Краят на двигателите с вътрешно горене

Европарламентът реши, че от 2035 г. вече няма да се продават нови коли с конвенционални двигатели. Това ли е краят на двигателите с вътрешно горене и за кои автомобили ще важи забраната? Най-важните въпроси и отговори:

Какво точно бе решено?

От 2035 година ще могат да се продават само коли и лекотоварни автомобили, които не изхвърлят в атмосферата вредни емисии. За това се обяви мнозинството депутати в Европарламента (ЕП). Освен това беше решено да не се взимат предвид синтетичните горива, с които един класически двигател с вътрешно горене (ДВГ) може да стане климатично неутрален.

Влизането в сила на тези решения ще означава на практика край на автомобилите с ДВГ от средата на следващото десетилетие. От 2035 г. ще бъде преустановена и продажбата на нови бензинови и дизелови коли. Целта е преминаване към пълна електромобилност.

Решението е в отговор на предложение от пакета на ЕС за борба с климатичните промени, озаглавено „Готови за цел 55“. В него е формулирана целта до 2030 година да се намалят парниковите емисии с 55% спрямо нивата от 1990 година, а до 2050 година да бъде постигната климатична неутралност.

Това ли е краят на двигателите с вътрешно горене?

Не, защото за това се изисква и съгласието на отделните страни членки - тоест техните правителства трябва да приемат забраната за продажба на конвенционални автомобили след 2035 година. В края на юни 2022 година ЕП и страните от ЕС трябва да изработят съвместна позиция, за да може забраната да бъде приложена. С гласуването си евродепутатите на практика определиха своята позиция по този въпрос.

Какво налага такава забрана?

Експертите са изчислили, че повече от една пета от въглеводородните емисии в ЕС се дължат именно на уличното движение и изгаряните бензин или дизел. С новата мярка ЕК иска да намали значително парниковите газове, като целта е до 2050 година Европа да стане първият климатично неутрален континент.

Защо ЕС иска това?

Учените са категорични, че климатичните промени се дължат на човешката дейност и най-вече на изпусканите в атмосферата емисии от въглероден двуокис. Тяхното редуциране би могло да ограничи глобалното затопляне до по-малко от два градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха.

Кои автомобилни производители имат още по-амбициозни планове?

Някои автомобилни фирми планират да преминат изцяло към задвижване с електромотори още преди 2035 година. Така например британският производител Ягуар иска още от 2025 година да предлага само електрически модели. Мултиконцернът Стелантис също изпреварва предписанията на политиците: италианската марка Ланча преминава още от 2024 година към производство основно на електромобили, а от 2027 г. Фиат ще продава само коли с електромотор. Година след Фиат същото подготвят и в Опел, което е мислимо също и за френските марки в семейството на Стелантис – Ситроен и Пежо. От 2030 година напълно електрически стават Ролс Ройс, Лексус и Волво.

Какви са намеренията на отделни страни и региони?

В Европа най-напред в това отношение е Норвегия, която не членува в ЕС. Там от 2025 г. няма да могат да се регистрират нови коли с ДВГ. Целта е напълно постижима, като се има предвид, че в тази северноевропейска държава над 80 на сто от продаваните нови коли вече са електрически.

Пет години след Норвегия продажбите на бензинови и дизелови коли ще бъдат забранени също в Дания, Ирландия, Исландия, Нидерландия, Швеция и Словения.

Какъв дял от пазара държат електромобилите в Германия?

В Германия той не е особено висок: в началото на 2022 година в Германия са били регистрирани общо 618 000 електрически коли. За сравнение: бензиновите са били 31 милиона, а дизеловите – 15 милиона. Накратко: на 81 коли само една е електрическа.

Какво казват критиците?

Германската автомобилна индустрия критикува решението на Европарламента. Според председателката на Съюза на автомобилната индустрия (VDA) Хилдегард Мюлер в Европа няма необходимата за това инфраструктура от зарядни станции. А в другия браншови съюз – на товарните превозвачи (ZDK) са недоволни от това, че синтетичните горива, тъй наречените E-Fuels, не са признати за климатично неутрални. Посочва се и това, че при тях съответната инфраструктура за зареждане би била налична.

Какво казват природозащитниците?

От екологичното движение „Петъци за бъдещето“ виждат в решението на ЕП своя собствена заслуга. В същото време активисти подчертават, че 2035 година е твърде късна година, ако искаме да постигнем договорената в Париж цел за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.

Прочети цялата публикация