Европлан за 300 млрд. евро срещу руската енергийна зависимост

План за възможно най-бързо премахване на енергийната зависимост на Евросъюза от Русия на стойност 300 млрд. евро представи Еврокомисията в сряда. Тя прие плана, наречен REPowerEU, който ще помогне на Европа да спести 100 млрд. евро всяка година от внос на газ, петрол и въглища до 2030 г. За инфраструктура на внос на достатъчно втечнен и тръбопроводен газ, които да заменят "Газпром" като доставчик на суравината в Европа, се предвиждат 10 млрд. евро За мобилизиране на финансиране за покриване на краткосрочните инвестиционни нужди на REPowerEU, ЕК предвижда 225 млрд. евро заеми от Плана за възстановяване и устойчивост, а останалата сума ще е допълнителни средства от продажбата на парникови квоти. Ако до 30 дни държавите, имащи право за заемите от плана, не поискат такива, ресурсът ще бъде насочен към други страни. Държавите също така ще имат право да прехвърлят до 12.5% от своите фондове за политиката на сближаване и 7.5% от земеделските фондове към проекти от RePowerEU. Също така Механизмът за свързване на Европа ще подкрепи плана чрез нова покана от днес за проектни предложения с бюджет от 800 млн. евро, а Иновационният фонд ще направи това наесен. Планът REPowerEU е отговорът на ЕК на затрудненията и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руската инвазия в Украйна, а и 85 % от европейците са на мнение, че ЕС трябва възможно най-скоро да намали зависимостта си от руския газ и нефт, за да подкрепи Украйна, посочиха от Брюксел. Предвижда се адаптация на европейския електроенергиен пазар за изоставянето на изкопаемите горива, да е устойчив на ценови шокове и да осигурява на потребителите достъпни цени. "Докато Русия преследва своята непредизвикана война в Украйна, ние също трябва да планираме прекъсвания на доставките на газ и тяхното въздействие с мерки за солидарност и възможни ценови интервенции", коментира комисарят по енергетика Кадри Симсон. Зам-председателят на ЕК Франс Тимерманс посочи, че европейците трябва да са много по-добри в пестенето на енергия, а за диверсификация на енергийните доставки ще се залага и на бъдещата водородна икономика. За намаляване консумацията на природен газ от промишлеността се налагат инвестиции за електрификация и водород, като инвестициите се оценяват на над 210 млрд. евро за пет години. Симсон също коментира, че по-голямата част от вноса на руски изкопаеми горива в ЕС може и трябва да бъде заменен от спестяване на енергия и чрез възобновяеми източници. "Ето защо днес предлагаме да увеличим дела на възобновяемите източници в нашия енергиен микс до 45% до 2030 г.", посочи еврокомисарят по енергетика. "До 2030 г. делът на вятърната и слънчевата енергия в мощностите за производство на електроенергия трябва да се удвои от сегашните 33% на 67%. Дотогава слънчевата енергия също ще бъде най-големият източник на електроенергия в ЕС, като повече от половината идват от покриви. Вятърната енергия ще представлява 31% от инсталирания капацитет през 2030 г.", допълни тя. По думите й ще се работи за ускоряване и опростяване на режимите за присъединяване на ВЕИ към енергийните мрежи, което може да отнеме до 9 години за вятърни паркове и до 4 – за слънчеви. Проблем, който Симсон описа като "слон в стаята". "Въпреки че вече имаме амбициозни стратегии за офшорна възобновяема енергия и водород, слънчевата енергия досега беше липсващото парче. Ние променяме това днес. Стремим се да удвоим фотоволтаичния капацитет до 2025 г. и да достигнем 600 ГВ до 2030 г.", допълни тя и обърна внимание, че разходите за слънчеви технологии са намалели с 82% през последното десетилетие. В периода на внедряването на ВЕИ като алтернатива на руския газ ще са необходими около 50 млрд. куб. м втечнен природен газ и 10 млрд. куб. м тръбопроводен газ годишно от неруски източници, сочат разчетите на ЕК. Симсон посочи, че април отново е счупил рекорда за месечни доставки на втечнен природен газ за Европа с 12.6 млрд. куб. м, докато делът на руския тръбопроводен газ в европейското потребление е намалял от 40% преди година на 26 на сто сега. Сред обявените от Брюксел спешни мерки е възможността за държавите членки временно да разширят регулирането на цените за крайните потребители, включително домакинства и индустрия; да наложат спешни мерки за ликвидност в подкрепа на ефективното функциониране на стоковите пазари; да използват енергийната платформа на ЕС (EU Energy Platform) за агрегиране на търсенето на газ и осигуряване на конкурентни цени на газа чрез доброволни съвместни покупки. Механизмът в бъдеще може да се прилага и за сделки за водород. Предвидени са възможности за интервенция и на пазарите за електроенергия чрез пренасочване на т.нар. непредвидени печалби в подкрепа на потребителите, за да се покрие следващият отоплителен сезон. За региони с много ограничена взаимосвързаност ще бъдат позволени субсидии за разходите за гориво при производството на електроенерги При пълно прекъсване на руските газови доставки се предвижда по-малко засегнатите държави членки за намаляват търсенето си на газ в полза на по-засегнатите страни. Допуска се и таван на цената на газа на европейско ниво. "Ние осъзнаваме, че отделянето на Европа от нейния най-голям енергиен доставчик ще бъде трудно. Но икономическите ползи от прекратяването на нашата зависимост ще бъдат много по-големи от краткосрочните разходи на REPowerEU. И по този начин ще изградим по-бързо по-сигурна, устойчива и достъпна енергийна система за ЕС и за нашите граждани", посочи още Симсон.

Прочети цялата публикация