската култура - дали от някакъв особен цвят на водата или от минералите на скалите по крайбрежието и дъното? Отговорът за мен дойде неочаквано, в деня на Света Пелагея. Някак случайно и лениво се заинтересувах от произхода на името на тази, както ми се струваше, не толкова важна светица и открих, че то означава "морска". Щях да се задоволя с това обяснение, ако текстчето не съдържаше в края си добавката, че "пелагея" значи и "отвъдморска земя". Една позната камбана зазвънтя в мен и щеше да пръсне гърдите ми!Трябваше само да заменя "п" с "б", защото често гърците произнасят и записват като "п" българското и тракийско "б". Полученото "Бела- гея" изведнъж сякаш раздра плътната завеса пред очите ми. "Бела - гея", Бялата отвъдморска земя, можеше да бъде само Атлантида, великата цивилизация, чиито оцелели синове са дарили своя културен модел на новото човечество.

Внезапно всичко се подреждаше и заставаше на мястото си - имената на древни градове като македонската столица Пела (Бела), идентични с тези на множество селища в днешната българска територия - Бяла, планината Беласица и пр. и пр. подобни названия указваха местата, където са живели техните оцелели общности, обкръжени от "новите хора". В басейна на Бяло море, по неговите архипелази и специално на о-в Крит тяхното присъствие е било особено интензивно, ето защо морето е наречено "Бяло". Имена на митични герои като Пелий, цар на Йолк, син на Посейдон (Посейдония е друго название на Атлантида) и Пелей, съпруг на морската богиня Тетида, баща на Ахил, намираха своето истинско звучене като Белий и Белей (Бельо). Всъщност в атлантския произход на Ахил бях сигурна и преди (посочвам го и в книгата си "Атланти и чудовища"), имайки предвид, че е син на морска богиня, че е внук на Еак, един от съдиите в подземното царство, че доспехите му са изковани от самия Хефест и че поданиците му са наречени"мирмидонци"т. е. "мравки", сякаш са гледани отгоре надолу от същество с наистина колосален за човешките мерки, ръст.

Заключението, че понятието "Бял" - "Баал" е свързано с атлантската раса, се потвърждава и от названието "Беловодие" на подстъпите към Шамбала, чийто смисъл, според мен, освен очевидния "бяла вода", е и "път, вход, водещ към страната на Белите". Белуха се нарича и най-високият връх на Алтай, свързан, според съвременните руски изследователи, със следите от прастара култура, както и чрез дълбоки подземни галерии - с Хималаите.

По такъв начин понятието "пеласги", транскрибирано като "беласги" придобива по-отчетлив силует. Според древните гръцки автори елините са грабнали голяма част от културните си достояния именно от пеласгите, нещо повече, Херодот твърди, че атиняните, най-цивилизованите гърци, са кръвна и духовна сплав от елини и пеласги. Омир, за чийто тракийски, а не гръцки, произход многократно съм привеждала доказателства, в прекрасното си описание на Крит в "Одисея" (XIX Песен), съобщава за няколко етноса на острова, сред които се откроява "племе свещено пеласги". Но той не се спира на никакъв техен характерен физически белег, вероятно защото съвременниците му са били наясно как са изглеждали пеласгите, а може би и защото пеласгите - "беласги", по негово време вече са изгубили много от специфичните черти на атлантите. Това ме навежда на следната мисъл - в латинските езици суфиксът "-asc", "-asca", "-accio", "-asse", прикрепен към дадена дума, означава дериват, влошено качество, подобие на истинското. Възможно е в древността този суфикс да не е придавал негативния смисъл, който носи сега, а просто да е имал значение на "потомък", "произлизащ от".

Според мен "пеласг", "беласг", в случай, че не означава директно "атлант", "идващ от Бялата земя - Бела-гея", може да има смисъл на "потомък на атлантите, белите", в чиито жили вече тече кръв, смесена с тази на новото човечество. Един "метис" - в най-благородния смисъл на тая дума - носител на културата и бялата кожа на своите атлантски деди, но изгубил грамадния ръст, придобил в голяма степен физическите черти на съвременния човек. Той вече е посредникът и транслаторът на цивилизационния модел. В книгата си "Атланти и чудовища" заявявам, че атлантите са родоначалници на тракийските династии (факт, отразен в т.нар. древногръцка митология), че са предали своите познания и са смесили своята кръв, както с тази на траките и българите, така и с тази на други древни народи. Според мен бялата кожа на ариите е наследство от атлантите. Те стоят в основата на физическия облик и творческия потенциал на бялата раса.

Интересно е как атлантите са назовавали своята раса. Производното от Атлантида (Посейдония) слово "атланти" явно е обозначение на техния географски произход - подобно на "европейци", "африканци"- и може би дори не е самоназвание, а им е дадено от новото човечество - така, както зовем (понякога съвсем погрешно) коренните жители на Новия свят "индианци", "американци" и пр. Кое специфично слово обаче са употребявали самите те, за да изразят за себе си това, което ние влагаме в понятието "човек" - т.е. собствения си вид и произход?

Убедена съм, че това е думата "Бог" - да, точно това звучащо като гонг слово, влязло без промени и примеси в лексиката на българите, техните най-преки наследници, а оттам и в речника на други народи. Удивително е на колко места по цялата планета е разпространено това обозначение и навсякъде, където се среща, то има почти еднакво звучене и сходен смисъл:

град Богор в Индонезия

планина Бокор в Камбоджа

Gmina Bogoria, воеводство в Полша

град Бангор в Уелс

град Бангор в Сев. Ирландия

езеро Богория в Кения

село Богория в Бопалгар Техсил

(Bopalghar Tehsil), Джодпур, Раджастан, Сев. Индия, до границата с Пакистан.

Още по-интересно е, че големият град Бопал, столица на днешния щат Мадя Прадеш, е основан през 11 век от владетел на име Божа Дева от династията Парамара, начетен познавач на Писанията. На 28 км от Бопал (име, което носят и други селища в Индия), се намира древният център Божпур, известен с паметниците си, сред които е най-старият храм, посветен на Шива - Божешвар, останал недовършен. Смята се, че храмът е предназначен за царствени погребения и наистина, в зоната са открити триметрови скелети на исполини. Съществува индоевропейски език, наречен божпури, който се говори в Индия и Непал.

Римските историци Плиний Стари и Страбон съобщават за царе на име Бокх (Богус) и Богоду (Богодух?), владетели на Мавритания. В тази епоха това е бяла страна, населена с гетули. По името на Богоду, тя започва да се нарича Боготиана. Не смятам, че са случайни и названията на аристократичните рангове в старата българска държава - боили (високи, висши), багаини и багатури. Понятието "big"- "голям" в английския език,според мен,също произлиза от "Бог".

От особено значение е и названието Багала на превала, водещ в долината Рингмо и свещеното езеро Паксунда( на непалски: Белоснежното езеро), сочено от ведическата традиция като вход към Шамбала.

Тези и много други имена и факти, ме карат да заключа, че именно "Бог" за атлантите е словото, съответстващо на понятието "човек" и "човешки род " за нас. Не всички "богове"са загинали вкупом при катаклизма, потопил континента-майка. Тази глобална цивизация е покривала цялата земя и колониите ѝ дълго след потопа са били огнища на културно онаследяване. Един любопитен детайл към казаното дотук, е фактът, че магьосниците от втори ешелон на религията вуду, разпространена първоначално по западното(атлантическо)крайбрежие на Африка, намиращо се срещу вероятното местонахождение на Атлантида в океана, се наричат "бокори" - явно, те са част от човеците, попили "черната страна" на тази "бяла" цивилизация.

Българският народ е единственият, който всеки ден хилядократно обявява на света своята принадлежност към расата на Белите Богове със самото произнасяне на местоимението "Аз!". В това местоимение 1 л.ед.ч. , което всеки от нас изрича, отнасяйки го към собствената си личност, се съдържа съкровеният български генетичен код. Ето защо:

Неотдавна бе доказано, че понятието "Аси" – "Асени", "Асини" с което са назовани скандинавските богове, обитаващи небесната страна Ас-гард (Ас - град), означава "Бели". Същото название носи монетата аспра - сребърна, бяла (тракийска, а не гръцка дума), както и множество планински върхове, наречени "Аспромонте" (Бели връх) в Италия. Великата българска династия Асеневци, извела нашата държава към една от епохите ѝ на най-светъл възход, носи двойно потвърждение на своята расова и духовна наследственост - Асен Белгун. Известно е, че цар Калоян е бил красавец (това е запечатано в името му) с огромен ръст - над два метра.

Аз стигам още по-далеч, като разкривам съкровището, вложено в нашето българско "аз" (тавтологията не е случайна). Асен-белгун е всеки с кръв и род български. Откривам това наследие и в името на цял континент, най-големия на земята - Азия, утроба, люпилня на древни цивилизации. Той е бил "бял" преди взривното размножение и завоеванията на жълтите народи. Нещо повече - дръзвам да "изляза на борба със стихиите" и да заслужа гръм и мълнии да се посипят по главата ми, защото ще оспоря един наш сакрален културен възглед, осветен от традицията и авторитетите на епохата от Възраждането насам - тълкуването на нашето А-Б. Смея да разчета в първите знаци на българската азбука - Аз Боуки - посланието: "Белите Богове. . . ".

Всъщност няма никакво светотатство - писменият знак, буквата (законът), са дар за човечеството от Боговете. Арамеите винаги са знаели, че тяхното понятие за буква - "агарта"- е идентично с названието Агарти, другото име на Шамбала, страната на Безсмъртните.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА - откъс от новоизлязлата ѝ книга "Кръвен данък"

Прочети цялата публикация