Синдикатите в БНТ активирани в съмнителна кампания за изборa на нов директор

Синдикатите в БНТ се самонаеха със задачата да организират вътрешно "гласуване" за нов директор на обществената телевизия, дни преди Съветът за електронни медии (СЕМ) да изслуша кандидатите за поста и да направи своя избор. На пръв поглед инициативата може да изглежда спонтанна, но опитът от последните години поражда съмнения, че става дума да поредна поръчка в интерес на настоящия генерален директор Емил Кошлуков, който се кандидатира за нов мандат. Последната подобна "самоинициатива" на синдикатите в обществената телевизия беше през лятото на 2020 г. Тогавашните мащабни граждански протести срещу кабинета "Борисов" и главния прокурор Иван Гешев, включваха още едно искане – за оставка на Кошлуков. Петицията с това искане бе подкрепена от стотици хора, а протестните шествия редовно спираха на "Сан Стефано" 29, където ехтяха възгласи за оставка на Кошлуков и се издигаха лозенги "След Росенец да си върнем и БНТ от Доган. Оставка на Кошлуков!". Тогава синдикатите в държавната телевизия излязоха с призив "Оставете БНТ на мира". Интересен детайл беше, че под писмото нямаше никакви имена и за обществото не стана ясно кои са хората от БНТ, които не искат да бъде закачан директорът ѝ. Сега синдикатите в държавната телевизия организират изслушване на кандидатите за генерален директор и дори приканват служителите да гласуват за своя фаворит, обещавайки да изпратят резултатите от вота в СЕМ, установи проверка на Mediapool. Подозренията са, че тази кампания може да бъде използвана за накланяне на везната в полза на спечелилия вътрешния вот кандидат. Председателят на СЕМ Соня Момчилова коментира пред Mediapool, че изслушването и резултатите от гласуването в медийния регулатор по никакъв начин няма да се повлияят от синдикалния вот в БНТ. "Ние дори не го следим", каза Момчилова. Синдикалистът Емил Розов отхвърли предположенията, че крайната цел на инициативата е намеса в решението на медийния регулатор. Пред Mediapool той обаче подчерта, че резултатите от вътрешното гласуване в БНТ задължително ще бъдат изпратени на СЕМ. Синдикатите в БНТ дори обмислят да ги обявят на нарочна пресконференция. "Зная, че ще бъдем обвинени. Как влияем за избора като осведомяваме какво смятат за него работещите в БНТ. Никой няма право да се меси в работата на синдикатите", посочи Розов. Отделно от това, на самото съобщение до служителите на БНТ за беседването и гласуването обаче пише "вашият глас е от значение". По неофициална информация до този момент от 8-те претенденти за поста, 5-ма са заявили, че ще участват в организираното от синдикатите на БНТ изслушване. Въпросните "вътрешни гласувания", които са анонимни, започват от понеделник и ще продължат до четвъртък, а организираното от синдикатите изслушване е насрочено за сряда – т.е. хората в БНТ ще могат гласуват за своя фаворит за генерален директор преди дори да са чули какво има да им каже. Служители на БНТ, пожелали анонимност, заподозряха възможността зад кампанията сега да се прави услуга на настоящия генерален директор Емил Кошлуков, защото е много вероятно до дни да излезе информация, че той е спечелил най-много гласове от изслушването на синдикатите. "Подобни социологии ще са заиграване с общественото мнение", каза пред Mediapool служител в обществената телевизия. Кошлуков ще бъде изслушан от служителите си На въпрос на Mediapool дали в събеседването със синдикатите ще участва настоящия генерален директор Емил Кошлуков, Розов потвърди и каза, че за синдикатите той е равен с всички претенденти за поста. Отворен обаче остава въпросът доколко свободно работещите в медията биха изразили подкрепа за друг ръководител, различен от настоящия им шеф. Едва ли е съвпадение и фактът, че гласуванията в БНТ приключват в същия ден, когато СЕМ трябва да обяви кои кандидати ще бъдат допуснати за изслушването на концепциите им, насрочено на 27 и 28 юни. На 29 юни членовете на медийния регулатор ще гласуват. Генералният директор може да бъде избран с обикновено мнозинство – т.е. с гласовете на трима от общо петимата членове на медийния съвет. Засега не е изтекла информация около кой от кандидатите може да се формира мнозинство. Ако никой от кандидатите не получи мнозинство, изборът ще пропадне и Кошлуков ще остане начело на БНТ до провеждането на нов конкурс. За четвърти път синдикатите правят избора "СЕМ проведе среща със синдикатите и от нея стана ясно, че подобни изслушвания традиционно се провеждат от синдикатите на телевизията преди избора на генерален директор. Те нямат никаква връзка с процедурата на СЕМ за избор на генерален директор и не се вземат под внимание от регулатора. Ние дори не ги следим. Зная, че се излъчват по вътрешен канал на телевизията, така че вероятно служителите да видя хора с какви идеи се състезават за поста. Могат да се задават и въпроси", каза пред Mediapool председателят на СЕМ Соня Момчилова. Синдикалистът Емил Розов посочи, че за четвърти път синдикатите провеждат подобна проява преди избора на генерален директор. "В сряда ще направим събеседване с кандидатите, което ще го проведем за четвърти път преди избора на генерален директор на БНТ. Каним кандидатите да си представят работата в едно от студиата на БНТ, като работещите в националната телевизия го наблюдават по вътрешната мониторна система. На всеки кандидат ще се задават базови въпроси, ако служителите на телевизията имат въпроси, те ще бъдат донесени в студиото и ние ще ги прочетем", обясни пред Mediapool Розов. Той уточни, че всеки от работещите в телевизията при желание може анонимно да посочи като фаворит някой от претендентите, а резултатите от своеобразното гласуване ще бъдат обявени преди финалното решение на Съвета за електронни медии. От думите му стана ясно, че до 2004 г. е имало законова възможност творческите съюзи да подкрепят някои от претендентите за генерален директор и СЕМ е взимал под внимание техния избор. "Той се явяваше своеобразна допълнителна точка за предпочетения кандидат", каза Розов. На въпрос на Mediapool дали изборът на СЕМ за генерален директор може да се обжалва от синдикатите, Соня Момчилова каза, че не знае досега да е имало такава практика, за разлика от синдикатите в радиото, които са реагирали през годините по-бурно около избора на шеф на БНР. Правене на филми по "вътрешни правила" Една от особеностите на издържаната от данъкоплатците обществена телевизия е, че тя страда от перманентни финансови проблеми, които Кошлуков успя да доведе до практически фалит. В същото време в БНТ има огромен брой синдикати, които се противопоставят на всяка идея за реформа и съкращения, освен ако не ставаше дума за освобождаване на журналисти и служители, които бяха неудобни на бившите управляващи. Досега синдикатите не са вземали отношение към скандалите около дълга на БНТ, натрупан под ръководството на Кошлуков. 2021 г. започва с натрупани задължения към доставчици в размер на 33.1 млн. лева. След публичен скандал през април същата година Министерският съвет отпусна огромен трансфер - допълнителни 20 милиона лева на БНТ. С тях обществената телевизия погаси просрочените си задължения за разпространение на телевизионните ѝ програми чрез наземно цифрово радиоразпръскване. Така, към края на 2021 г. задълженията на БНТ към доставчици възлизат вече на малко над 8 069 700 лв и на косъм телевизията не надвиши максимално допустимия по закон размер от 10 000 000 лв. дълг. Сайтът Actualno.com излага и съмненията за спорно харчене на средствата за филмопроизводство в мандата на Емил Кошлуков. Детайлите - тазгодишният бюджет на БНТ е 80 553 500 лв. От тях минимум 8 000 000 лв. (или 10%) трябва да се отделят за българско филмопроизводство. Поне така кратко и ясно е заложено в Закона за радио и телевизия. Оказва се обаче, че БНТ чрез вътрешните си правила разбива тази сума и залага квота за финансиране за филмопроизводство на самите служители на БНТ. По действащия вътрешен правилник на БНТ въпросните 10% се разпределят по следния начин: 1. За телевизионно филмово творчество, продуцирано изцяло от БНТ или копродукции, в които БНТ е мажоритарен копродуцент - до 65%. От тази сума до 10% трябва да отиват за вътрешна телевизионна филмова продукция. Какво показват сметките - 65% от 8 000 000 лв. са 5 200 000 лева. А 520 000 лева представляват 10-те% за вътрешна телевизионна филмова продукция, която се възлага без конкурс: "Тези пари ще се платят на хора, които са предимно в трудово-правни отношения с телевизията, за да направят новели с продължителност 15-27 минути или документални филми от 20 до 54 минути. А за филмопроизводство, възложено с конкурс, остава сумата 4 680 000 лв", посочват от Actualno. Сайтът риторично пита - "И какво означава това - че може човекът да е на заплата, но ще получи допълнително пари, защото е направил разширен репортаж, който ще се брои за филм". Отделно от това, за участие в коопродукции, в които БНТ е миноритарен копродуцент – не по-малко от 20%, в т.ч. за предварителна откупка на права за излъчване ("присейл"). 20% от общата сума представляват 1 600 000 лв. Оказва се, че БНТ дори не спазва Законът за радио и телевизия, който казва, че Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия". Ако се върнем към разбивката на парите за филмопроизводство за продукции, в които БНТ е мажоритарен продуцент и за такива, в които е миноритарен за една година по двете точки трябва да се заделя бюджет от 6 280 000 лв. Справката показва, че по двете сесии тази година е заложен бюджет 3 966 240 лв. с ДДС, което е с 2 313 760 лв. по-малко от изискванията. Миналата година той е бил на стойност 4 663 680 лв.  

Прочети цялата публикация