Голям интерес към новите програми за саниране на жилища у нас

Голям е интересът към новите програми за саниране на частни жилища у нас. 71% от българите биха участвали в програма за енергийно обновяване на жилищата, която изисква съфинансиране от собствениците им. Това показва проучване на "Алфа Рисърч" направено в рамките на проекта  "Интегрирани услуги за енергийно обновяване на жилищни сгради – SHEERENOV", финансирано с евросредства. По оценки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 93% от сградите в България не са енергийно ефективни. Близо 54 000 многофамилни сгради и 645 000 еднофамилни се нуждаят от обновление. В тях живеят повече от 50 процента от населението на страната. 94.6% от анкетираните са убедени, че енергийното обновяване ще доведе до намаляване на месечните сметки на домакинството за отопление и електричество. Безспорен принос за тези нагласи имат създадените високи очаквания от Националната програма за енергийна ефективност. 78% от нейните бенефициенти декларират, че след обновлението сметките им за отопление са намалели. При две трети от тях това е станало с над 20%. 80% са започнали да поддържат по-висока температура в жилищата си в отоплителния сезон, над половината – между 3 и 4 градуса повече. Същевременно обаче, както показват проучванията на „ЕнЕфект“, поради ограничените финансови ресурси на програмата, между 30 и 50 на сто от кандидатствалите за енергийно обновяване в различните общини, не са одобрени. Към разбираемото недоволство на тези собственици се прибавя и това на живущите в по-малките жилищни сгради, които до този момент не са участвали в програми с публична подкрепа, поради изчерпване на средствата, когато вече и те са придобили право да кандидатстват. Давайки си  ясна сметка за значението на енергийната ефективност на жилището, голяма част от собствениците, предимно в столицата, са започнали да се спасяват по единично. 80% са сменяли дограма, полагали са частична термоизолация по външните стени и прочие. В 71% от малките сгради и 96% от големите са извършвани частични ремонтни дейности на общи части. Оказва се, че гражданите са инвестирали  съвсем не малки по размер лични финансови средства, но с краен ефект далеч по-малък от онзи, който би се постигнал при енергийното обновяване на цялата сграда. Категоричната убеденост за ползите именно от цялостното обновление на сградата, както и опасенията от продължаващия ръст в цените на енергоносителите, кара 71% от анкетираните да  заявяват готовност да участват в нова фаза на Националната програма за обновяване за енергийна ефективност при изискване за съфинансиране от страна на собствениците, коментира Боряна Димитрова. Основните притеснения на хората са свързани с неяснотите около кандидатстването - за това какви са новите форми и изисквания, сроковете, обхватана програмата, необходимите документи за подаване. Притесненияима и с финансирането на обекта заради микса от собственици на апартаменти в многофамилните жилищни сгради, които имат различни финансови възможности. Друг важен за хората въпрос е свързан с постигането на съгласие в етажната собственост за започване на обновяването на сградата. Изтква се необходимост от промени в Закона за управление на етажната собственост. Спорен е и въпросът какъв да е процентът на съфинансиране и кой да контролира избора на изпълнители и самото изпълнение на обновяването. Могат ли да разчитат на някаква професионална помощ, свързана с подготовката на паспорт на сградата и друга документация, е сред другите въпроси, които вълнуват хората. В тази връзка се предлага да се появи фигурата на специализирания лицензиран посредник, който може да е към общините, а хората да се обръщат към него за консултации. В анкетата 36 процента са посочили, че биха участвали в процеса на обновяване на жилищата с лични средства. На осигурен достъп до кредитен ресурс на преференциални условия биха разчитали 24 процента, а около 35 на сто са заявили, че нямат възможност за съфинансиране с лични средства и кредити.  Боряна Димитрова изтъкна като основен проблем за страната липсата на работеща дефиниция за енергийна бедност, за да се знае кои хора в една сграда могат да бъдат целево подпомогнати от общините. По темата за евентуален колективен банков кредит или кредит на сдружението на собствениците за участие в програма за обновяване на жилищата, Димитрова каза, че европейската практика показва, че това е един от най-честите начини за подобни заеми, които могат да се изплащат на разумни месечни вноски за периода на възвръщането на инвестицията. Според проучването 40 процента от собствениците на жилищата са склонни да разгледат такава възможност, ако има облекчена процедура на кандидатстване - да кандидатства цялата етажна собственост или сдружението на собствениците, ако няма изискване за индивидуално обезпечение, както и да има задължение за изплащане само на собствената част от кредита, без солидарна отговорност с останалите. Около 80% от анкетираните смятат, че кредитът може да се изплаща със спестените средства. 30 процента от собствениците на жилища са склонни да платят суми до 50 лева месечно, 26 на сто  до 100 лева месечно с по-малък срок на изплащане, като тези разчети са залегнали в предложения  нов модел на участие на хората в обновяването на жилищата, който стъпва на данните от анкетата. Цвета Наньова, заместник - председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация, която представи новия модел на публично и частно финансиране на процеса на обновяване на жилищата, каза, че той е базиран на опита в страните от Централна Европа и балтийските държави, които имат сходна на българската форма на собственост на жилищата, която доминиращо е частна. Предвижда се местните власти да са тези, които да предоставят информация на собствениците по темата и те да са в съпътстваща организация, която в някаква степен да контролира процеса. Фигурата на така наречения специализиран посредник, който ще консултира по дейностите, свързани с процеса на участие в санирането, би трябвало да е от бизнеса и ще може да се избира от собствениците. Това ще е услуга, която е платима с публичен бюджет, уточни Цвета Наньова. По европейските правила, ако безвъзмездната финансова помощ е над 50 процента, тогава изборът на изпълнител и контролът върху изпълнението е в публичните власти, ако е по-малка, това остава в етажната собственост, като социологическото проучване показва, че последното е желано от хората. Предлага се да има финансов модел от три компонента, също базиран на проучванията на нагласите на хората. Наньова подчерта, че е ключово да се създадат финансови кредитни продукти, които да позволят на собствениците да намерят съфинансиране, като това се комбинира с безвъзмездна финансова помощ, която трябва да продължи да я има както за мотивация на собствениците, така и за да направи възможно изплащанията по заема за сметка на реализираната икономия в разумен срок. Моделът на съфинансиране върви и с допълнителна целева помощ за енергийно бедни собственици. Наньова каза, че банковият продукт, който е предназначен за сдружението на собствениците, ще даде възможност на хората с ниски доходи да участват финансово в обновителния процес и той трябва да е с облекчена процедура за кандидатстване, както и да няма изискване за индивидуални обезпечения и солидарна отговорност, а месечните вноски да позволят с наличните доходи и след получените спестявания те да може да се изплащат. Според проучванията това е сума под сто лева, каза Наньова. Тя съобщи, че подобен модел се обсъжда с Българската банка за развитиеи Фонда за енергийна ефективностИ, които да почнат тестово да предоставят такива кредити, но да могат да служат и като гаранти на тези кредити пред банките. Този модел ще ускори темповете за обновяване на жилищата и ще завиши участието на собствениците при вземането на решение и контрол и ще има мултиплициращ потенциал. Веднъж създаден и тестван, като това трябва да стане с пари от националния бюджет, и се види, че работи, този модел занапред може да бъде захранван с еврофинансиране от различни източници, смята Наньова. По време на пресконференцията бе изразено съмнение, че след един месец ще бъде обявен прием по новия етап на програмата за саниране на жилища по националния План за възстановяване и устойчивост и бяха изразени опасения от това, че има вариант управлението на процеса да е централизирано. На пресконференцията бе посочено, че ако се направят разчети за процента на обновени сгради годишно от началото на програмите за саниране в България досега, ще се стигне до извода, че ако продължаваме по този начин и с такива темпове, ще са ни нужни повече от 200 години, за да обновим целия сграден фонд. По Плана за възстановяване и устойчивост по проекта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обновяване на многофамилни жилищни сгради, както и на публични и индустриални и търговски сгради, заложените средства от Механизма за възстановяване и устойчивост са 1.2 млрд. лева без ДДС за жилищните сгради.   Одобрените проекти за саниране на жилищни сгради до март 2023 г. ще са изцяло за сметка на програмата, а подалите заявления до декември 2023 г. ще ползват 80 на сто безвъзмездна финансова помощ, а останалото ще е самоучастие на собствениците на жилищата.  

Прочети цялата публикация