Актуализацията на бюджета: 11,9% инфлация, таванът на дълга се увеличава с 3 млрд. лева

Министерството на финансите публикува законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Основните параметри

В актуализацията е предвидено дефицитът да остане 4,1%. Това е и основният аргумент на вицепремиера Асен Василев срещу твърденията, че антикризисните мерки са проинфлационни.

Прогнозираната инфлация е 11,9%. В бюджета, приет в края на февруари, бе прогнозирана инфлация от 5,6% с очакване тя да се забави към края на годината до 3,1%.

Министерството на финансите прогнозира забавяне на ръста на икономиката от 2.9% до 150.949 млрд. лв. 

От ведомството прогнозират и увеличение на броя на работещите с 1,7%.

Предвидено е приходите да се увеличат с 1,645 млрд. лв. Също с 1,645 млрд. лв. ще се увеличат и бюджетните разходи.

Държавният дълг

Увеличава се таванът на държавния дълг - от  7.3 млрд. лв. нов дълг за годината, до 10.3 млрд. лв. С новия дълг ще бъдат рефинансирани предстоящите плащания през първото тримесечие на 2023 г. по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари. Вицепремиерът Асен Василев обяви в петък, че сега условията за теглене на нов дълг са по-благоприятни и това е причината за вземането на трите милиарда сега, а не догодина.

С промяната максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38.5 млрд. лв. или 25.6% от БВП.

Заеми за 'Булгаргаз' и 'Булгартрансгаз'

Предвидено е държавните газови дружества "Булгаргаз" и "Булгартансгаз" да вземат държавно гарантирани заеми за общо 532 млн. евро. "Булгаргаз" ще вземе 150 млн. евро, за да осигури алтернативни на руските количества, а "Булгартрансгаз" - 382 млн. евро, които ще се използват за три проекта - разширението на хранилището в Чирен, газовата връзка със Сърбия и за да си изпълни задълженията по европейска директива за условията за достъп до газопреносни мрежи.

Като цяло, проектът предлага антикризисни мерки, а не реформи.

Антикризисните мерки

На 18 май правителството обяви пакет от антикризисни мерки. В него влиза увеличението на пенсиите с 20% (КОВИД добавките влизат в пенсиите), 0% ДДС за хляба (за 1 година), намаляване на ставката за парно, топла вода и природен газ на 9% (за 1 година) и отстъпката от 25 стотинки за литър гориво (най-евтините бензин, дизел, метан и пропан-бутан) при зареждане до 50 литра.

Заложена е и помощ за младите семейства - увеличава се размерът на данъчното облекчение за семейства с деца от 4500 лв. на 6000 лв. годишно. 

С мерките се изпълнява и ангажиментът, поет в коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, за увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.

Предстои въвеждане на допълнително облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества с цел компенсиране на небитовите потребители, въвеждане на електронни ваучери за улеснение на работещите, като общият им размер ще бъде увеличен до 1,2 млрд. лв., като и намаляване на лихвата до 8% за просрочени плащания към държавата, общините, както и за комунални услуги.

Грях ли са правителствените мерки? Управляващи и опозиция се скараха за плана на кабинета

Пенсионната реформа остава за октомври. Предвижда се от през есента да бъдат преизчислени пенсиите на 770 хил. възрастни по т. нар. „швейцарско правило“.

Подводните камъни

Първите подводни камъни за актуализацията са още около изпълнението на антикризисните мерки. От една страна са синдикатите, които настояват за увеличение на минималната заплата от 710 лв. на 760 лв., без което отказват да подкрепят актуализацията, от друга - неразбирателството в коалицията. Още в средата на май от "Демократична България" обявиха, че нулев ДДС за хляба може да има, но само с промяна на още няколко закона и след формулирането на дефиниция за хляб. Експерти в Народното събрание са по-скоро скептични, че тази мярка ще се отрази върху крайната цена. Корнелия Нинова, автор на идеята, преди две седмици призна, че отпадането на ДДС за хляба може да не намали цените, но ще ги задържи на сегашните им нива.

Спор ще възникне и около поисканото от социалния министър Георги Гьоков увеличение с 10% на заплатите на държавната администрация от 1 юли.

Спорове предстоят и около идеята на "Има такъв народ" за диференциация на антикризисните мерки. Миналата седмица председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански заяви, че помощите трябва да отиват към нуждаещите се, вместо да се раздават на калпак.

В обявения пакет се предвиждаше още отпадане на акциза за електрическа енергия, природен газ и метан. За прилагането на тази мярка обаче ще е необходимо разрешение от Европейската комисия, каквото към момента няма.

Пътят от проекта до закона

В края на миналата седмица след коалиционен експертен съвет четирите формации се споразумяха до понеделник да се събират допълнителни предложения, а утре да се проведе Национален съвет за тристранно сътрудничество. 

В сряда актуализацията на бюджета трябва да бъде одобрена от Министерски съвет, а след това да бъде внесена в Народното събрание, където се очаква да бъде приета до края на месеца, за да могат антикризисните мерки да влязат в сила от 1 юли, както обеща правителството. Очаква се законопроектът да бъде разгледан в бюджетна комисия тази седмица, а след това да влезе на първо четене и в зала. Това означава, че още в средата на месеца ще започне второто четене (вероятно срокът за предложения между двете четения ще бъде намален), като в последната седмица на юни следва актуализацията да е факт.

Прочети цялата публикация