Охридската архиепископия е българска, Русия атакува България

Признаването на МПЦ като Охридска архиепископия от Вселенската патриаршия е чисто геополитически въпрос. Но то означава и утвърждаване на нейния български характер и няма нищо общо с признаване на македонската идентичност и самобитност.

Твърдението на Руската православна църква (РПЦ), че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската православна църква (СПЦ), е удар срещу Българската православна църква (БПЦ) и срещу бездействието ѝ.

Това каза в интервю за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов, автор на многобройни изследвания и монографии, сред които „От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското нашествие (1354-1571 г.)“, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).

На 9 май синодът на Вселенската патриаршия отстрани 55-годишната схизма върху Македонската православна църква и реши да установи канонично и евхаристийно общение между македонските епископи, свещеници и народа. Това на практика означава, че Вселенската патриаршия признава МПЦ като Охридска архиепископия. В решението си Вселенската патриаршия изключва термина "македонска" и всякакви други производни на думата "Македония".

„Приетото решение показва, че Вселенската патриаршия е подвластна на геополитическата обстановка, която създаде“, заяви проф. Матанов. „Знаем, че Вселенският патриарх е привърженик на откъсването на части от Московската патриаршия, следователно е поддръжник на Украинската патриаршия и същевременно противник на най-голямата православна църква – Московската патриаршия. Вселенската патриаршия просто откликва на враждата към Московската патриаршия“.

От друга страна, смята професорът, доколкото може да се съди по взетото решение, тя признава Охридската архиепископия такава, каквато е призната през XI век от Василий Втори.

„Трябва да се отбележи обаче, че признаването на църковна институция от светска власт, каквато е Охридската архиепископия, по принцип е неканонично и подлежи на обсъждане“.

Според Христо Матанов, изцяло македонско е тълкуването, че като признава Охридската архиепископия без томос и автокефалия, Вселенската патриаршия (ВП) всъщност признава МПЦ.

„Ако следваме тяхната логика ( на македонците – бел. ред.), означава, че Охрид е Прима Юстинияна – в центъра на Скопие има паметник на Юстиниян, мнозина биха се учудили защо. Отговорът е защото според тях Юстиниян е от македонските земи. Но археологически находки показаха, че Прима Юстинияна се намира на съвсем друго място, не в Македония. В това има логика само от тяхна гледна точка, не и от наша. Първоначалното признаване на Охридската архиепископия означава утвърждаване на нейния български характер, тъй като Василий Втори, императора Българоубиец, когото те не искат да признаят като такъв, е издал грамота, с която иска да замести унищожената българска патриаршия с автокефална църква, наречена Охридска архиепископия, дори в ущърб на Вселенската патриаршия. Така че това в никакъв случай не е признаване на тяхната идентичност и самобитност, особено от човек с гръцко самосъзнание като Вселенския патриарх“.

Относно това каква ще бъде позицията на Българската православна църква след решението на Вселенската патриаршия, професор Матанов заяви: “В църквата никога нищо не става бързо. Трябва да се осмисли, прецени. Позицията, която според мен БПЦ трябва да държи, е че Охридската архиепископия е продължение на Българската православна църква и че никаква македонска идентичност не се признава по този начин. Техни твърдения за такова нещо са филетизъм – т. е. църквата да е идентичност на един народ“.

Твърдението на РПЦ, че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската църква, е не толкова руско-сръбски съюз срещу България, колкото следване на логиката на противопоставянето на Вселенската патриаршия, смята професорът. Но на втори план това може и да се тълкува като удар срещу БПЦ, още повече в позицията ѝ на „нищо неправеща по въпроса“.

„Когато македонската църква каза: „Бъдете църква-майка“, тя не направи нищо, т. е. следваше църковните правила, така, както ги следва и Московската патриаршия. Тогава на кого да се сърдим? Все пак в основата си това твърдение е опит да се запази църковната юрисдикция така, както Москва иска да я запази върху Украйна, така и Белград да я запази върху Македония – една геополитическа игра на противопоставяне между Московската и Вселенската патриаршия“.

На въпрос на БГНЕС какво се случва със сформираната към Светия синод на БПЦ комисия по повод искането преди години от Македонската православна църква (МП) Българската православна църква да бъде обявена за тяхна църква-майка, професор Матанов отговори: „В църквата съществува едно правило: ако не искаш да направиш нещо, създай комисия. Тази комисия не направи нищо, освен да посъветва македонските владици да следват църковните правила. Ако бяхме следвали църковните правила, ние нямаше да се сдобием с църковна независимост, а православният свят въобще нямаше да се раздели на поместни църкви. И как може да очакваме нещо, след като половината от владиците са руски възпитаници? Те следват това, което казва Московската патриаршия и загърбват това, което казва Вселенската“.

За съжаление, и в този спор, от македонска страна отново се опитват да изкривят фактите и да изтълкуват случващото се според техния наратив, заключи историкът. „От македонска страна могат да тълкуват, че Самуил не е българин, че Василий не е Българоубиец или че Йоаким Кърчовски е македонец. Но не бива забравяме, че и църковната, и светската история, почиват на факти, а не на предположения“. По думите на Христо Матанов, този църковен спор няма да окаже влияние върху водещите се между двете правителства преговори за вдигане на ветото, тъй като в основата на решението за това не са църковните разногласия. „А те като такива, както казах, са чисто геополитически въпрос“, потвърди позицията си професор Матанов.

Прочети цялата публикация