Първите ужилени от признаването на македонската църква за автокефална сме ние

Първите ужилени от признаването на Македонската православна църква за автокефална сме ние, коментира Горан Благоев, журналист и историк. "Това, което стана, бе очаквано, особено след абдикацията на Българската православна църква през 2019 г. окончателно да се ангажира с подкрепа за решаването на македонския църковен казус", добави той пред БНР. В навечерието на 24 май Сръбската църква призна автокефалността на македонската, след като на 9 май Вселенската патриаршия също призна автокефалността на Охридската архиепископия. Така след 55 години бе разрешено на македонските духовници да извършват съвместни служби с други православни църкви. "През 2017 г. македонският синод се обърна към нашата църква да стане църква-майка и за първи път от Македония имаше такъв ясен знак", припомни Благоев. "След като нашият синод нямаше нито авторитета, нито потенциала да свърши това, нещата съвсем естествено дойдоха до това, което се случи вчера – сръбският патриарх да обяви в Скопие, че Сърбия дава автокефалия на Македония", добави той. Благоев обясни, че македонската църква се отделя от сръбската през 1967 г. През 1945-а свещениците, които създават младата македонска църква, са били дотогавашни клирици на Българската екзархия. "Младата македонска църква се създава като антисръбска. За съжаление, Титовите власти много бързо я превръщат в инструмент на антибългаризма", посочи той. "Първите ужилени сме ние, но проблемът е, че не се пазим", каза Благоев. Според него вече нямаме полезен ход, а досега сме имали няколко възможности. "БПЦ ще се докара до положението да трябва да признава македонската като една от многото православни църкви в света, а не като единствената, с която има пряко общо историческо минало. Шансовете са пропуснати", смята той. Според него почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите върху името Охридска архиепископия. По думите му в последните години нашата църква се е показала като "много нискоавторитетна в семейството на православните църкви". "Посяга се върху историческата памет, защото църква Охридска архиепископия е била възможна през Средновековието благодарение на приемствеността с църквата на Първото българско царство", добави Горан Благоев. "И тук, ако Светият синод все още има малко разум, може да реагира с едно послание до всички поместни православни църкви, да защити своите исторически права върху това име. Не го ли направи, православният свят ще приеме това, което цариградският патриарх диктува и определи". "Трябва да се подходи деликатно, защото достатъчно настроихме хората в Северна Македония "с упорството ни да не влиза Македония в ЕС", каза Горан Благоев.  

Прочети цялата публикация