Асен Василев вдига до 5 пъти концесионната такса за добив на злато и мед

Вицепремиерът Асен Василев предлага драстично завишаване на концесионните такси за добив на подземни богатства, тъй като в момента те носят твърди ниски приходи на бюджета. Това става ясно от проект на постановление на Министерски съвет, с което трябва да се приеме нова наредба за определяне на концесионните плащания за подземните богатства. Още като служебен министър Василев твърдеше, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор "Дънди Прешъс" трябва да плаща повече отчисления за добива на злато. Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали – например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера. "При прилагане на този принцип държавното вземане нараства с повишаване на рентабилността, като максималният процентен размер на концесионното плащане е 12% при рентабилност 50 на сто и над нея. По този начин държавата ще получава повече приходи при експлоатацията на рентабилни находища на подземни богатства", пише в мотивите. За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно – 8% от базата за изчисляване на плащането. За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата - от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане, а на скалнооблицовъчни материали - от 4% на 8%. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията. За добива на нефт и природен газ процентът на концесионното плащане също се предлага да се увеличи два пъти. Двоен е вероятният скок и за добива на твърди горива (въглища, кокс, биомаса). Новите такси няма да важат за действащите концесионни договори освен ако не бъде подписано "допълнително споразумение" за тяхното измемение с всеки отделен концесионер. Министерството на финансите посочва, че към 1 март 2022 г. действат 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали – 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ – 18, а за твърди горива – 15. Най-много постъпления за бюджета обаче носи добивът на метали – 32.6 млн. лв. без ДДС за 2018 г., 30.1 млн. лв. за 2019 г., 38.7 млн. лв. за 2020 г., както и 52.6 млн. лв. за 2021 г. Общо постъпленията от концесиите на полезни изкопанеми през 2021 г. са на стойност 114.6 млн. лв. Отделно, засегнатите общини са взели още 45.7 млн. лв. През септември миналата година Асен Василев поименно посочи в парламента концесията за добив на злато, мед и сребно на "Дънди прешъс металс", която по думите му води до твърде ниски отчисления за държавата. Според министъра компанията изнася на година суровина, която съдържа около 12 200 кг злато на стойност 740 млн. долара. В същото време заплащаната за добива концесионна такса в българския бюджет е в размер на едва 26 млн. лв. или около 1%. Задълбочен анализ на концесията бе направен от Сметната палата в одит през 2016 г. Според доклада на палатата в периода януари 2011 г. - декември 2013 г. канадската компания концесионер "Дънди Прешъс" е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18.8 тона, а на сребро – 42.99 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара според цените на Лондонската метална борса. Общата сума на добива е над 1.5 млрд. долара. От нея под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1.5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г. За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187.5 млн. долара. Като резултат на одита енергийното министерство обяви, че започва преглед на концесията, но няма как да промени нивото на концесионно възнаграждение от 1.5% от приходите от продажба на добиваните подземни богатства. Причината е, че през 2008 г. тройната коалиция записа в Закона за подземните богатства, че "концесионерите запазват правата и задълженията си по сключените договори до изтичане срока на съответната концесия". В случая с Челопеч това означава, че до 2029 г. размерът на възнаграждението не може да се пипа. Така за него не влезе в сила променената методика за концесионните такси, въведена от кабинета "Станишев". Според нея концесионно възнаграждение за металните изкопаеми е плаващо - от 0.8% до 4%, в зависимост от реализираните приходи от продажби и печалби. През 2019 г. бившият премиер Бойко Борисов присъства на откриване на съоръжение от новата концесия на "Дънди" – за находището "Ада тепе" край Крумовград. Тогава компанията заяви, че очаква да добие 21 тона злато от рудника през следващите 8 години. По информация от Националния концесионен регистър ставката по новия договор на "Дънди" е плаваща – от 1.44% до 4%. По-конкретно, в договора е записано, че "минималният процентен размер на концесионното плащане е 1.44 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително и при отрицателни стойности, а максималният процентен размер е 4 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10 на сто до 50 на сто, размерът се увеличава с 0.064 на всеки процент увеличение на рентабилността".

Прочети цялата публикация