Драгомир Драганов пред ФАКТИ: Не обиждайте цирка!

Драгомир Драганов е телевизионен водещ, журналист, шоумен и певец, сред големите колекционери в България на плакати, афиши и рекламни листовки за българския цирк. Колекцията му наброява над 10 000 плаката и близо 5000 програми от представления на български и световни циркове.

От малък има влечение към цирка и българската поп музика, в резултат на което записва три албума в по-зрелите си години и създава виртуален музей на българското цирково изкуство. Дълги години е приятел с Лили Иванова и записва дуетна песен с нея.

Драго, аудиторията те познава най-вече от телевизора,от малкия екран, като водещ, шоумен и изпълнител, но аз искам да си поговорим не за твоята работа, а за твоето хоби.

- Циркът ти е на сърцето и душата от години. Защо? Как се „сгоди“ за манежа?

- Влюбен съм в цирковото изкуство от най-ранното си детство. Имаше период между шестата-седмата и десетата ми годишнина в който заради огромното ми желание баба ми по майчина линия ме водеше на цирк всяка, ама наистина всяка седмица. Гледах по няколко пъти програмите под купола на софийския държавен цирк и пазех за спомен програмките с имената и снимките на участващите артисти. Разказвал съм тези неща хиляди пъти. Дори на заглавната страница в сайта ми – виртуален музей припомням случката с взимането на първия плакат за колекцията ми и това как с баба изгубихме сестра ми в тълпата. Реално, всеки който се интересува от тази моя „необяснима любов“ може да прочете най-откровените ми думи и да разбере как тя се превърна в смисъл на живота ми. Адреса е лесен : www.bgcircus.com

- Какво е за теб цирковото изкуство и къде е то днес в България?

- Да си призная и аз понякога се чудя как любовта към цирковото изкуство оцеля в сърцето ми след толкова много разочарования от неговите метаморфози у нас и след многото жестоки обиди от страна на видни български циркови деятели, които изпадат в ярост от факта, че има и друг, който публиката познава като радетел на цирка, пазител на частици от историята му и популярен участник и дори съорганизатор в стотици циркови представления. Може би истината е в това, че аз обичам изкуството в себе си, а не себе си в изкуството и в малката, но съществена подробност, че от трийсет години не спирам да обикалям света за да се наслаждавам на великолепни спектакли.

В България днес съществуват цирковете (по азбучен ред) : „Арена“, „Арлекино“, „Балкански“, „Иванов“, „Йорита“, „Колозеум“, „Орбита“, „Ориент“, „Рио“, „Фемили“, „Феникс“ и няколко пътуващи групи които изнасят циркови представления на сцена. Моето мнение за програмите им си е мое мнение и няма значение за никой. Няма как да сравняваме днешния ден с времената в които развитието на изкуството беше приоритет за държавата защото пътуващите по света български артисти пълнеха хазната и с милиони в буквалния смисъл. С демократичните промени дойде и безмилостното решение – циркът да се самоиздържа. Няколко неуспешни ръководства на държавната структура, поредица от финансово неизгодни сделки с наематели на държавното имущество и в крайна сметка унищожаване и разграбване на държавната циркова база поставиха високото изкуство на колене. Длъжни сме да добавим и факта, че възможността да се договарят сами за международните си гастроли пръсна артистите ни по света а шанса да останат в чужбина и да припечелват кой както може помогна за разпадането на големите трупи и мащабните атракционни номера.

На практика днес цирковете са семейни предприятия които функционират по правилата на търговския закон. Повечето от тях са регистрирани в Министерство на културата и слава Богу през последните две, три години получиха достъп до финансиране, чрез участие в сесиите на национален фонд „Култура“. Стискам палци и се моля това да допринесе за реално творческо развитие. Подчертавам думата реално защото има хора които безумно нагло си позволяват публично да отчитат „резултати“ от измислена „дейност“ и така престъпно заблуждават непосветените „експерти“.

- Защо толкова години след палежа на цирка не се построи нов и нищо не се направи по случая?

- Плановете за строеж потъват в бездната на комунистическата бюрокрация. Конкурсът за архитектурен проект се проточва с години, после почва да се умува за място и… идва 10-ти ноември. За каква държавна инвестиция в циркова сграда да мечтаем, когато малко по-късно държавата в лицето на министъра на културата Елка Константинова в един ден изхвърля на улицата всички щатни циркови артисти…

-Поддържаш ли отношения с българските циркови трупи? Кои от тях са на манежа и къде са ?

- Разбира се, че поддържам и смело мога да кажа, че с голяма част от артистите и собствениците на циркове ме свързва истинско, преминало през изпитанията на времето а не лицемерно приятелство. Старая се да помагам на кой с каквото мога. Главно в областта на рекламата. Заедно с други приятели подготвяме и отпечатваме плакати и програмки за пътуващите у нас циркове, съдействам за медийни изяви и подкрепям различни творчески инициативи. Но ако под думата „трупи“ имаш предвид прочутите ни в миналото акробатични трупи… „Кехайови“, „Бойчанови“, „Първанови“, „Силаги“, „Ковачеви“, джигитите „Валдемар, жокеите„Славови“, „Романови“ и още и още… няма ги. Разпаднаха се отдавна. Как се поддържа трупа от 12-14 души в месеците в които няма договор? Как се плащат заплати и се мотивират акробатите за изнурителни репетиции без гаранция, че договор все пак ще има? Държавните циркове бяха като държавните театри – гарантираха работа, осигуряваха условия не само за труд, но и за подготовка а тя в цирковото изкуство е много, много тежка, чисто физически и за най сложните номера отнема години.

- А сега за твоето увлечение. Събираш плакати свързани с българското цирково изкуство. Направи виртуален музей. Разкажи повече за този музей : какво съдържа, от къде взимаш екземплярите, много ли хора ти помагат?

- Позволявам си да използвам думата „музей“ без излишна скромност защото колекцията ми няма аналог. Натрупал съм я благодарение на приятелството с цирковите легенди които ми завещават семейните си архиви оценявайки моето отношение към тях. Треперя над всеки артефакт който притежавам и го пазя повече от очите си. Реших да покажа на всички какво имам. Дигитализирах всеки един плакат, програмка, листовка и снимка. Хиляди са. Вече спрях да ги броя. Не съм взел стотинка от никой за изработването на сайта а всеки знае колко струва това, вече 7 години плащам домейна и хостинга, реставрацията на изцапаните, скъсани и смачкани плакати също струва стотици левове и това е първото интервю в което си позволявам да натрапвам това. Не се изживявам като историк. Аз съм просто най-големия почитател на българския цирк но това по никакъв начин не ме задължава да бъда безкритичен съзерцател на процесите в него.

- Често те виждам на снимки от битака с плакат в ръка. Наистина ли на битака има такива съкровища?

- Да. Съвременници изхвърлят на битака миналото. Изхвърлят семейни архиви без изобщо да ги прегледат, да осъзнаят какво съдържат те. Ще си позволя обаче скромна поправка. Много рядко можеш да ме видиш на снимка от битака. Да не кажа, че има само две такива снимки. Аз си имам съзаклятници. Те са анонимни, не се набиват на очи. Някои от тях не пропускат седмица и като открият нещо го купуват за мен. Отида ли аз… цената скача.

- Кой е бил най-интересния цирков плакат, който ти е попадал в ръцете?

- Щом е попаднал в ръцете ми значи няма как да не е станал част от мойта колекция а в нея всички са еднакво важни и интересни. И тези от 1935 година и тези от 2022-ра. Но като каза 1935-та, още си мисля, че сънувам, но миналото лято съпругата на бивш служител в цирковата база, вече покойник, ми подари дълго пазен в домът им куфар в който бяха запазени сякаш са отпечатани вчера два уникални афиша на циркЪ „РоялЪ и ДобричЪ“ от споменатата година…

Нямам думи с които да благодаря на всички които през годините ми помогнаха да създам колекцията си.

- А най-необичайният?

- Най-необичайни са всъщност няколкото неотпечатани плаката. Притежавам авторските проекти на рисувани в миналото плакати които са си останали в ателиетата на техните автори. Единият е от големия плакатист Димитър Тасев, другият е от Симеон Данчев имам и един от Сашо Койчев.

- Какви са коментарите за твоето дело?

- Благодарен съм за тях, но предпочитам да не се лаская. Ако искаш цитирай ги, ако искаш не. Няма да стигне цялото пространство на света да изразя благодарността си към всички, които ме обичат и уважават. Има и такива, които ме мразят „с пяна на уста“, споменах ги вече. А аз не преча на никого и не съм виновен, че понякога ги засенчвам с делата си вместо да ги затъмнявам с думи.

- От кога датира най-старият ти плакат? Кой е ветеранът в колекцията?

- Най-старите са споменатите вече от 1935 година, но най-скъп на сърцето ми е един от 1939-та подарък от моята духовна майка в цирковото изкуство Маргарита Славова на който е изобразен нейния баща – прочутия Никола Панов и дресираният от него слон на име Мау.

- Драго, преди броени дни ти подариха една истинска историческа находка – плакат за турне на българския цирк в три града в Либия Как попадна при теб този арабски плакат , кой ти го подари, какво разбра за това турне в някогашна мирна, красива и зелена Либия?

- Това 24 каратово чудо е безценен подарък от безценните ми приятели фамилия Валдемар! Открили го случайно докато разчиствали в дома си. Той не е стар. От 1992 година е. Турнето нямало голям успех и артистите преминали през доста премеждия. Някой още си чакали част от хонорарите. Едвам прибрали цирка у нас. Но за мен плаката има друга стойност. През 1992-ра аз всъщност започнах работа в БНТ. Бях се пооткъснал от цирка. Нямах време за срещи със старите си приятели и признавам си в този период бях спрял да колекционирам. Естествено, че знаех за турнето не бях изключил да помоля да ми запазят рекламни материали от него. Ето че сега сами си дойдоха при мен. Плакатът представлява спомен от пълното с премеждия турне на българския цирк “Добрич” в Либия през 1992 година. Организаторите рекламират спектаклите под името “Новият световен цирк” и приканват публиката в Триполи, Мисурата, Сирт и Бенгази с думите : “Да танцуваме! Да пеем! Да се веселим!”. Артистите участвали в турнето обаче нямат весели спомени. А част от тях все още “имат да вземат” изработените си хонорари… На мен все още ми е трудно да повярвам, че държа този уникат в ръцете си и нямам търпение да го покажа още по отблизо в галерията “Български цирк по света” на виртуалния музей.

- Сега , когато имаш вече толкова плакати и си „кралят“ на цирковия музей, какво ще търсиш по-нататък? Какво все още нямаш?

- Оооо може да не ти се вярва но помня как в детството си в игри на цирк саморъчно съсипвах запазени у дома афиши. Мотивите им са се запечатали в съзнанието и няма изтриване. Няма и успокоение докато не ги намеря отново. Дано изскочат. Дано ми попаднат и програмки които имах, но при премествания на колекцията загубих, забравих, дори изхвърлих защото бяха в лошо състояние. Такъв ми бил акъла.

- Драго, и в края на нашето интервю какво ще пожелаеш на цирковото изкуство и артистите на манежа?

- Изкуството да остане изкуство, а артистите артисти. Те много добре разбират какво искам да кажа. И много успехи. От цялото ми сърце!

- Какво ще пожелаеш на нашите читатели

- Да не обиждат цирка като използват тази велика дума за сравнение с низостта на самозваните ни политици.

Автор: Оля Ал-Ахмед

Прочети цялата публикация