Рамазан-Байрам при столетницата Насибе

Вчера и днес при мюсюлманите е голям празник - Рамазан Байрам! По-младите целуват ръка на по-старите родители и искат прошка. Отидохме със сина ми при баба Насибе , която е на 101, кара 102, и целунахме ръка на жената родила единадесет деца, на жената, която на тия години не се оплаква, смее се, радва се на живота и за всичко благодари на Бог! На 101 навършени години тя ми прочете наизуст на арабски език три молитви /сури/ от Корана. "Ал хам дулила!" - благодарим на Бог - с това започва, с това завършва баба Насибе, а между другото два дни не е спряла да посреща внуци, пра, пра-пра внуци, знае имената на всички и ги очакваше с нетърпение. Цяла година събира в един вързоп по 5 лв за да даде на всичките внуци и правнуци. Такъв е адета при тукашните мюсюлмани, след като малките целунат ръка на старите те им дават по някой лев за бонбони. Нещо като сурвакането при християните. Сладкодумната и вечно усмихната баба Насибе обожава "американската газирана напитка с черен цвят"! "Пепси", "меринда" и "фанта" не поглежда, казва, "че нищо не струват", обича само "количка" в кенчета и кафенце!

Посрещна ни нейната дъщеря Елфиде, която неуморно се грижи за майка си, угажда ѝ на всички капризи, защото обича и уважава майката, която е дала живот на единадесет чада. Турците са невероятно гостоприемни хора. Байрамът е особен празник за тях. Баба Насибе беше се нагиздила с нови дрехи, нови ярки терлици, нова модерна кърпа на главата , а ръцете ѝ бяха каносани - древен източен обичай. Почерпиха ни , разбира се, с великолепна турска домашна баклава и "американска газирана напитка с черен цвят". Баба Насибе като видя "колата" очите ѝ светнаха и веднага протегна чашка да ѝ сипат. "Казвайте по-често : Благодарим ти Господи!" ни посъветва столетницата.

В превод от арабски Насибе означава "късметлийка". Насиб на арабски е късмет. Със сигурност е така, защото усмихнатата баба от първомайското село Езерово вече е на 101 години, кара 102. Жизнерадостна, весела, приказлива, може да изрецитира наизуст молитви от Корана!

Родила е 11 деца, повечето на нивата, където с камък е късала пъпната им връв и е продължавала да работи! През живота си лекар не е видяла и хапче не е пила! Обича кашичка от коприва и пие много кафе и кола.

Насибе Сюлейман Хашим е родена на 10 март 1921 година в Керезтърлъ, днес Йончево, махала на известното село Паничково по пътя от Асеновград за Кърджали. През 1959 година се преселва в Сърница. Омъжва се едва на 16 години, а година по-късно ражда първата си рожба. След като късала пъпната връв с камък, измивала ги, повивала ги в престилката си и им правела люлка от бохча на дървото. Първият ѝ мъж се казвал Сюлейман, бил добър човек и грижовен съпруг, но починал рано. Оставил я вдовица с три момичета и две момчета. Споходила я и нова мъка - първородният ѝ син загинал нелепо по време на лов с приятели.Понеже не се гледало с добро око на самотна жена, близките ѝ я омъжват повторно за Бехчет.

Вторият ѝ мъж бил сирак, по млад от нея с десет години

От него има още шест деца - три момчета и три момичета. Последните ги ражда на 42 години. Елфиде и брат ѝ Мустафа са близнаци, родени 1962 г. в болница, всичките предходни са родени вкъщи и на нивата.

Записвала ги по две, за да не се разкарва до Кърджали всяка година. Не помни месеците, когато е раждала. Казва, че едните са родени по жътва, когато със сърпа са жънели, а другите помни, че ги родила на посев. Но кой да знае, че Бехчет е страдал от тежка бъбречна недостатъчност. По онова време хората по селата не са се изследвали, не са ходили на доктор. Така и Бехчет се споминал рано. За зла участ и шестте му деца наследяват проблемите с бъбреците и всички са на хемодиализа. Трима вече са починали, а на другите медицината им помага да оцелеят. Децата на баба Насибе от първия ѝ съпруг, освен нелепо загиналия първороден син, са живи и здрави и са на по 80 години.

Цял живот Насибе се е трудила на къра от тъмно до тъмно. Засявали декари с жито, гледали и много картофи. Имали хамбар, мелели брашно. От царевица си правили олио. Имали и един декар с тютюн.

Баба Насибе помни всичко! Не бях виждала по-бистър ум от този на тази стогодишна селска жена!

Разказва за чумата и испанския грип, а сега знае дори за ковида!

Смята, че новият вирус е пратен от Аллах, защото хората са станали много лоши, направо зверове. Младите пък страдали и боледували, защото не уважават родителите си, не се молят и нямат страх от Бога.

Столетницата е преживяла няколко войни. Помни как минавали войниците през селото, а тя ги хранела и им месела питки за път. Не може да забрави и тътена на самолетите, които прелитали над селото.

"Страшно беше. Избягахме в гората. Ядяхме каквото намерим, печехме на жарта питките“, разказва баба Насибе. Никога не е имала ток и вода в къщата си. Вода носели от бунара, светели си с фенери. Не знае какво е болница, дори и последните си деца искала да ги роди вкъщи, но родата настоявали за болница, защото била вече на 42, пък и носела близнаци.

Насибе никога през живота си не е взимала детски надбавки или социални помощи, не е знаела към кого да се обърне и къде да отиде. Не познавала законите, останала си и неграмотна, но пък може да брои парите. Свикнала е да ходи пеш десетки километри всеки ден. Така стигала до Искра и Драгойново, където заменяла жито срещу въглища. Стоката я товарела на магарета, а тя ходила пеш до него.

Духът ѝ е точно толкова здрав и бодър като тялото ѝ. Докато ѝ бях на гости, беше в прекрасно настроение, непрекъснато се смееше и много ми се радваше.

Сред тежките спомени е как заради Възродителния процес през 1989 г. се преселва в Турция. Заедно с повечето ѝ деца, братя и сестри. Но след време се завръщат от Измир и се установяват в село Воден. От двадесет години живее в Езерово при последната си дъщеря, близначката, която взема майка си при себе си, след като остава вдовица.

Баба Насибе казва, че е много щастлива, защото, където и да живее, е сред наследниците си, а те са много - над 55 внуци, правнуци и праправнуци - 4 поколения. Невероятно е, че помни всекиго по име и знае всеки внук на кое от децата е син или дъщеря. Двете с дъщеря ѝ Елфиде живеят добре, не се оплакват, с двете пенсии се оправят напълно.

„Човек, като си знае сметката и масрафа, винаги ще стигнат парите“,

твърди Елфиде. Къщата, в която ме посрещат, блести от чистота! Стените са боядисани, килимите са нови и чисти, навсякъде ухае на ново и чисто. Носи се миризмата на хубавото турско кафе, с което ме почерпиха. Баба Насибе обожава напитката, може да изпие десет кафета на ден и нищо и няма. Има пулс и кръвно на космонавт!

Сред малкото ѝ капризи е, че не яде вчерашна манджа, иска прясно сготвена!

Иначе казва, че през живота най-много е яла коприва, лапад и картофи и че те са я докарали до тия сто години. Любимото ястие на столетницата е каша от коприва, качамак със сиренце и кешкет (вид жито)! На младини си спомня, че е яла много люто, сега заради дъщеря ѝ не готвят люти манджи, иначе би си хапнала.

На стари години си позволява пастички, тортички с газирани напитки. Често пие компоти вместо вода.

Насибе е единствената останала от нейните десет братя и сестри. Всички са починали над 95-годишна възраст.

На 101 години Насибе е много доволна от днешния живот, обича да гледа телевизия и си има дори любими сериали. Впечатлява с паметта си близките. Когато дъщеря ѝ скрие нещо някъде, предварително ѝ казва къде го слага, за да го помни тя, защото Елфиде ще забрави.

Гостуването ми при баба Насибе винаги е празник, а сега, по време на Рамазан - Байрама беше двоен празник. Всяко мое гостуване при столетницата завършва с три сури от Корана, които тя ми казва на блестящ книжовен арабски език - Ал Фатиха, Ал Курси и Ал Самадия.

Автор: ОЛЯ АЛ АХМЕД

Прочети цялата публикация