Първият подсъдим руски войник Шишимарин: Убих, за да ме оставят на мира

"Не исках да го убивам. Стрелях, за да ме оставят намира." - това заяви в първото заседание по същество по делото за убийството на украински цивилен сержантът от Въоръжените сили на Руската федерация Вадим Шишимарин. След като в петък мина разпоредителното заседание на съда, в четвъртък заседанието започна със същинското съдебно разследване.

Първото реално заседание трябваше да започне в сряда, но беше обявено прекъсване до днес заради големия брой журналисти, изявили желание да отразяват процеса в Киев. 

Вадим Шишимарин е подсъдим за убийството на 62-годишния невъоръжен жител на Сумска област Александър Шелипов, станало на 28 февруари т. г. Шелипов вървял из село Чупаховка и говорел по телефона, когато бил застрелян.

"Там имаше някакъв мъж, говореше по телефона. Прапорщик Макеев (воинско звание с три нашивки, съответстващо на ст. сержант, б. р.) нареди да стрелям. Аз отказах. Тогава друг военнослужещ ми заповяда със заплашителен тон да зтрелям, защото тоя щял да ни предаде. Пуснах къса серия от автомата." - заяви пред съда Шишимарин, цитиран от сайта "Грати", което съобщава за хода на съдебния процес в реално време.

Из разпита на Вадим Шишимарин

- Знаехте ли, че Украйна е независима държава? Какво знаехте за Украйна?

- Не ме интересуваше.

- Когато преминахте границата, разбрахте ли, че нахлувате в Украйна?

- Да.

- Когато стреляхте, разбрахте ли, че жертвата е цивилно лице?

- Да.

- Можеше ли да постъпите по различен начин? Можеше ли просто да го изплашите?

- Да, бих могъл.

- Какво е отношението ви към престъплението?

- Считам го за неприемливо и криминално наказуемо. "Высшая мера" за наказание. Не отричам вината си. (Высшая мера в Русия наричат смърт чрез разстрел, б. р.)

На въпрос на съдията за "вътрешното отношение" към убития, подсъдимият отговори с думите: "Не съм искал да го убивам. Стрелях, за да ме оставят намира."

Делото върви при открити врати в Соломенския съд в Киев. В четвъртък бяха разпитани потърпевшата по делото, вдовицата на убития мъж Катерина Шелипова. Тя разказа, че в този ден си била вкъщи (съпругът й загина недалеч от дома им) и чула изстрели, а когато излязла на двора и отишла до портата, видяла Шишимарин с автомата в леката кола.

"Затворих портата и стоях така. Когато стрелбата приключи, излязох навън и видях съпруга си. Той беше прострелян вече в главата. Започнах да крещя. Да крещя силно. Надойдоха съседи. Закрихме тялото му с плат." - казва Катерина, цитирана от "Грати".

Шелипова каза, че иска за 21-годишния руски солдат доживотна присъда. "Но ако него го разменят за нашите защитници на "Азовстал", няма да съм против." - каза още жената.

Катерина Шелипова пред съда.

Съдът разреши на Шелипова да зададе няколко въпроса на убиеца. Шишимарин каза, че изпитвал страх от мъжа й, повтори, че признава вината си и помоли вдовицата на жертвата си за прошка: "Разбирам, че вие няма да можете да ми простите, но из моля за вашата прошка."

Освен посдъдимия Шишимарин по делото беше разпитан и войникът Иван Малтисов, който се предал на украинските власти заедно с обвинения в убийство. Малтисов бил в същата кола и непосредствен свидетел на случилото се.

Вадим Шишимарин е отдельонен командир в Четвърта танкова Кантемировска дивизия на Московска област. Подсъдим е за нарушаване на законите и обичаите на войната, съчетано с умишлено убийство. Според Наказателния кодекс на Украйна го грозят от 10 години затвор до доживотна присъда. Това е първият по рода си процес от началото на руската агресия в Украйна на 24 февруари 2022 г.

Сайтът "Медуза" се е свързал с майката на Шишимарин Любов, която живее в Уст-Илимск в Иркутска област. Жената разказва, че месец преди да го пленят, Вадим й позвънил от руско-украинската граница и предупредил, че през следващите седем дни телефонът му ще е изключен. За пленяването му разбрала на 1 март. "Аз понятие си нямах, че има война, че там в Украйна става нещо." Синът й се свързал с нея две седмици след попадането си в плен. На 13 март се свързал с видеоразговор и казал, че е добре.

"Не знам какво е станало там, кой е стрелял, кой не е. Просто на него стоварват всичко и това е. Аз разбирам, че Вадим няма изход да каже "Не, не бях аз." С радост бих дошла на съдебния процес, но няма да си ми го дадат. Просто ми казаха: "Не става. Толкова. Не става." - коментира майката пред "Медуза".

Прочети цялата публикация