Инфлацията може и да не препъне България за еврото от 2024 г.

"Една аптекарка ме спря и ме попита: Г-н Каримански, какво ще стане, ако ЕС се разпадне, а България е сменила лева с евро? Аз й отговорих, че това няма да се случи. Тя каза: Не забравяйте, че едно време не вярвахме и че СССР ще се разпадне. Така че, трябва да мислим и за такъв вариант все пак". С тази алегория – че ЕС може да се разпадне като СССР, председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански от "Има такъв народ" се опита по време на организирана от него дискусия да илюстрира вероятните рискове от присъединяването на България към еврозоната. Зад инициативата му прозираше негласната цел да създаде усещане за разклащане на досегашния широк политически консенсус за максимално бързо присъединяване към паричния съюз – от 1 януари 2024 г. В последните години правителствата на ГЕРБ водиха политика за възможно най-бързото присъединяване към еврозоната, включително поради факта, че този акт ще има и сериозно геополитическо изражение, нареждайки България сред страните, които са ядро на ЕС. Спечелилата изборите партия "Продължаваме промяната" също се обяви за пълна приемственост по темата, но двама от по-малките коалиционни партньори – БСП и ИТН,- в последно време се опитват да саботират курса към еврото, без обаче да се обявяват твърдо срещу него. Този подход несъмнено има за цел да разколебае общественото мнение, а оттам – и политиците- за ускорено присъединяване към еврото. Забавянето на процеса би имало като допълнителен ефект продължаване на по-хлабавата политика спрямо българските банки, емблематичен пример за които е държавната ББР. При управлението на ГЕРБ бе използвана за евтино кредитиране на едри олигарси с изначална цел заетите от държавата пари да не бъдат връщани. Част от тези олигарси са свързани с ДПС, което вероятно обяснява защо напоследък и Движението не демонстрира ентусиазъм към бързото приемане на еврото. Твърдо против са "пробългарските" партии като "Възраждане" и стефаняневия "Български възход", независимо, че лидерите им Костадин Костадинов, Стефан Янев и други техни порритици държат парите си в евро, както разкри разследващият сайт BIRD. "Възраждане" настоява да се организира референдум за въвеждането на еврото, същото искат и отделни сдружения на икономисти (например "Експертен клуб за икономика и политика"). Търсеният от Каримански ефект по време на дебата във вторник обаче така и не бе постигнат, защото преобладаващите изказвания защитиха курса към еврото. Дори повечето от критиците на бързото приемане на единната валута се въздържаха публично да се изкажат "против". На всичкото отгоре от изказването на управителя на БНБ Димитър Радев стана ясно, че България все още не е изпуснала шанса да въведе еврото на 1 януари 2024 г., въпреки че към момента не отговаря на критериите за инфлация и бюджетен дефицит. България в момента не изпълнява формалните критерии за ниска инфлация и бюджетен дефицит, каза Димитър Радев. Референтната инфлация за изминалата година е 4.9%, докато България регистрира 5.9%, което според евроинституциите е значително превишение. Бюджетният дефицит също е над лимита от 3%. Ако България иска да приеме еврото от 1 януари 2024 г., за критерии ще се ползват средногодишната инфлация от 1 май 2022 г. до 30 април 2023 г., както и дефицитът в Бюджет 2022. Въпреки че тези критерии са записани в договорите, има шанс евроинституциите да приложат по-благоприятно третиране, каквото се очаква и за Хърватия. "Предстои да видим какво ще е третирането на България по отношение на инфлацията. Не изключвам и по-добро третиране – това зависи от добри политики и от добри преговарящи", каза Радев. България изпълнява останалите критерии – за дълга, за дългосрочните лихви и за стабилност на курса. "Почти сигурно е, че Хърватия ще стане 20-я член на еврозоната от 1 януари 2023 г. България беше лидер в този процес в продължение на няколко години, но впоследствие отстъпихме лидерството на Хърватия", каза управителят на БНБ. По думите му решаващо в случая се е оказал силният и ясен политически ангажимент на страната по темата. Той подчерта, че решението за приемането на еврото е политическо: "Съдбата на процеса зависи от политическата воля на българския парламент. Той трябва да реши дали България да се присъедини към ядрото на ЕС, или да остане в периферията". "Ние имаме задължението да приемем еврото, но няма срок за това. Националните власти трябва да дефинират най-оптималния момент за това", коментира и подуправителят на БНБ Калин Христов. Той обясни как ще бъде изготвен анализът на ефектите от влизането в еврозоната, който в момента се пише от Министерството на финансите и БНБ. Бившият финансов министър Владислав Горанов призова депутатите да не блокират техническия процес по подготовката за въвеждането на еврото, докато се пише анализът, защото до 1 януари 2024 г. има година и половина, която може да се окаже недостатъчна. В понеделник стана ясно, че партията на Слави Трифонов е внесла проекторешение, с което изпълнението на техническия план за въвеждането на еврото се спира до приемането от парламента на анализа. "Не блокирайте техническите действия на правителството, докато тече анализът. Тези 18 месеца могат и да не стигнат за подготовка, ако се окаже, че ползите са повече от рисковете", призова Горанов. Той коментира, че от доста време е налице "популистка динамика с еврото" и че "някои икономисти градят кариерите си изцяло върху тезите си срещу еврозоната". Твърдо в подкрепа на бързо присъединяване към еврозоната се изказаха и бившите министри Милен Велчев и Николай Василев. "Не можем да сме истински членове на ЕС, ако не сме и членове на еврозоната. Да, рискове има. Но 10 пъти повече рискове съществуваха преди влизането на България в ЕС – загуба на конкурентоспособност, европейски инвеститори да изместят българските и т. н. Много от тези рискове се случиха. Но кой в момента съжалява за това, че България е член на ЕС", каза Велчев. По думите на Николай Василев има аргументи за еврозоната, които не могат да се измерят математически – имидж, престиж и авторитет на държавата. Скептичност към датата за приемане на еврото изрази депутатът от БСП Румен Гечев, а Любомир Каримански от ИТН попита "дали не е по-добре да имаме анализ на ефектите и тогава да преценим дали датата 1 януари 2024 г. е невъзможна". Според доц. Калоян Ганев от Стопанския факултет на Софийския университет въпросната дата е "нереалистична". По думите му най-ранната възможна дата за приемане на еврото е средата на 2024 г. или началото на 2025 г. Ганев изрази скептичност към евентуален референдум за еврото. "Не можем да оставим такъв въпрос (за влизането в еврозоната, б. р.) на хора, които хвърлят от прозореца спестяванията си на телефонни измамници. Този въпрос отдавна е решен от институциите", каза Ганев. Той изрично подчерта, че не е против присъединяването към еврозоната, но според него България първо трябва да се доближи до европейските доходи и цени (да конвергира), а след това да влезе в паричния съюз. "Ако изместим датата за приемането на еврото с поне 30 години до момента, в който ще постигнем 90% конвергенция на доходи, цени и т. н. от сегашните 54%, няма ли да има поне един минус, ако чакаме толкова? Поне един минус", отговори колегата на Калоян Ганев в Стопанския университет Георги Ганев, който е и депутат от "Демократична България". В заключение Любомир Каримански реши да изреди "минусите" от присъединяването към еврозоната (България няма да има независима монетарна политика, няма как да определя валутния си курс, ще има директни разходи по приемането на еврото, ще трябва да участва в трансферите на ЕЦБ за защитните механизми за еврозоната и др.) и си пожела "в следващите дни и месеци политическият аспект по въпроса за присъединяването към еврозоната да получи решение".  

Прочети цялата публикация