Бизнесът смята за опасен планирания рязък скок на концесионните такси

Планираното от правителството вдигане на концесионните такси и възнаграждения върху добива на подземни богатства между два и четири пъти, без да се отчетат особеностите на извличането на полезните изкопаеми от българските руди, обслужва единствено интересите на бюджета. Освен това се застрашават инвестициите в този сектор, отговорността за опазването на околната среда и социалните проекти на минната индустрия. Още повече пуснатият за обществено обсъждане проект на наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства, чийто срок изтича в понеделник – 30 май, ще влезе в сила веднага след приемането й от Министерския съвет и няма да има преходен период. Това се посочва в становище на Американската търговска камара в България (АмЧам) за това намерение и в мнение на България енергиен и минен форум (БЕМФ). Свое виждане по въпроса има и Българската минна камара, откъдето, заедно с АмЧам настояват за среща с министрите на енергетиката Александър Николов и на финансите Асен Василев – по възможност да края на настоящата седмица, за да му изложат своите аргументи срещу намерението на кабинета. Против промените е и Българската асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ), според която "в контекста на засилващата се политическа криза, нарастващата инфлация, увеличението на цените на енергоносители (пет пъти) и други суровини, съществени за добива на инертни материали, предвиденото увеличение на приходите от концесионна дейност ще доведе до сериозно свиване на дейността на концесионерите, отказ от дейност и в крайна сметка – до намаляване на размера на плащанията от концесионна дейност в сектора". Проектът на наредбата предвижда минималният размер на концесионното плащане бъде увеличен 5 пъти (от 0.8% сега на 4%); максималният размер на концесионното плащане да се увеличи 3 пъти (от 4% сега - на 12%); коефициентът на пропорционалност да бъде увеличен 2.5 пъти (от 0.08% сега - на 0.2%). "Погледнато експертно, това предложение стъпва единствено на стремежа за максимизиране приходната част на бюджета на страната и цели краткосрочни ефекти за фиска, като, за съжаление, цели ощетяване на работещ сектор, който е част от индустриалната база на България", смятат от АмЧам, сред чиито членове е "Дънди Прешъс Металс", разработваща златните находища в Челопеч и Крумовград.. От БЕМФ отбелязват дори, че "такова драстично увеличение в условията на икономическа и енергийна криза е контрапродуктивно, опасно за развитието на минно-добивния отрасъл, енергийната независимост и икономиката на страната като цяло". Според организацията двукратното увеличение на концесионното плащане за добив на нефт и газ неминуемо ще доведе до отлив и спиране на инвестиции в търсенето, проучването и добива на нефт и газ - "и това на фона на задълбочаваща се енергийна криза в България, региона на Балканите и страните от ЕС". Има и други начини за повече приходи в бюджета "Предприемането на такава стъпка в условията на дълговременна икономическа и енергийна кризи говори или за липса на компетенстност относно разбирането на процесите на развитие на минно-добивната промишленост и енергетиката или за саботиране развитието на тези сектори", смятат още от енергийния и минен форум. Според неговите експерти и разбираемо желанието на правителството да увеличи приходите в бюджета от добива на подземни богатства, но "възприетият подход е първосигнален и крайно неудачен". БЕМФ Смята, че приходите от концесии може да се увеличат и без влошаване на инвестиционната среда, а "незабавно прилагане на по-високите ставки за концесионни плащания по съществуващите концесионни договори е нереалистично предвид разпоредбата в Закона за подземните богатства, изразяваща фундаментален принцип за устойчиво развитие на минно-добивната индустрия". В АмЧам също са притеснени за последиците върху икономическата среда, устойчивото развитие на експортно-ориентираната индустриална база, регионално развитие, както чрез работещи предприятия, грижа за околната среда, така и за задържане на младите и способни хора по места. Камарата директно смята проекта на наредбата и целият процес за незаконосъобразни и нецелесъобразни и настоява за пълно преосмисляне на промяната на концесионните такси. Организацията изброява икономически и законосъобразни аргументи против наредбата, която според тях обезкуражава дългогодишните инвеститори у нас, както и такива, които наблюдават страната и планират инвестиции у нас. Несъобразено със спецификите на българския добив Американската търговска камара отбелязва, че това рязко вдигане – наведнъж и веднага, не отчита спецификата на българската минерално-суровинна индустрия в няколко аспекта. В България се добива метална руда с ниско съдържание на метал в рудата, която се преработва до съответните концентрати. Всички процеси изискват огромни капиталовложения в пълния аспект от експлоатационни разходи (фиксирани и променливи), инвестиции в опазване на околната среда, в здраве и безопасни условия на труд, постигане на висока ефективност на предприятията. Отделно са инвестиции в доброволните мащабни програми за корпоративна социална отговорност. Освен това, проектонаредбата не отчита цикличността на цените на металите, които се определят от международни стокови борси и се влияят както от търсене и предлагане на метали, така и от геополитически, икономически и социални фактори. В един момент пазарът на металите може да е висок, но в друг – цените им да са драстично ниски, отбелязват от АмЧам. Организацията обръща внимание, че липсва оценка за въздействието върху дейността на настоящите концесионери и бъдещите им планове при влизане в сила на увеличените такси, няма и анализ за очакваните бъдещи приходи. Като няма правен, да има икономически баланс Според Закона за концесиите през целия срок на концесията следва да бъде поддържан икономически баланс, разбиран като равновесие между ползите за концесионера и концедента, припомнят от АмЧам.. "Поддържането на икономическия баланс на концесията е пряко обусловено от адекватното и справедливо определяне на размерите на дължимите от концесионера концесионни плащания. За тази цел е необходимо да бъдат отчетени, от една страна – условията за осъществяването на добива и първичната преработка, и от друга страна – размерите на необходимите инвестиции и тяхната очаквана възвращаемост, специфичните рискове, поети от концесионерите, ползите, които същите се очаква да реализират с оглед конкретните икономически условия и прочие", пише в позицията на камарата, изпратена до финансовия и енергийния министри. В нея се отбелязва, че е нормално предвид дългите концесионни договори да възниква нужда от промяна на условията в тях, но това не трябва да нарушава икономическия баланс на концесията при положение, че липсва правният след като държавата като концедент има властническа, надмощна позиция и може едностранно да променя договорите. Рязкото вдигане на таксите и то без преходен период за адаптация и без отчитане на интересите на концесионерите ще има неблагоприятни финансови последици, смятат в камарата. "Концесионното плащане следва да бъде съобразено с необходимостта от стимулиране и подпомагане развитието на минната индустрия, без да се допуска прекомерно завишаване на финансовата тежест, което би довело до намаляване на рентабилността на концесионерите, съответно до ограничаване и дори преустановяване на бъдещи инвестиции в минната индустрия поради невъзможност от възвръщане на направени инвестиции", отбелязва се в становището. Българският енергиен и минен форум също е против рестриктивния проект, заради тежките според организацията последици върху развитието на минно-добивната промишленост и енергетиката.

Прочети цялата публикация