OFFNews Политика | 16.06.2022 17:45:00 | 161

Депутатите приеха бюджета на първо четене


Актуализацията на държавния бюджет мина на първо четене след почти 5-часов дебат, протест, два председателски съвета и опит набързо да прокара вота на недоверие.

Законопроектът бе приет със 133 гласа "за", 104 "против" (ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане") и 0 "въздържал се".

Въпреки очакванията, днес дебатите бяха спокойни, макар че се чуха очакваните критики на опозицията. 

От "Възраждане" настояха за внос на руски газ, от ДПС възразиха срещу предложението за нов държавен дълг, от ИТН поискаха 3-годишна бюджетна прогноза и реформи. От ГЕРБ-СДС пък повториха тезите си, че няма да има ефект от антикризисните мерки, заложени в законопроекта. 

Кирил Ананиев от ГЕРБ заяви, че с антикризисните мерки кабинетът тича след събитията, както и че ако останат на власт, то това няма да е последната актуализация. Съпартиецът му  Александър Иванов пък разкритикува управляващите, че предлагат 25 стотинки помощ за литър горива за всеки, вместо само за най-засегнатите.

По повод обвиненията за тегленето на нов дълг вицепремиерът Асен Василев заяви, че НС ще реши дали да бъде изтеглен, както и дали държавата ще може да си позволи по-високите лихви ако го изтеглим догодина.

Владислав Панев от ДБ отговори на заявките за редакции между двете четения. Той призова колегите си да внимават с предложенията за още харчове между първото и второто четене на законопроекта, "защото не се знае кой ще го изпълнява предвид новото мнозинство в пленарната зала"

КАКВО ПРЕДВИЖДА ПРОЕКТОБЮДЖЕТЪТ?

Основни параметри

В актуализацията е предвидено приходите да се увеличат с 1,645 млрд. лв. Също с 1,645 млрд. лв. ще се увеличат и бюджетните разходи, заради което дефицитът от 4,1% се запазва.  Заложената инфлация е 11,9%. Прогнозира се забавяне на ръста на икономиката от 2.9% до 150.949 млрд. лв. В текстовете е заложено и увеличение на работещите с 1,7%.

Промени

В актуализацията основните промени са свързани с въвеждането на антикризисни мерки. Сред тях - отпадане на ДДС за хляба (за 1 година), намаляване на ставката за парно, топла вода и природен газ на 9% (за 1 година) и отстъпката от 25 стотинки за литър гориво (най-евтините бензин, дизел, метан и пропан-бутан) при зареждане до 50 литра. Друга промяна е свързана с помощта за младите семейства - увеличава се размерът на данъчното облекчение за семейства с деца от 4500 лв. на 6000 лв. годишно.

Освет това се увеличава прагът за задължителна регистрация по Закона за ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.

По-висок акциз за цигарите и тютюневите изделия

При нагреваемите цигари акцизът се повишава от 233 на 245 лева на килограм, което означава, че за всеки грам такива цигари поскъпването е с около стотинка без ДДС. При класическите цигари поскъпването на акциза е от 177 на 187 лева, което при неофициални изчисления на експерти може да доведе до поскъпване между 20 и 25 стотинки за кутия. При никотиновите течности е заложен график на поскъпване на акциза, който започва от юли с 0,18 лева за милилитър и поскъпва с по една стотинка до юли 2025 година, когато ставката вече ще бъде 0,21 лева за милилитър. 

По искане на Асоциацията на производителите и вносителите на тютюневи изделия обаче увеличението на акциза на тютюневите изделия ще започне от 1 септември, а не от 1 юли. Вицепремиерът се съгласи с това предложение по време на заседанието на ресорната комисия миналата седмица и такава редакция ще бъде направена между първо и второ четене.

Заеми за "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз"

Предвидено е държавните газови дружества "Булгаргаз" и "Булгартансгаз" да вземат държавно гарантирани заеми за общо 532 млн. евро. "Булгаргаз" ще вземе 150 млн. евро, за да осигури алтернативни на руските количества, а "Булгартрансгаз" - 382 млн. евро, които ще се използват за три проекта - разширението на хранилището в Чирен, газовата връзка със Сърбия и за да си изпълни задълженията по европейска директива за условията за достъп до газопреносни мрежи.

Държавен дълг

Увеличава се таванът на държавния дълг - от 7.3 млрд. лв. нов дълг за годината, до 10.3 млрд. лв. С новия дълг ще бъдат рефинансирани предстоящите плащания през първото тримесечие на 2023 г. по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари. Вицепремиерът Асен Василев обяви в петък, че сега условията за теглене на нов дълг са по-благоприятни и това е причината за вземането на трите милиарда сега, а не догодина.

С промяната максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38.5 млрд. лв. или 25.6% от БВП.

АКТУАЛИЗАЦИЯ НА РЪБА

Още преди Министерски съвет да приеме актуализацията на бюджета на редовното си заседание миналата сряда, трите проектозакона бяха разпределени на комисии и се очакваше бюджетите да бъдат приети за около две седмици. Парите за МРРБ обаче скараха ИТН и ПП и министрите на Трифонов напуснаха заседанието на МС. Няколко часа по-късно лидерът на "Има такъв народ" обяви, че напускат управлението. Стана ясно още, че партията ще подкрепи само социалните мерки.

Вчера очаквано малките бюджети минаха на първо четене в зала - те бяха приети почти без спорове в парламентарните комисии. От ИТН обявиха, че ще подкрепят само социалната част на бюджета и действително гласуваха "за". Против бяха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане".

Спорове имаше за големия бюджет. Миналата седмица след 2-часов дебат парламентарната комисия по бюджет и финанси отхвърли на първо четене актуализацията на държавния бюджет с 11 гласа "за" (ПП, БСП и ДБ), 8 "против" (ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане") и 3 "въздържал се" (ИТН).

Актуализацията падна в комисия, ИТН се прегърна с ГЕРБ, ДПС и Възраждане

Предстои законопроектите да се върнат за редакции между двете четения във водещите комисии. Именно там се очаква да се появи поредното политическо наддаване за повече пари. За крайното решение ще е нужно мнозинство, каквото управляващите вече нямат. Заради това се очаква да се изпълни и поисканото от ИТН приемане на "бюджет на парче". 

Управляващите се надяват актуализацията да бъде приета до 27 юни, за да могат от 1 юли да влязат в сила антикризисните мерки.

Прочети цялата публикация