Генчовска: В преговорната рамка ще има гаранция за правата на българите в Северна Македония

В преговорната рамка с Европейския съюз ще има механизъм, който гарантира правата на българите в Република Северна Македония (РСМ). Това заяви министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска, която депутатите изслушат днес по настояване на "Има такъв народ", които говореха за "национално предателство" и "паралелни преговори" с РСМ. Заради грифове "строго секретно" министър Генчовска прескочи част от изложението си като депутатите приеха да изслушат външния министър на открито заседание, а първоначално изслушването започна при закрити врата. Генчовска съобщи, че документът, свързан с т. нар. "македонски език", е депозиран в секретното деловодство на парламента. Председателят на парламента Никола Минчев съобщи, че народните представители могат да се запознаят с тях на място в секретното деловодство на парламента.

Теодора Генчовска припомни, че на 5 април т.г., външнополитическият съветник на премиера, е изпратил свой проект на актуализация на Рамковата позиция.

"Съдържанието му обаче по-скоро представлява ревизия на българската национална позиция. В тази нова рамкова позиция – проект не фигурира българската позиция по т. нар. „македонски език“, отбеляза Генчовска. 

Изискването на европейски гаранции по отношение изпълнение на договора от 2017 г. става несъстоятелно. На практика с този проект са обединени частични идеи на външно министерство за прилагане на двустранния договор, но без да има ясен механизъм в преговорната рамка за изпълнение на договора, каза министърът от квотата на Слави Трифонов, като с това си изказване влезе в противоречие със себе си.  Външното министерство било преценило, че няма как да има бележки към документ, който изначално и цялостно е погрешен, и го е отхвърлило като възможност.

В изложението си Генчовска отбеляза, че съществуват четири теми, по които е необходимо да се отчете прогрес, за да бъдат защитени българските интереси. Сред тях тя визира изпълнение на договора от 2017 г., включване на българите в Конституцията на Република Северна Македония, запазване на българската позиция по въпроса за езика и включването на гаранции по всички тези въпроси по преговорната рамка на ЕС с РСМ.

Министър Генчовска посочи, че благодарение на усилията на Министерство на външните работи в последните 30 дни, напълно е отпаднало настояването на Скопие – включването на българите в Конституцията на РСМ да се случи едва преди края на присъединителните преговори на РСМ с ЕС.

Понастоящем се обсъждат няколко варианта, като най-благоприятният за България е включването на българите в Конституцията като условие, преди да започне целият преговорен процес, след което да започнат междуправителствените конференции. На този етап този въпрос изисква изцяло политическо решение, което излиза извън рамките на външно министерство, уточни министър Генчовска.

Според Генчовска е ключово България да запази позицията си, че не приема съществуването на т. нар. "македонски език" в технически и исторически контекст. Заключението, което можем да направим към момента от проведените до момента разговори с всички държави членки на ЕС, е че те не са в състояние да се ангажират да приемат тази позиция като ангажимент, уточни тя.

Председателството (френското бел. ред.) предложи по своя инициатива следните гаранции в преговорната рамка и прие ангажимент да лобира пред останалите държави членки след тяхното приемане в Съвета Европа, добави Генчовска. Друг ангажимент по думите й е въвеждане на изискване Европейската комисия да докладва на всяка регулярна междуправителствена конференция на ЕС изпълнението на договора за добросъседство между България и РСМ. Министър Генчовска обясни, че съгласно механизмите на ЕС, България ще има думата в подготовката на общата позиция на Съвета на ЕС. Относно уреждането на въпроса за включване на българите в Конституцията министър Генчовска отбеляза, че трябва да бъде взето политическо решение.

Въвеждане на изискване РСМ да представи, а Съвета на Европа да одобри, План за действие за правата на общностите на нейната територия, е друго изискване, което външният министър визира. Тя отбеляза, че въпросът за референцията за македонския език остава отворен.

Прочети цялата публикация