Rolling Stones издават легендарен таен концерт на винил и CD

На 13 май излиза първият официален запис на едно от легендарните изпълнения на Rolling Stones, озаглавен Live at El Mocambo 1977 - два концерта в малкия клуб El Mocambo в Торонто през март 1977 г. Те поставят началото на традицията на великата група да изнася "тайни" концерти и до днес, пише Би Би Си.

"Тайните" концерти на The Stones

Сутринта на 19 юли 1994 г. на тротоара пред клуб "РПМ" в Торонто се появява малка черна табела. Тя често се поставя пред малки кафенета или скромни ресторанти, за да привлича клиенти. На дъската с тебешир е написано: "Тази вечер ще свирят Rolling Stones. Вход 5 долара." Няма никаква друга информация за концерта - нито във вестниците, нито по радиото, нито по телевизията, нито в зараждащия се вече интернет.

Неколкостотин щастливци, видели незабележимата реклама, изпълват малкия клуб. Чувстват се така, сякаш са спечелили билет от лотарията - човек може само да мечтае да слуша велика група не на огромен стадион, а в интимната атмосфера на малък клуб.

През 1970 г., след напускането на съперниците им "Бийтълс", "Ролинг Стоунс" заслужено получават безспорната титла "най-великата рокендрол група в света" - най-великата, най-популярната и най-успешната рок група в света. Така са представени на легендарния си концерт в лондонския Хайд парк през юли 1969 г. пред 250 000 зрители.

Оттогава насам те свирят почти изцяло на огромни стадиони по целия свят, като неизменно привличат десетки хиляди фенове. Концертите се превръщат в грандиозно шоу, повечето зрители са на стотици метри от сцената и виждат случващото се на нея на огромни телевизионни екрани - живите музиканти изглеждат като малки насекоми от разстояние.

Тази мегаломания, въпреки че прави музикантите световноизвестни и мултимилионери, не им е много полезна в художествено отношение. В крайна сметка музикалните им корени са в блуса, почти камерната музика, която се изпълнява в малки уютни клубове, в пряк, почти на една ръка разстояние, контакт със слушателя. Това единствено може да създаде истинска интимна атмосфера на живо общуване с публиката, което на тях, превърнали се в мегазвезди, много им липсваше.

Появата на малката сцена на RPM в Торонто не е единственият или дори първият "таен" концерт на Стоунс. По някаква причина, която дълго време не беше оповестена публично, групата избра най-големия град в Канада за такива тайни интимни концерти.

Три години по-късно, на 4 септември 1997 г., те свирят в Торонто пред малобройна (по техните стандарти) публика от само 300 души в клуба The Horseshoe Tavern. Този път същият малък, незабележим плакат се появи на вратата на клуба едва в 19:00 ч., четири часа преди групата да излезе на сцената.

"Концертът беше напълно спонтанен", спомня си години по-късно Джагър. "Просто казах предния ден: "Нека свирим утре. Нямаше планиране, нямаше реклама. Просто искахме да свирим в този клуб."

Още осем години по-късно, на 10 август 2005 г., "Стоунс" откриват турнето си "Bigger Bang" в старинния клуб "Феникс" в Торонто.

Имало е много подобни концерти. Те винаги са спонтанни и се обявяват на афиша на клуба само няколко часа предварително.

Традицията на "тайните" концерти продължава и до днес. На 6 декември миналата година Stones, променяйки вече познатото място в Торонто, изнасят необявен концерт в памет на Чарли Уотс в лондонския джаз клуб Ronnie Scott's, любимо място на обичащия джаза и починал през лятото на 2021 г. барабанист на групата.

Но тази традиция води началото си от първите два "тайни" концерта - на 4 и 5 март 1977 г. в клуб El Mocambo в Торонто. Именно записите на тези концерти съставляват издадения тези дни албум Rolling Stones Live at El Mocambo 1977.

Виновен е хероинът

През февруари 1977 г. при обиск на хотелската стая на Кийт Ричардс в Торонто полицията открива хероин. Музикантът е арестуван и обвинен в контрабанда на наркотици.

Това не е първият сблъсък на Стоунс с полицията заради наркотици - най-известният е 10 години по-рано, през лятото на 1967 г., когато двамата с Джагър са арестувани по време на полицейска акция в къщата на Ричардс край Лондон и освободени само благодарение на неочакваната и много сериозна намеса на авторитетна редакция на "Таймс".

Но преди това са хванати с марихуана, а сега Ричардс е - с хероин. Очаква го дълъг престой в затвора.

Той е освободен под гаранция, но трябва да остане в Торонто до 1 април. В крайна сметка се отървава с лека присъда, чиито условия включват ангажимента му да изнесе благотворителен концерт за Националния институт на Канада за слепи и съгласието му да се лекува, вече в САЩ, където най-накрая му е разрешено да замине, за да продължи турнето на групата. Това лечение в крайна сметка му помогна да се възстанови от зависимостта си към наркотиците.

Принудени да чакат окончателното решение на съда, от февруари до април Стоунс запълват свободното си време с това, което обичат - да свирят.

Джагър и тогавашният мениджър на групата Питър Ръдж организират поредица от "тайни" концерти в малък клуб в Торонто, наречен El Mocombo, за да използват някои записи от тези концерти за планирания си албум на живо.

El Mocombo

El Mocombo е историческо място в Торонто. Оригиналната сграда е построена през 1850 г. Първоначално е служила за подслон на чернокожи роби, избягали в Канада от САЩ, и е започнала да функционира като музикален клуб. През 60-те години на миналия век тук свирят идолите на Stones, като блус музикантите Бъди Гай и Мъди Уотърс, което прави клуба особено привлекателен за британските рок групи. Тук е пяла Мерилин Монро, свирили са Джими Хендрикс, американските пънкари Ramones, великият джазмен Чарли Мингъс и много, много други.

Залата можеше да побере само 300 души, а обявяването на появата на тогавашните водещи "Ролинг Стоунс" означава клубът да бъде унищожен от тълпата фенове.

Популярната в страната канадска блус група April Wine е поканена като примамка. Откриващата група е неизвестната Cockroaches. Всъщност Rolling Stones се крият зад това неприятно име.

Решено е билетите да не се пускат в публична продажба. Вместо това в местна радиостанция е организиран конкурс, чиито победители са избрани от самите Stones.

Можем само да си представим изумлението на щастливците, когато на сцената се появяват Rolling Stones.

Концертите, въпреки напрежението около недовършените дела на Ричардс, напълно оправдават очакванията за възстановяване на така желаната клубна атмосфера, която музикантите не са изпитвали от първите им клубни изяви през 1962-63 г. в лондонския Crowdaddy Club.

Кийт Ричардс казва за El Mocombo: "От първата минута на сцената се почувствах като в Crowdaddy. Сякаш нищо не се е променило, отдавна не бяхме имали това усещане. Звучахме ПРЕКРАСНО. Всички, разбира се, се притесняваха за това, което правя, и ни питаха: "Това ли е краят на Rolling Stones?" Всъщност това беше период на невероятна енергия за нас, период на увереност и подем. Предизвикателствата само ви сближават - трябва да се борите с тях заедно. Това се отрази на цялата група".

Трябваше да спя с всички

Сред присъстващите в залата, които се притесняват за съдбата на Rolling Stones, е и Маргарет Трюдо, съпруга на тогавашния канадски министър-председател Пиер Трюдо. Присъствието ѝ на концерта и близкото ѝ общуване с музикантите пораждат най-различни слухове за любовна афера с влюбения Джагър или с Рони Ууд, който се присъединява към групата само 2 г. по-рано.

След концерта първата дама прекара цялата нощ в разговори, пиене и пушене в компанията на музикантите. Страхувайки се от нежелана публичност, Джагър се опитва да я изведе, но тя дълго време отказва да си тръгне. Разделят се чак на сутринта и тя никога повече не ги вижда.

През 1984 г. Маргарет и Пиер Трюдо се развеждат. Маргарет винаги е отричала, че е имала връзка с Rolling Stones, но много години по-късно, през 2008 г., когато вече е известна писателка, актриса и телевизионна водеща, тя прави характерно признание: "Като погледна назад, мисля, че трябваше да спя с всички тях. Вероятно щеше да е готино. Но за съжаление, не го направих."

Както е предвидено, четирите песни от концертите в Ел Макомбо са включени в двойния албум Love You Live, издаден през септември 1977 г., заедно със записи наживо от турнето в Америка, Париж, Лондон, Лос Анджелис и огромния хокеен стадион Maple Leaf Gardens в същия район на Торонто.

Освен тези четири песни, записът на концертите в Ел Макомбо досега е съществувал само в "пиратска" версия и едва сега, 45 години по-късно, легендарният концерт в пълния си вид става достъпен за широката аудитория от фенове на Rolling Stones.

Албумът

Издаден от лейбъла Polydor на 13 май 2022 г., албумът на Rolling Stones "Live at El Mocambo 1977" излиза в две версии - кутия с четири винилови плочи и двоен компактдиск. От друга страна, виниловото издание съществува в два варианта - стандартните черни винилови плочи и така наречените "неонови", преливащи в различни нюанси на цвета. Цената на двете издания се различава значително: в зависимост от търговеца на дребно виниловото издание струва между 75 и 100 паунда, а CD-то - между 18 и 25 паунда.

В албума има 23 песни. Повечето от тях са класически композиции на Джагър и Ричардс: Let's Spend the Night Together, Jumping Jack Flash, It's Only Rock'n'Roll (But I Like It), Brown Sugar, Honky Tonk Womеn, Tumbling Dice и много други.

Имаше място и за така обичаните от Стоунс и така подходящи за малък клуб блус класики: "Little Red Rooster" на Уили Диксън, "Mannish Boy" на Мъди Уотърс, "Cracking Up" на Бо Дидли, "Worried Life Blues" на Би Би Кинг, "Route 66" на Боби Пайп.

Много от песните в албума не са включени в нито едно от многобройните бутлег издания на легендарния концерт и се публикуват за първи път.

20 от 23-те песни са от втория от двата концерта в "Ел Макомбо" на 5 март 1977 г. Причината е обяснена от тогавашния басист Бил Уаймън в мемоарите му "Rolling With the Stones": "В музикално отношение първият концерт в El Mocambo не беше много добър. На втория ден се получи много повече и звученето ни беше по-добро".

На обложката на албума е изобразен емблематичният червен език на художника Джон Пачет, който е на мода от 1971 г. насам.

Преди излизането на албума Stones публикуваха няколко песни от него онлайн.

През втората половина на 70-те години основната част от класическото песенно наследство на Rolling Stones вече е създадена; новите албуми стават все по-малко интересни от музикална гледна точка. В същото време групата придобива все по-голяма сила, блясък и експресивност в концертите. А концертът Live at El Mocambo 1977 е най-важният етап в това развитие.

The Stones отказват да умрат

Смъртта на Чарли Уотс на 21 август миналата година настъпва месец преди подновяването на мащабното турне No Filter Tour, спряно за две години заради пандемията. Уотс не е един от основателите на групата, но свири в нея от 1963 г. и се слива с имиджа на Stones не по-малко от Мик Джагър и Кийт Ричардс.

Смъртта му изглежда толкова значителна и дори незаменима загуба, че мнозина вярват, че групата няма да може да съществува повече без легендарния си барабанист. Дори Кийт Ричардс признава в интервю, че първоначално не е искал да продължи с възобновяването на турнето No Filter, планирано за септември 2021 г. след края на пандемията. Въпреки това още преди смъртта на Уотс, по време на болестта му, е решено барабанистът Стив Джордан да го замести на тези концерти.

"Мислех, че няма да мога да свиря без Чарли", признава Ричардс по онова време. - Но Чарли ми каза: "Можеш да го направиш със Стиви, той лесно може да ме замести". И той ме убеди да го направя."

Миналогодишното турне No Filter не е последното. Докато Мик Джагър (навършва 79 г. през юли) може да скача на сцената и да пее, а Кийт Ричардс (навършва 79 г. през декември) може да държи китара, Rolling Stones продължават да живеят.

Стоунс започват следващото си турне тази година с концерт на стадион "Уанда Метрополитано" в Мадрид на 1 юни. Наречено Sixty Tour, то е посветено - както подсказва заглавието - на 60-годишнината на групата. Турнето ще продължи два месеца и ще завърши с три концерта в лондонския Хайд парк на 21 и 25 юни и на 3 юли. И дори това турне не е обявено като последно.

Нещо повече, както Кийт Ричардс споделя пред New Musical Express през март тази година, групата работи и по нов студиен албум с оригинален материал - първият след A Bigger Bang от 2005 г. (издаденият през 2016 г. Blue and Lonesome е колекция от класически блус кавъри).

"Имахме много останал материал, върху който Чарли работи. Бяхме по средата на завършването на албума, когато той почина. Разбира се, ако искаме да го завършим, ще ни трябва барабанист, а той ще бъде Стив Джордан."

The Rolling Stones отказват да умрат.

Прочети цялата публикация